ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Texto
евам̇ я̄сяси па̄н̣д̣ава
йена бхӯта̄нй ашеш̣а̄н̣и
дракш̣ясй а̄тманй атхо майи
evaṁ yāsyasi pāṇḍava
yena bhūtāny aśeṣāṇi
drakṣyasy ātmany atho mayi
Дума по дума
Palabra por palabra
ят – които; гя̄тва̄ – като знае; на – никога; пунах̣ – отново; мохам – в илюзия; евам – така; я̄сяси – ти ще отидеш; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; йена – от които; бхӯта̄ни – живи същества; ашеш̣а̄н̣и – всички; дракш̣яси – ще видиш; а̄тмани – във Върховната Душа; атха у – или с други думи; майи – в мен.
yat — lo cual; jñātvā — sabiendo; na — nunca; punaḥ — de nuevo; moham — a la ilusión; evam — así; yāsyasi — irás; pāṇḍava — ¡oh, hijo de Pāṇḍu!; yena — mediante el cual; bhūtāni — las entidades vivientes; aśeṣāṇi — todas; drakṣyasi — verás; ātmani — en el Alma Suprema; athau — o en otras palabras; mayi — en Mí.
Превод
Traducción
Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои.
Habiendo obtenido verdadero conocimiento proveniente de un alma autorrealizada, nunca volverás a ser víctima de semejante ilusión, pues, por medio de ese conocimiento, verás que todos los seres vivientes no son más que parte del Supremo, o, en otras palabras, que son Míos.
Пояснение
Significado
Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Чувството за съществуване отделно от Кр̣ш̣н̣а се нарича ма̄я̄ (ма̄ – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кр̣ш̣н̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сам̇хита̄ ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кр̣ш̣н̣а. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кр̣ш̣н̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.
El resultado de recibir conocimiento proveniente de un alma autorrealizada, o de alguien que conoce las cosas tal como son, es que se aprende que todos los seres vivientes son partes integrales de la Suprema Personalidad de Dios, el Señor Śrī Kṛṣṇa. El sentido de tener una existencia que esté separada de Kṛṣṇa se denomina māyā (mā—no, yā—es esto). Algunos creen que no tenemos nada que ver con Kṛṣṇa, que Kṛṣṇa es únicamente una gran personalidad histórica, y que el Absoluto es el Brahman impersonal. En realidad, como se declara en el Bhagavad-gītā, ese Brahman impersonal es la refulgencia personal de Kṛṣṇa. Kṛṣṇa, como Suprema Personalidad de Dios, es la causa de todo. En la Brahma-saṁhitā se afirma claramente que Kṛṣṇa es la Suprema Personalidad de Dios, la causa de todas las causas. Incluso, las millones de encarnaciones que hay son solo diferentes expansiones de Él. De forma similar, las entidades vivientes también son expansiones de Kṛṣṇa. Los filósofos māyāvādīs creen erróneamente que Kṛṣṇa pierde Su propia existencia separada en Sus muchas expansiones. Este pensamiento es de naturaleza material. En el mundo material tenemos la experiencia de que, cuando una cosa se distribuye en fragmentos, pierde su propia identidad original. Pero los filósofos māyāvādīs no logran entender que «absoluto» significa que uno más uno es igual a uno, y que uno menos uno también es igual a uno. Así es en el mundo absoluto.
Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кр̣ш̣н̣а. Макар и да сме отделени от Кр̣ш̣н̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е ма̄я̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Единствено под влиянието на ма̄я̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Цялото учение на Гӣта̄ е в това, че живото същество като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кр̣ш̣н̣а. Върховната Душа, Кр̣ш̣н̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кр̣ш̣н̣а. Но ако приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бха̄гаватам (2.10.6): муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а (Кр̣ш̣н̣а съзнание).
Debido a la carencia de suficiente conocimiento en lo referente a la ciencia absoluta, ahora estamos cubiertos de ilusión y, en consecuencia, creemos que estamos separados de Kṛṣṇa. Aunque somos partes separadas de Kṛṣṇa, aun así no somos diferentes de Él. La diferencia corporal de las entidades vivientes es māyā, o en otras palabras, no es un hecho real. Todos tenemos la función de satisfacer a Kṛṣṇa. Únicamente en virtud de māyā, Arjuna creyó que la relación física y temporal que lo unía a sus familiares era más importante que su relación espiritual y eterna con Kṛṣṇa. Toda la enseñanza del Gītā apunta hacia este fin: que el ser viviente, en su carácter de servidor eterno de Kṛṣṇa, no puede separarse de Kṛṣṇa, y su sentido de ser una entidad aparte de Kṛṣṇa se denomina māyā. Las entidades vivientes, como partes integrales del Supremo, tienen un propósito que cumplir. Habiendo olvidado ese propósito desde un tiempo inmemorial, se han situado en diferentes cuerpos, como hombres, animales, semidioses, etc. Esas diferencias físicas surgen del olvido del servicio trascendental del Señor. Pero cuando uno se dedica al servicio trascendental a través del proceso de conciencia de Kṛṣṇa, de inmediato queda liberado de esa ilusión. Uno puede adquirir ese conocimiento puro únicamente con el maestro espiritual genuino, y de ese modo puede evitar el engaño de que la entidad viviente es igual a Kṛṣṇa. El conocimiento perfecto consiste en saber que el Alma Suprema, Kṛṣṇa, es el refugio supremo de todas las entidades vivientes, y que, por haber abandonado ese refugio, las entidades vivientes son engañadas por la energía material e imaginan que tienen una identidad separada. Así pues, bajo diferentes patrones de identidad material, se olvidan de Kṛṣṇa. No obstante, cuando esas entidades vivientes engañadas se sitúan en el estado de conciencia de Kṛṣṇa, ha de saberse que se hallan en la senda de la liberación, tal como se confirma en el Bhāgavatam (2.10.6): muktir hitvānyathā-rūpaṁ svarūpeṇa vyavasthitiḥ. Liberación significa situarse en la posición constitucional de eterno servidor de Kṛṣṇa (el estado de conciencia de Kṛṣṇa).