Sloka 19
ТЕКСТ 19
Verš
Текст
puṁsāṁ kuśala-karmaṇām
mad-vārtā-yāta-yāmānāṁ
na bandhāya gṛhā matāḥ
пум̇са̄м̇ кушала-карман̣а̄м
мад-ва̄рта̄-я̄та-я̄ма̄на̄м̇
на бандха̄я гр̣ха̄ мата̄х̣
Synonyma
Дума по дума
гр̣хеш̣у – в семеен живот; а̄вишата̄м – които са встъпили; ча – също; апи – дори; пум̇са̄м – на хора; кушала-карман̣а̄м – заети с благоприятни дейности; мат-ва̄рта̄ – в разговори за мене; я̄та – преминава; я̄ма̄на̄м – всеки миг на които; на – не; бандха̄я – за робство; гр̣ха̄х̣ – семейният живот; мата̄х̣ – се смята.
Překlad
Превод
Ti, kdo se věnují příznivým činnostem oddané služby, jistě chápou, že konečným poživatelem všech činností je Nejvyšší Osobnost Božství. Oddaný tedy nabízí výsledky svého jednání Nejvyšší Osobnosti Božství a tráví život neustále pohroužen do námětů o Pánovi. Může žít i rodinným životem, ale výsledky jeho jednání ho neovlivňují.
Хората, заети в благотворните дейности на преданото служене, разбират съвършено добре, че Богът, Върховната Личност, е този, който в крайна сметка получава плодовете на всички дела и им се наслаждава. Като съзнават това, те предлагат резултатите от труда си на Върховния Бог и през целия си живот разговарят за него. Дори ако такъв човек е семеен, последиците от дейностите му не оказват влияние върху него.
Význam
Пояснение
Člověk žijící s rodinou obvykle příliš přilne k plodonosnému jednání a chce si užívat výsledků svých činností. Oddaný však ví, že nejvyšší poživatel a nejvyšší vlastník je Kṛṣṇa (bhoktāraṁ yajña-tapasāṁ sarva-loka-maheśvaram), a proto se nikdy nepovažuje za vlastníka žádného zaměstnání. Vždy myslí na to, že vlastníkem je Nejvyšší Osobnost Božství, a nabízí tedy výsledky svého jednání Nejvyššímu Pánu. Toho, kdo takto žije v hmotném světě s rodinou a dětmi, nikdy neovlivní hmotné znečištění. To potvrzuje Bhagavad-gītā (3.9):
Обикновено семейният човек се привързва изключително силно към плодоносните дейности. С други думи, той се опитва да се наслаждава на резултата от своя труд. Но преданият знае, че най-висшият наслаждаващ се и върховният собственик на всичко е Кр̣ш̣н̣а (бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам). Ето защо той не смята себе си за господар на своите дейности. Той знае, че собственик на всичко е Върховният Бог, и затова предлага резултатите от труда си на него. Ако човек следва този основен принцип, тогава дори да живее със семейството и децата си, никога няма да бъде докоснат от замърсяванията на материалния свят. Потвърждение на това намираме в Бхагавад-гӣта̄ (3.9):
loko 'yaṁ karma-bandhanaḥ
tad-arthaṁ karma kaunteya
mukta-saṅgaḥ samācara
локо 'ям̇ карма-бандханах̣
тад-артхам̇ карма каунтея
мукта-сан̇гах̣ сама̄чара
Ten, kdo si chce užívat výsledků svých činností, je těmito výsledky spoután, ale ten, kdo je nabízí Nejvyšší Osobnosti Božství, se do nich nezaplétá. V tom spočívá tajemství úspěchu. Lidé obvykle přijímají sannyās, aby se zbavili reakcí za plodonosné jednání. Kdo nepřijímá výsledky svého jednání a místo toho je nabízí Nejvyšší Osobnosti Božství, je bezpochyby v osvobozeném postavení. To potvrzuje Śrī Rūpa Gosvāmī v Bhakti-rasāmṛta-sindhu:
