ТЕКСТ 35
TEXT 35
Текст
Tekst
евам̇ я̄сяси па̄н̣д̣ава
йена бхӯта̄нй ашеш̣а̄н̣и
дракш̣ясй а̄тманй атхо майи
evaṁ yāsyasi pāṇḍava
yena bhūtāny aśeṣāṇi
drakṣyasy ātmany atho mayi
Дума по дума
Synonyms
ят – които; гя̄тва̄ – като знае; на – никога; пунах̣ – отново; мохам – в илюзия; евам – така; я̄сяси – ти ще отидеш; па̄н̣д̣ава – о, сине на Па̄н̣д̣у; йена – от които; бхӯта̄ни – живи същества; ашеш̣а̄н̣и – всички; дракш̣яси – ще видиш; а̄тмани – във Върховната Душа; атха у – или с други думи; майи – в мен.
yat — mida; jñātvā — teades; na — mitte kunagi; punaḥ — taas; moham — illusiooni; evam — selline; yāsyasi — sa lähed; pāṇḍava — oo, Pāṇḍu poeg; yena — mille läbi; bhūtāni — elusolendeid; aśeṣāṇi — kõiki; drakṣyasi — sa näed; ātmani — Kõrgeimas Hinges; atha u — või teisisõnu öeldes; mayi — Minus.
Превод
Translation
Получил истинско знание от себепознала се душа, ти никога няма да изпаднеш отново в илюзия, защото ще прозреш, че всички живи същества са частици от Върховния, или с други думи, че всички те са мои.
Omandanud tõelised teadmised eneseteadvustamiseni jõudnud hingelt, ei lange sa enam kunagi illusiooni püünisesse, sest nende teadmiste läbi näed sa, et kõik elusolendid on vaid Kõigekõrgema osakesed ehk, teisisõnu öeldes, nad kuuluvad Minule.
Пояснение
Purport
Знанието от себепознала се душа, тоест от личност, постигнала истинската природа на нещата, ни разкрива, че всички живи същества са частици, неразделно свързани с Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Чувството за съществуване отделно от Кр̣ш̣н̣а се нарича ма̄я̄ (ма̄ – не; я̄ – това). Някои си мислят, че нямаме нищо общо с Кр̣ш̣н̣а, че Той е само велика историческа личност и че Абсолютът е безличностният Брахман. В действителност, както се казва в Бхагавад-гӣта̄, безличностният Брахман е сиянието, излъчвано от тялото на Кр̣ш̣н̣а. Като Бог, Върховната Личност, Той е причината на всичко съществуващо. В Брахма сам̇хита̄ ясно се казва, че Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност, причината на всички причини. Дори милионите му въплъщения не са нищо друго, освен негови различни проявления. Живите същества също са проявления на Кр̣ш̣н̣а. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ погрешно считат, че когато се разделя на много части, Кр̣ш̣н̣а изгубва индивидуалното си съществуване. Тази концепция по своята същност е материалистична. От жизнения си опит в материалния свят знаем, че ако едно нещо бъде разделено на части, то загубва първоначалната си форма. Философите Ма̄я̄ва̄дӣ не разбират, че абсолют означава, че едно плюс едно е равно на едно и едно минус едно също е равно на едно. Такова е положението в абсолютния свят.
Teadmiste omandamise tulemuseks eneseteadvustamiseni jõudnud hingelt ehk sellelt, kes teab asjade tegelikku olemust, on mõistmine, et kõik elusolendid on Jumala Kõrgeima Isiksuse, Jumal Śrī Kṛṣṇa lahutamatud osakesed. Seisukohta, nagu saaks midagi eksisteerida Kṛṣṇast lahus seisvalt, nimetatakse māyāks (mā – mitte; yā – see). Mõned inimesed arvavad, et meil pole Kṛṣṇaga midagi pistmist, et Kṛṣṇa on vaid tähelepanuväärne ajalooline isiksus ning et Absoluut on impersonaalne Brahman. „Bhagavad- gītās" öeldakse aga, et tegelikult on impersonaalne Brahman Kṛṣṇa isiklik sära. Śrī Kṛṣṇa on Jumala Kõrgeima Isiksusena kõige põhjuseks. „Brahma- saṁhitās" öeldakse selgelt, et Kṛṣṇa on Jumala Kõrgeim Isiksus, kõikide põhjuste põhjus. Isegi miljonid inkarnatsioonid on vaid Tema erinevad ekspansioonid. Ka elusolendid on Kṛṣṇa ekspansioonid. Māyāvādīdest filosoofid arvavad ekslikult, et Oma erinevate ekspansioonidega kaotab Kṛṣṇa neist eraldiseisva olemasolu. See mõte on olemuselt materialistlik. Materiaalsest maailmast on meil kogemus, et kui midagi tükkideks jagada, siis kaotab see oma algse identiteedi. Kuid māyāvādīdest filosoofid ei suuda mõista, et „absoluutne" tähendab, et üks pluss üks on üks, ning et üks miinus üks on samuti üks. Nõnda on see absoluutses maailmas.
