Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.9

सनत्कुमारो भगवान् यदाहाध्यात्मिकं परम् ।
योगं तेनैव पुरुषमभजत्पुरुषर्षभ: ॥ ९ ॥
санат-кума̄ро бхагава̄н
яд а̄ха̄дхя̄тмикам̇ парам
йогам̇ тенаива пуруш̣ам
абхаджат пуруш̣арш̣абхах̣

Дума по дума

санат-кума̄рах̣Санат-кума̄ра; бхагава̄ннай-могъщ; яттова, което; а̄хаказа; а̄дхя̄тмикамдуховно усъвършенстване; парамнай-висш; йогаммистицизъм; тенас това; еванесъмнено; пуруш̣амВърховната Личност; абхаджатпочиташе; пуруш̣а-р̣ш̣абхах̣най-добрият сред хората.

Превод

Така Маха̄ра̄джа Пр̣тху, най-добрият сред хората, следваше пътя на духовното съвършенство, препоръчан му от Санат-кума̄ра. С други думи, той почиташе Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност.

Пояснение

В тази строфа ясно е казано, че като следвал системата на пра̄н̣а̄я̄ма йога, Маха̄ра̄джа Пр̣тху служел на Върховната Божествена Личност, както го посъветвал Санат-кума̄ра. Особено внимание трябва да обърнем на думите пуруш̣ам абхаджат пуруш̣арш̣абхах̣: пуруш̣арш̣абхах̣ се отнася за Маха̄ра̄джа Пр̣тху, най-добрия сред хората, а с думата пуруш̣ам се назовава Върховната Божествена Личност. И така, най-добрите сред хората служат на Върховната Личност. Единият пуруш̣а е поклонник, а другият – обект на преклонение. Когато живото същество, т.е. този пуруш̣а, който е поклонник, се стреми да се изравни с Върховната Личност, то става жертва на илюзията и попада в мрака на невежеството. В Бхагавад-гӣта̄ (2.12) Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че всички живи същества, събрали се на бойното поле, включително и самият Кр̣ш̣н̣а, в миналото са били индивидуалности и в бъдеще също ще запазят индивидуалността си. Това значи, че двамата пуруш̣и – живото същество и Върховната Божествена Личност – никога не губят индивидуалната си същност.
Този, който наистина е постигнал себепознание, постоянно служи на Бога – както в този живот, така и в следващия. Всъщност за преданите няма разлика между сегашния им живот и следващия. В сегашния си живот начинаещият предан се учи да служи на Върховната Божествена Личност, а в следващия си живот той достига Вайкун̣т̣ха, обителта на Върховната Личност, и там продължава да отдава същото предано служене. Дори служенето на начинаещия предан се отнася към категорията брахма-бхӯя̄я калпате. Преданото служене за Бога никога не трябва да бъде смятано за материална дейност. Тъй като преданият действа на равнището брахма-бхӯта, той вече е освободен, ето защо не е необходимо да се занимава с някакъв друг вид йога, за да постигне брахма-бхӯта. Ако преданият стриктно изпълнява наставленията на духовния учител, следва правилата и предписанията и мантрува Харе Кр̣ш̣н̣а, той вече се намира на равнището брахма-бхӯта, както потвърждава Бхагавад-гӣта̄ (14.26):
ма̄м̇ ча йо 'вябхича̄рен̣а
бхакти-йогена севате
са гун̣а̄н саматӣтяита̄н
брахма-бхӯя̄я калпате
„Този, който е изцяло зает с предано служене, устойчив при всякакви обстоятелства, веднага се издига над гун̣ите на материалната природа и достига нивото на Брахман“.