ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Text
евам̇ я̄сяси па̄н̣д̣ава
йена бхӯта̄нй ашеш̣а̄н̣и
дракш̣ясй а̄тманй атхо майи
evaṁ yāsyasi pāṇḍava
yena bhūtāny aśeṣāṇi
drakṣyasy ātmany atho mayi
Дума по дума
Synonyms
ят – които; гя̄тва̄ – като знае; на – никога; пунах̣ – отново; мохам – в илюзия; евам – така; я̄сяси – ти ще отидеш; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; йена – от които; бхӯта̄ни – живи същества; ашеш̣а̄н̣и – всички; дракш̣яси – ще видиш; а̄тмани – във Върховната Душа; атха у – или с други думи; майи – в мен.
yat — which; jñātvā — knowing; na — never; punaḥ — again; moham — to illusion; evam — like this; yāsyasi — you shall go; pāṇḍava — O son of Pāṇḍu; yena — by which; bhūtāni — living entities; aśeṣāṇi — all; drakṣyasi — you will see; ātmani — in the Supreme Soul; atha u — or in other words; mayi — in Me.
Превод
Translation
Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои.
Having obtained real knowledge from a self-realized soul, you will never fall again into such illusion, for by this knowledge you will see that all living beings are but part of the Supreme, or, in other words, that they are Mine.
Пояснение
Purport
Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Чувството за съществуване отделно от Кр̣ш̣н̣а се нарича ма̄я̄ (ма̄ – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кр̣ш̣н̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сам̇хита̄ ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кр̣ш̣н̣а. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кр̣ш̣н̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.
The result of receiving knowledge from a self-realized soul, or one who knows things as they are, is learning that all living beings are parts and parcels of the Supreme Personality of Godhead, Lord Śrī Kṛṣṇa. The sense of an existence separate from Kṛṣṇa is called māyā (mā – not, yā – this). Some think that we have nothing to do with Kṛṣṇa, that Kṛṣṇa is only a great historical personality and that the Absolute is the impersonal Brahman. Factually, as it is stated in the Bhagavad-gītā, this impersonal Brahman is the personal effulgence of Kṛṣṇa. Kṛṣṇa, as the Supreme Personality of Godhead, is the cause of everything. In the Brahma-saṁhitā it is clearly stated that Kṛṣṇa is the Supreme Personality of Godhead, the cause of all causes. Even the millions of incarnations are only His different expansions. Similarly, the living entities are also expansions of Kṛṣṇa. The Māyāvādī philosophers wrongly think that Kṛṣṇa loses His own separate existence in His many expansions. This thought is material in nature. We have experience in the material world that a thing, when fragmentally distributed, loses its own original identity. But the Māyāvādī philosophers fail to understand that absolute means that one plus one is equal to one, and that one minus one is also equal to one. This is the case in the absolute world.
Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кр̣ш̣н̣а. Макар и да сме отделени от Кр̣ш̣н̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е ма̄я̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Единствено под влиянието на ма̄я̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Цялото учение на Гӣта̄ е в това, че живото същество като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кр̣ш̣н̣а. Върховната Душа, Кр̣ш̣н̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кр̣ш̣н̣а. Но ако приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бха̄гаватам (2.10.6): муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а (Кр̣ш̣н̣а съзнание).
For want of sufficient knowledge in the absolute science, we are now covered with illusion, and therefore we think that we are separate from Kṛṣṇa. Although we are separated parts of Kṛṣṇa, we are nevertheless not different from Him. The bodily difference of the living entities is māyā, or not actual fact. We are all meant to satisfy Kṛṣṇa. By māyā alone Arjuna thought that the temporary bodily relationship with his kinsmen was more important than his eternal spiritual relationship with Kṛṣṇa. The whole teaching of the Gītā is targeted toward this end: that a living being, as Kṛṣṇa’s eternal servitor, cannot be separated from Kṛṣṇa, and his sense of being an identity apart from Kṛṣṇa is called māyā. The living entities, as separate parts and parcels of the Supreme, have a purpose to fulfill. Having forgotten that purpose since time immemorial, they are situated in different bodies, as men, animals, demigods, etc. Such bodily differences arise from forgetfulness of the transcendental service of the Lord. But when one is engaged in transcendental service through Kṛṣṇa consciousness, one becomes at once liberated from this illusion. One can acquire such pure knowledge only from the bona fide spiritual master and thereby avoid the delusion that the living entity is equal to Kṛṣṇa. Perfect knowledge is that the Supreme Soul, Kṛṣṇa, is the supreme shelter for all living entities, and giving up such shelter, the living entities are deluded by the material energy, imagining themselves to have a separate identity. Thus, under different standards of material identity, they become forgetful of Kṛṣṇa. When, however, such deluded living entities become situated in Kṛṣṇa consciousness, it is to be understood that they are on the path of liberation, as confirmed in the Bhāgavatam (2.10.6): muktir hitvānyathā-rūpaṁ svarūpeṇa vyavasthitiḥ. Liberation means to be situated in one’s constitutional position as an eternal servitor of Kṛṣṇa (Kṛṣṇa consciousness).