Лишени от абсолютно знание, ние се намираме под покривалото на илюзията и се възприемаме като отделени от Кр̣ш̣н̣а. Макар и да сме отделени от Кр̣ш̣н̣а частици, ние не се отличаваме от него. Разликата в телата на живите същества е ма̄я̄, а не реалност. Всички ние сме призвани да доставяме удоволствие на Кр̣ш̣н̣а. Единствено под влиянието на ма̄я̄ Арджуна е могъл да си помисли, че кръвната връзка, временно свързваща го с роднините му, е по-важна от вечните му духовни отношения с Кр̣ш̣н̣а. Цялото учение на Гӣта̄ е в това, че живото същество като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде отделено от него и чувството му за идентичност, отделна от Кр̣ш̣н̣а, се нарича ма̄я̄. Живите същества, като неразделно свързани с Върховния частици, имат особено предназначение. Забравили за своето предназначение, те от незапомнени времена приемат различни материални тела – на хора, животни, полубогове и т.н. Тези телесни различия възникват от забравата на трансценденталното служене на Бога. Човек се измъква от тази илюзия, когато развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, служейки на Бога. Само един истински духовен учител предлага чисто знание и спасение от заблудата, че живото същество е равно на Кр̣ш̣н̣а. Върховната Душа, Кр̣ш̣н̣а, е висшето убежище за всички живи същества и когато напуснат това убежище, те се оказват заблудени от материалната енергия, въобразявайки си, че притежават отделна идентичност. Така, под различни материални идентичности, те забравят Кр̣ш̣н̣а. Но ако приемат Кр̣ш̣н̣а съзнание, пред тях се открива пътят на освобождението, както се потвърждава в Бха̄гаватам (2.10.6): муктир хитва̄нятха̄-рӯпам̇ сварӯпен̣а вявастхитих̣. Освобождение означава да заемеш своето естествено положение като вечен слуга на Кр̣ш̣н̣а (Кр̣ш̣н̣а съзнание).
Omamata piisavaid teadmisi absoluutsest teadusest, oleme me kaetud illusiooniga ning seepärast arvame, et me oleme Kṛṣṇast lahus seisvad. Ehkki me oleme Kṛṣṇa eraldiseisvad osad, ei ole me Temast erinevad. Elusolendi kehaline erinevus on vaid māyā, mitte tegelikkus. Meid kõiki on loodud rahuldama Kṛṣṇat. Üksnes māyā tõttu mõtles Arjuna, et ajutine, kehaline sugulusside on olulisem kui tema igavene vaimne side Kṛṣṇaga. Kogu „Gītā" õpetus viib lõppkokkuvõttes järeldusele, et elusolendil, olles Kṛṣṇa igavene teener, ei ole võimalik saada Kṛṣṇast eraldi seisvaks, ning käsitlust, nagu võiks keegi saada Kṛṣṇast sõltumatuks, nimetatakse māyāks. Elusolendeil kui Kõigekõrgema erinevail lahutamatutel osakestel on kõigil kindel eesmärk, mida neil tuleb täita. Olles selle eesmärgi juba mäletamatutest aegadest unustanud, asuvad nad erinevates kehades inimestena, loomadena, pooljumalatena jne. Sellised kehalised erinevused tulenevad Jumala transtsendentaalse teenimise unustamisest. Ent kui inimene hõivab end Kṛṣṇa teadvuse läbi Jumala transtsendentaalse teenimisega, siis vabaneb ta sellest illusioonist. Puhtaid teadmisi sellest teenimisest saab omandada vaid tõeliselt vaimselt õpetajalt ning nende teadmiste abil on võimalik vältida ekslikku arvamust, et elusolend on Kṛṣṇaga võrdne. Täiuslikud teadmised seisnevad mõistmises, et Kõrgeim Hing, Kṛṣṇa, on kõikide elusolendite kõrgeim varjupaik ning Tema kaitsest loobudes satuvad elusolendid materiaalse energia poolt eksitusse, kujutledes end omavat sõltumatut identiteeti. Sellisel moel, vastavalt enese mateeriaga samastamise erinevatele vormidele, unustavad elusolendid Kṛṣṇa. Kui selliselt eksitusse viidud inimesed jõuavad ometigi Kṛṣṇa teadvuse tasandile, siis asuvad nad, nagu seda kinnitatakse „Bhāgavatamis" (2.10.6), sellest hetkest vabanemise teel: muktir hitvānyathā-rūpaṁ svarūpeṇa vyavasthitiḥ. Vabanemine tähendab tagasiasumist oma algolemuslikku positsiooni Kṛṣṇa igavese teenrina (ehk jõudmist Kṛṣṇa teadvuse tasandile).