Който се опитва да се наслаждава на плодовете от дейността си, става техен роб. Но ако предлага тези плодове, т.е. доходите от своите дейности, на Върховната Божествена Личност, за него те не се превръщат в окови – в това се крие тайната на успеха. Обикновено хората приемат сання̄са, за да се освободят от последствията на плодоносните дейности. Човек, който не получава за себе си резултатите от труда си, а ги предлага на Върховната Божествена Личност, без съмнение е освободена душа. Шрӣ Рӯпа Госва̄мӣ потвърждава това в Бхакти-раса̄мр̣та синдху:
karmaṇā manasā girā
nikhilāsv apy avasthāsu
jīvan-muktaḥ sa ucyate
карман̣а̄ манаса̄ гира̄
никхила̄св апй авастха̄су
джӣван-муктах̣ са учяте
Pokud někdo zapojuje do služby Pánu svůj život, bohatství, slova, inteligenci a vše, co vlastní, pak je vždy a za všech okolností osvobozený. Taková osoba se nazývá jīvan-mukta — “osvobozená ještě v tomto životě”. Ti, kdo postrádají vědomí Kṛṣṇy a zaměstnávají se hmotnými činnostmi, se pouze více a více zaplétají do hmotných pout a musí si vytrpět nebo vychutnat akce a reakce všeho svého jednání. Toto hnutí pro vědomí Kṛṣṇy je tedy největším darem lidstvu, neboť člověka neustále zaměstnává ve službě Kṛṣṇovi. Oddaní myslí na Kṛṣṇu, jednají pro Kṛṣṇu, jedí pro Kṛṣṇu, spí pro Kṛṣṇu a pracují pro Kṛṣṇu — vše zapojují do služby Kṛṣṇovi. Život prožitý ve vědomí Kṛṣṇy zachrání člověka před hmotným znečištěním. Bhaktisiddhānta Sarasvatī Gosvāmī Mahārāja říkal:
Ако човек посвещава в служене на Бога своя живот, богатство, слово, интелигентност и всичко останало, което притежава, той ще е свободен винаги и при всякакви обстоятелства. Такава личност се нарича джӣван-мукта – освободена душа още в сегашния си живот. Лишени от Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората, които извършват материални дейности, затъват все повече и повече в мрежите на материалното робство. Те са принудени да страдат и да се наслаждават на последиците от всяка една своя дейност. Ето защо движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е най-висшето благо за хората – то им дава възможност постоянно да служат на Кр̣ш̣н̣а. Преданите мислят за Кр̣ш̣н̣а, действат за Кр̣ш̣н̣а, ядат за Кр̣ш̣н̣а, спят за Кр̣ш̣н̣а и работят за Кр̣ш̣н̣а. По такъв начин те използват всичко в служба на Кр̣ш̣н̣а. Този, на когото целият му живот преминава в Кр̣ш̣н̣а съзнание, се спасява от материалните замърсявания. Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Госва̄мӣ Маха̄ра̄джа казва:
viṣaya baliyā tyāge tāhā haya bhūla
виш̣ая балия̄ тя̄ге та̄ха̄ хая бхӯла
Bylo by velkou chybou zříci se hmotného světa, je-li člověk takový odborník, že dokáže vše zapojit do služby Pánu. Je třeba se naučit používat vše ve službě Pánu, neboť vše je s Kṛṣṇou spojené. To je skutečný smysl života a tajemství úspěchu. Jak později znovu zdůrazňuje třetí kapitola Bhagavad-gīty (3.19):
Ако някой притежава рядко срещаното умение да използва всичко в служене на Бога и да свързва всичко с това служене, би било непростима грешка да се отрече от материалния свят. Трябва да се научим да използваме всичко в служба на Бога, защото всичко е свързано с Кр̣ш̣н̣а. Това е истинският смисъл на живота и тайната на всеки успех. В трета глава от Бхагавад-гӣта̄ (3.19) срещаме същата мисъл:
kāryaṁ karma samācara
asakto hy ācaran karma
param āpnoti pūruṣaḥ
ка̄рям̇ карма сама̄чара
асакто хй а̄чаран карма
парам а̄пноти пӯруш̣ах̣
“Člověk by tedy měl jednat z povinnosti a nelpět na plodech svých činů, neboť jednáním bez připoutanosti dosáhne Nejvyššího.”
„Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния“.
