Шрӣмад Бха̄гаватам 4.22.28

Душата, която е покрита от материални желания, е покрита и от обозначения, свързани с тялото, в което се намира. Затова тя се мисли за животно, човек, полубог, птица, хищник и т.н. Под влиянието на тази невярна представа за себе си, породена от лъжливото его, и обсебено от илюзорни материални желания, живото същество вижда разлика между материята и духа. Но когато живото същество превъзмогне обозначенията, разликата между материята и духа престава да съществува. Тогава то започва да вижда, че всичко е дух. Докато е обсебен от материални желания, човек се мисли за господар или за наслаждаващ се на материалния свят. Затова с действията си той се стреми към сетивно наслаждение и това му носи материални страдания, щастие и нещастие. Но когато се освободи от това схващане за света, човек се освобождава и от обозначенията. Тогава той започва да вижда, че всичко има духовна природа и е свързано с Върховния Бог. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.255):

Който е постигнал освобождение, не е привързан към нищо материално и е напълно безразличен към сетивното наслаждение. Той разбира, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност и всичко трябва да се използва в служене на Бога. Затова той не отхвърля нищо. Няма смисъл да отхвърляме каквото и да е – парамахам̇сите знаят как да използват всичко в служене на Бога. Изначалната природа на всичко е духовна; няма нищо, което да е материално. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 8.274) също се казва, че за изключително напредналия предан (маха̄-бха̄гавата) не съществува нищо материално:

Въпреки че вижда дървета, планини и живи същества, които са навсякъде из природата, той гледа на всичко това като на творение на Върховния Бог и във всичко вижда само твореца, а не сътвореното. С други думи, той вече не прави разграничения между сътвореното и твореца. Във всичко той вижда Върховната Божествена Личност. Той вижда Кр̣ш̣н̣а във всичко и всичко в Кр̣ш̣н̣а. Това е единството.