Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 4.35

Текст

ядж гя̄тва̄ на пунар мохам
евам̇ я̄сяси па̄н̣д̣ава
йена бхӯта̄нй ашеш̣а̄н̣и
дракш̣ясй а̄тманй атхо майи

Дума по дума

ят – които; гя̄тва̄ – като знае; на – никога; пунах̣ – отново; мохам – в илюзия; евам – така; я̄сяси – ти ще отидеш; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; йена – от които; бхӯта̄ни – живи същества; ашеш̣а̄н̣и – всички; дракш̣яси – ще видиш; а̄тмани – във Върховната Душа; атха у – или с други думи; майи – в мен.

Превод

Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои.

Пояснение

Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Чувството за съществуване отделно от Кр̣ш̣н̣а се нарича ма̄я̄ (ма̄ – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кр̣ш̣н̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сам̇хита̄ ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кр̣ш̣н̣а. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кр̣ш̣н̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.

Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кр̣ш̣н̣а. Макар и да сме отделени от Кр̣ш̣н̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е ма̄я̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Единствено под влиянието на ма̄я̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Цялото учение на Гӣта̄ е в това, че живото същество като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кр̣ш̣н̣а. Върховната Душа, Кр̣ш̣н̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кр̣ш̣н̣а. Но ако приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бха̄гаватам (2.10.6): муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а (Кр̣ш̣н̣а съзнание).