Třetí kapitola Bhagavad-gīty se zvláště zaobírá hmotnými činnostmi pro smyslový požitek a hmotnými činnostmi pro uspokojení Nejvyššího Pána, a vede k závěru, že se nejedná o jedno a to samé. Hmotné činnosti pro smyslový požitek jsou příčinou hmotné spoutanosti, zatímco tytéž činnosti určené k uspokojení Kṛṣṇy přinášejí osvobození. Jak může být stejná činnost příčinou spoutanosti i osvobození, lze vysvětlit takto: Člověka, který jí příliš mnoho mléčných pokrmů (kondenzované mléko, sladkou rýži atd.) může postihnout porucha trávení. Ale i když dostane průjem, jiný mléčný pokrm — jogurt smíchaný s černým pepřem a solí — tyto choroby okamžitě vyléčí. Jeden mléčný pokrm tedy může vyvolat špatné trávení a průjem a druhý je může vyléčit.
В трета глава на Бхагавад-гӣта̄ внимателно се анализират материалните дейности, които се извършват с цел да бъде удовлетворен Върховният Бог, и материалните дейности, извършвани заради сетивна наслада. Заключението е, че между тях има съществена разлика. Материалните дейности, преследващи сетивно наслаждение, са причина за материално робство, докато същите тези дейности, извършвани за удоволствието на Кр̣ш̣н̣а, стават причина за освобождение. Следният пример ни помага да разберем по-добре как една и съща дейност може да причини робство и освобождение. Ако яде прекалено много млечни продукти – кондензирано мляко, сладък ориз и пр., – човек може да си развали стомаха или да получи стомашно разстройство. Но всички стомашни разстройства бързо се лекуват с друг млечен продукт – кисело мляко с черен пипер и сол. Иначе казано, едни млечни храни са причина човек да се разболее, а други – да се излекува.
Získá-li člověk zvláštní milostí Nejvyšší Osobnosti Božství velké hmotné bohatství, neměl by ho považovat za příčinu spoutanosti. Když je oddaný, který dosáhl zralosti, požehnán hmotným bohatstvím, necítí k němu odpor, neboť ho dokáže využít ve službě Pánu. V dějinách světa je mnoho takových příkladů — králové jako Pṛthu Mahārāja, Prahlāda Mahārāja, Janaka, Dhruva, Vaivasvata Manu a Mahārāja Ikṣvāku. Ti všichni byli velkými králi a byli obdařeni zvláštní přízní Nejvyšší Osobnosti Božství. Není-li oddaný duchovně vyspělý, Nejvyšší Pán mu všechno bohatství odebere. To prohlásil Pán Samotný: yasyāham anugṛhṇāmi hariṣye tad-dhanaṁ śanaiḥ — “Můj první projev milosti vůči oddanému je ten, že mu odeberu veškeré hmotné bohatství.” Hmotné bohatství, které je překážkou v oddané službě, Pán odebírá, ale tomu, kdo již v oddané službě dosáhl zralosti, dává Nejvyšší Osobnost Božství veškeré hmotné prostředky.
Ако по особената милост на Върховната Божествена Личност преданият е заобиколен от материално изобилие и удобства, той не трябва да счита това изобилие като причина за робство. Когато духовно зрелият предан е благословен с материални богатства, те не му оказват неблагоприятно влияние, защото той знае как да ги използва в служба на Бога. Световната история познава не малко подобни примери. Достатъчно е да споменем царе като Пр̣тху Маха̄ра̄джа, Прахла̄да Маха̄ра̄джа, Джанака, Дхрува, Ваивасвата Ману и Маха̄ра̄джа Икш̣ва̄ку – всички те били велики владетели и получили изключителни благословии от Върховната Божествена Личност. Ако преданият не е зрял духовно, Богът ще му отнеме всички материални блага. Върховната Божествена Личност формулира това по следния начин: яся̄хам анугр̣хн̣а̄ми хариш̣йе тад-дханам̇ шанаих̣ – „Първата проява на милост към моите предани е да им отнема всички материални богатства“. Върховният Бог отнема тези материални богатства, които са пречка за преданото служене, но на зрелия предан предоставя всички възможни материални блага.