Шрӣмад бха̄гаватам 4.22.28
Текст
парам̇ яд убхайор апи
сатй а̄шая упа̄дхау ваи
пума̄н пашяти на̄няда̄
Дума по дума
а̄тма̄нам – душата; индрия-артхам – за сетивно наслаждение; ча – и; парам – трансцендентална; ят – това; убхайох̣ – и двете; апи – несъмнено; сати – заемайки; а̄шайе – материални желания; упа̄дхау – обозначение; ваи – несъмнено; пума̄н – човекът; пашяти – вижда; на аняда̄ – не по друг начин.
Превод
Когато душата живее за сетивно наслаждение, у нея възникват всевъзможни желания и тя започва да се отъждествява с най-различни неща. Но когато постигне трансцендентална позиция, тя не иска нищо друго, освен да изпълнява желанията на Бога.
Пояснение
Душата, която е покрита от материални желания, е покрита и от обозначения, свързани с тялото, в което се намира. Затова тя се мисли за животно, човек, полубог, птица, хищник и т.н. Под влиянието на тази невярна представа за себе си, породена от лъжливото его, и обсебено от илюзорни материални желания, живото същество вижда разлика между материята и духа. Но когато живото същество превъзмогне обозначенията, разликата между материята и духа престава да съществува. Тогава то започва да вижда, че всичко е дух. Докато е обсебен от материални желания, човек се мисли за господар или за наслаждаващ се на материалния свят. Затова с действията си той се стреми към сетивно наслаждение и това му носи материални страдания, щастие и нещастие. Но когато се освободи от това схващане за света, човек се освобождава и от обозначенията. Тогава той започва да вижда, че всичко има духовна природа и е свързано с Върховния Бог. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.255):
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
Който е постигнал освобождение, не е привързан към нищо материално и е напълно безразличен към сетивното наслаждение. Той разбира, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност и всичко трябва да се използва в служене на Бога. Затова той не отхвърля нищо. Няма смисъл да отхвърляме каквото и да е – парамахам̇сите знаят как да използват всичко в служене на Бога. Изначалната природа на всичко е духовна; няма нищо, което да е материално. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 8.274) също се казва, че за изключително напредналия предан (маха̄-бха̄гавата) не съществува нищо материално:
сарватра хая ниджа иш̣т̣а-дева-спхӯрти
Въпреки че вижда дървета, планини и живи същества, които са навсякъде из природата, той гледа на всичко това като на творение на Върховния Бог и във всичко вижда само твореца, а не сътвореното. С други думи, той вече не прави разграничения между сътвореното и твореца. Във всичко той вижда Върховната Божествена Личност. Той вижда Кр̣ш̣н̣а във всичко и всичко в Кр̣ш̣н̣а. Това е единството.