ТЕКСТ 28
Text 28
Текст
Text
парам̇ яд убхайор апи
сатй а̄шая упа̄дхау ваи
пума̄н пашяти на̄няда̄
paraṁ yad ubhayor api
saty āśaya upādhau vai
pumān paśyati nānyadā
Дума по дума
Synonyms
а̄тма̄нам – душата; индрия-артхам – за сетивно наслаждение; ча – и; парам – трансцендентална; ят – това; убхайох̣ – и двете; апи – несъмнено; сати – заемайки; а̄шайе – материални желания; упа̄дхау – обозначение; ваи – несъмнено; пума̄н – човекът; пашяти – вижда; на аняда̄ – не по друг начин.
ātmānam — the soul; indriya-artham — for sense gratification; ca — and; param — transcendental; yat — that; ubhayoḥ — both; api — certainly; sati — being situated; āśaye — material desires; upādhau — designation; vai — certainly; pumān — the person; paśyati — sees; na anyadā — not otherwise.
Превод
Translation
Когато душата живее за сетивно наслаждение, у нея възникват всевъзможни желания и тя започва да се отъждествява с най-различни неща. Но когато постигне трансцендентална позиция, тя не иска нищо друго, освен да изпълнява желанията на Бога.
When the soul exists for sense gratification, he creates different desires, and for that reason he becomes subjected to designations. But when one is in the transcendental position, he is no longer interested in anything except fulfilling the desires of the Lord.
Пояснение
Purport
Душата, която е покрита от материални желания, е покрита и от обозначения, свързани с тялото, в което се намира. Затова тя се мисли за животно, човек, полубог, птица, хищник и т.н. Под влиянието на тази невярна представа за себе си, породена от лъжливото его, и обсебено от илюзорни материални желания, живото същество вижда разлика между материята и духа. Но когато живото същество превъзмогне обозначенията, разликата между материята и духа престава да съществува. Тогава то започва да вижда, че всичко е дух. Докато е обсебен от материални желания, човек се мисли за господар или за наслаждаващ се на материалния свят. Затова с действията си той се стреми към сетивно наслаждение и това му носи материални страдания, щастие и нещастие. Но когато се освободи от това схващане за света, човек се освобождава и от обозначенията. Тогава той започва да вижда, че всичко има духовна природа и е свързано с Върховния Бог. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ обяснява това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху (1.2.255):
Being covered by material desires, a spirit soul is also considered to be covered by designations belonging to a particular type of body. Thus he considers himself an animal, man, demigod, bird, beast, etc. In so many ways he is influenced by false identification caused by false egotism, and being covered by illusory material desires, he distinguishes between matter and spirit. When one is devoid of such distinctions, there is no longer a difference between matter and spirit. At that time, the spirit is the only predominating factor. As long as one is covered by material desires, he thinks himself the master or the enjoyer. Thus he acts for sense gratification and becomes subjected to material pangs, happiness and distress. But when one is freed from such a concept of life, he is no longer subjected to designations, and he envisions everything as spiritual in connection with the Supreme Lord. This is explained by Śrīla Rūpa Gosvāmī in his Bhakti-rasāmṛta-sindhu (1.2.255):
ятха̄рхам упаюн̃джатах̣
нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе
юктам̇ ваира̄гям учяте
yathārham upayuñjataḥ
nirbandhaḥ kṛṣṇa-sambandhe
yuktaṁ vairāgyam ucyate
Който е постигнал освобождение, не е привързан към нищо материално и е напълно безразличен към сетивното наслаждение. Той разбира, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност и всичко трябва да се използва в служене на Бога. Затова той не отхвърля нищо. Няма смисъл да отхвърляме каквото и да е – парамахам̇сите знаят как да използват всичко в служене на Бога. Изначалната природа на всичко е духовна; няма нищо, което да е материално. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 8.274) също се казва, че за изключително напредналия предан (маха̄-бха̄гавата) не съществува нищо материално:
The liberated person has no attachment for anything material or for sense gratification. He understands that everything is connected with the Supreme Personality of Godhead and that everything should be engaged in the service of the Lord. Therefore he does not give up anything. There is no question of renouncing anything because the paramahaṁsa knows how to engage everything in the service of the Lord. Originally everything is spiritual; nothing is material. In the Caitanya-caritāmṛta (Madhya 8.274) also it is explained that a mahā-bhāgavata, a highly advanced devotee, has no material vision:
сарватра хая ниджа иш̣т̣а-дева-спхӯрти
sarvatra haya nija iṣṭa-deva-sphūrti
Въпреки че вижда дървета, планини и живи същества, които са навсякъде из природата, той гледа на всичко това като на творение на Върховния Бог и във всичко вижда само твореца, а не сътвореното. С други думи, той вече не прави разграничения между сътвореното и твореца. Във всичко той вижда Върховната Божествена Личност. Той вижда Кр̣ш̣н̣а във всичко и всичко в Кр̣ш̣н̣а. Това е единството.
Although he sees trees, mountains, and other living entities moving here and there, he sees all as the creation of the Supreme Lord and, with reference to the context, sees only the creator and not the created. In other words, he no longer distinguishes between the created and the creator. He sees only the Supreme Personality of Godhead in everything. He sees Kṛṣṇa in everything and everything in Kṛṣṇa. This is oneness.