Texto 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
uttama-śloka-līlayā
gṛhīta-cetā rājarṣe
ākhyānaṁ yad adhītavān
уттама-шлока-лӣлая̄
гр̣хӣта-чета̄ ра̄джарш̣е
а̄кхя̄нам̇ яд адхӣтава̄н
Palabra por palabra
Дума по дума
париниш̣т̣хитах̣ – напълно осъзнал; апи – въпреки; наиргун̣йе – в трансценденталното; уттама – просветляващ; шлока – стих; лӣлая̄ – от забавленията; гр̣хӣта – привлечен; чета̄х̣ – внимание; ра̄джарш̣е – о, свети царю; а̄кхя̄нам – описание; ят – това; адхӣтава̄н – изучих.
Traducción
Превод
¡Oh, santo rey!, yo me encontraba sin duda perfectamente situado en la trascendencia, y aun así me atrajo la descripción de los pasatiempos del Señor, a quien se lo describe con versos iluminados.
О, свети царю, аз бях напълно трансцендентален и въпреки това ме плени описанието на забавленията на Бога, възпяван в стихове, които блестят със светлината на знанието.
Significado
Пояснение
En primer lugar, mediante la especulación filosófica, la Verdad Absoluta se llega a comprender como el Brahman impersonal, y luego como la Superalma, mediante el progreso adicional del conocimiento trascendental. Pero si, por la gracia del Señor, a un impersonalista lo iluminan las declaraciones superiores del Śrīmad-Bhāgavatam, también se convierte en un devoto trascendental de la Personalidad de Dios. Si lo que se tiene es un escaso acopio de conocimiento, no es posible adaptarse a la idea de que la Verdad Absoluta tiene personalidad, y los poco inteligentes impersonalistas deploran las actividades personales del Señor; pero las razones y los argumentos, unidos al proceso trascendental de acercamiento a la Verdad Absoluta, ayudan incluso al impersonalista ferviente a que lo atraigan las actividades personales del Señor. Una persona como Śukadeva Gosvāmī no puede verse atraída a ninguna actividad mundana, pero cuando un devoto como él se convence por medio de un método superior, ciertamente que lo atraen las actividades trascendentales del Señor. El Señor es trascendental, así como también lo son Sus actividades. Él ni es inactivo ni impersonal.
Най-напред човек чрез философски разсъждения осъзнава Абсолютната Истина като безличностен Брахман, а след това, с по-нататъшния си напредък в трансценденталното знание, и като Свръхдуша. Но ако по милостта на Бога имперсоналистът открие за себе си висшето знание на Шрӣмад Бха̄гаватам, той се превръща в трансцендентален предан на Божествената Личност. От невежество хората не могат да приемат мисълта, че Абсолютната Истина е личност, затова ограничените имперсоналисти отричат, че Богът може да действа като личност. Но логиката и необоримите аргументи в съчетание с трансценденталния процес за постигане на Абсолютната Истина могат да накарат и най-закоравелия имперсоналист да почувства влечение към дейностите на Бога. Никоя материална дейност не може да съблазни личност като Шукадева Госва̄мӣ. Но когато такъв предан сам се убеди в по-висшия метод, той веднага се привързва към трансценденталните дейности на Бога. Богът е трансцендентален, дейностите му също са трансцендентални, затова Той не е нито бездеен, нито безличностен.