Sloka 9
ТЕКСТ 9
Verš
Текст
yad āhādhyātmikaṁ param
yogaṁ tenaiva puruṣam
abhajat puruṣarṣabhaḥ
яд а̄ха̄дхя̄тмикам̇ парам
йогам̇ тенаива пуруш̣ам
абхаджат пуруш̣арш̣абхах̣
Synonyma
Дума по дума
санат-кума̄рах̣ – Санат-кума̄ра; бхагава̄н – най-могъщ; ят – това, което; а̄ха – каза; а̄дхя̄тмикам – духовно усъвършенстване; парам – най-висш; йогам – мистицизъм; тена – с това; ева – несъмнено; пуруш̣ам – Върховната Личност; абхаджат – почиташе; пуруш̣а-р̣ш̣абхах̣ – най-добрият сред хората.
Překlad
Превод
Mahārāja Pṛthu, nejlepší z lidských bytostí, kráčel cestou duchovního pokroku, kterou mu doporučil Sanat-kumāra — uctíval Nejvyšší Osobnost Božství, Kṛṣṇu.
Така Маха̄ра̄джа Пр̣тху, най-добрият сред хората, следваше пътя на духовното съвършенство, препоръчан му от Санат-кума̄ра. С други думи, той почиташе Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.
Význam
Пояснение
Zde je jasně řečeno, že když Mahārāja Pṛthu praktikoval prāṇāyāma-yogu, sloužil tím Nejvyšší Osobnosti Božství, jak mu doporučil světec Sanat-kumāra. Významná jsou slova puruṣam abhajat puruṣarṣabhaḥ — puruṣarṣabha se vztahuje na Mahārāje Pṛthua, nejlepšího z lidí, a puruṣam označuje Nejvyšší Osobnost Božství. Z toho plyne, že ten, kdo je nejlepší ze všech lidí, slouží Nejvyšší Osobě. Jeden puruṣa je uctíván a druhý puruṣa uctívá. Když uctívající puruṣa (živá bytost) pomýšlí na splynutí s Nejvyšší Osobou, je tím zmaten a propadá se do temnoty nevědomosti. Pán Kṛṣṇa řekl v Bhagavad-gītě (2.12), že všechny živé bytosti přítomné na bojišti (včetně Kṛṣṇy Samotného) existovaly jako individuální osoby i v minulosti a budou tak existovat i v budoucnosti. Oba puruṣové — živá bytost a Nejvyšší Osobnost Božství — si tedy vždy zachovávají svou totožnost.
В тази строфа ясно е казано, че като следвал системата на пра̄н̣а̄я̄ма йога, Маха̄ра̄джа Пр̣тху служел на Върховната Божествена Личност, както го посъветвал Санат-кума̄ра. Особено внимание трябва да обърнем на думите пуруш̣ам абхаджат пуруш̣арш̣абхах̣: пуруш̣арш̣абхах̣ се отнася за Маха̄ра̄джа Пр̣тху, най-добрия сред хората, а с думата пуруш̣ам се назовава Върховната Божествена Личност. И така, най-добрите сред хората служат на Върховната Личност. Единият пуруш̣а е поклонник, а другият – обект на преклонение. Когато живото същество, т.е. този пуруш̣а, който е поклонник, се стреми да се изравни с Върховната Личност, то става жертва на илюзията и попада в мрака на невежеството. В Бхагавад-гӣта̄ (2.12) Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че всички живи същества, събрали се на бойното поле, включително и самият Кр̣ш̣н̣а, в миналото са били индивидуалности и в бъдеще също ще запазят индивидуалността си. Това значи, че двамата пуруш̣и – живото същество и Върховната Божествена Личност – никога не губят индивидуалната си същност.
Seberealizovaná osoba slouží Pánu neustále; v tomto životě i v příštím. Pro oddané není mezi tímto a příštím životem rozdíl. V tomto životě se začínající oddaný učí sloužit Nejvyšší Osobnosti Božství a v příštím životě přichází za Nejvyšší Osobou na Vaikuṇṭhu, kde pokračuje v téže oddané službě. I v případě začínajícího oddaného je oddaná služba brahma-bhūyāya kalpate. Oddanou službu Pánu nelze nikdy považovat za hmotnou činnost. Jelikož oddaný jedná na úrovni brahma-bhūta, je již osvobozený, a nemusí tedy praktikovat žádný jiný druh yogy, aby tohoto stavu dosáhl. Pokud se přísně drží pokynů duchovního mistra, zpívá mantru Hare Kṛṣṇa a následuje pravidla a předpisy, znamená to, že již je ve stavu brahma-bhūta, což potvrzuje Bhagavad-gītā (14.26):
Този, който наистина е постигнал себепознание, постоянно служи на Бога – както в този живот, така и в следващия. Всъщност за преданите няма разлика между сегашния им живот и следващия. В сегашния си живот начинаещият предан се учи да служи на Върховната Божествена Личност, а в следващия си живот той достига Вайкун̣т̣ха, обителта на Върховната Личност, и там продължава да отдава същото предано служене. Дори служенето на начинаещия предан се отнася към категорията брахма-бхӯя̄я калпате. Преданото служене за Бога никога не трябва да бъде смятано за материална дейност. Тъй като преданият действа на равнището брахма-бхӯта, той вече е освободен, ето защо не е необходимо да се занимава с някакъв друг вид йога, за да постигне брахма-бхӯта. Ако преданият стриктно изпълнява наставленията на духовния учител, следва правилата и предписанията и мантрува Харе Кр̣ш̣н̣а, той вече се намира на равнището брахма-бхӯта, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
bhakti-yogena sevate
sa guṇān samatītyaitān
brahma-bhūyāya kalpate
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
“Kdo Mi slouží s úplnou oddaností a za žádných okolností se neodchýlí, ten ihned transcenduje kvality hmotné přírody, a tak se dostává na úroveň Brahmanu.”
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.