Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.10

Думата бхагавад-дхармин̣ах̣ сочи, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху се занимавал с предано служене искрено, без да преследва някакви користни цели. В началото на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.2) се казва: дхармах̣ проджджхита-каитаво 'тра – показните религиозни дейности са чиста измама. Вӣрара̄гхава А̄ча̄ря казва, че бхагавад-дхармин̣ах̣ е нивр̣тта-дхармен̣а; с други думи, истинската религия не може да е замърсена от материални стремежи. А Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ пише:

Когато човек изцяло се посвети на предано служене и служи на Бога според неговите желания, без да преследва материални цели и без да е замърсен от плодоносни дейности и умозрителни философски търсения, той отдава на Бога чисто предано служене, наречено бхагавад дхарма. В тази строфа думата брахман̣и не означава безличностния Брахман. Безличностният Брахман е само един от аспектите на Абсолютната Истина, подчинен на Върховната Божествена Личност, и понеже поклонниците му се стремят да се слеят с неговото сияние, те не могат да бъдат считани за последователи на бхагавад дхарма. След като се е разочаровал в опитите си да постигне материално наслаждение, имперсоналистът иска да се слее с битието на Бога. Чистият предан обаче няма подобни желания. Затова той е истинският бхагавад-дхармӣ.

От тази строфа става ясно, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху не се прекланял пред безличностния Брахман, а винаги бил чист предан на Върховната Божествена Личност. Думите бхагавати брахман̣и назовават този, който отдава предано служене на Божествената Личност. Като служи на Бога, преданият по естествен начин постига знание за безличностния Брахман и затова не се стреми да се слее с неговото сияние. Служейки на Бога, Маха̄ра̄джа Пр̣тху постигнал равнището на устойчивото и необратимо предано служене, без да прибягва до методите на карма, гя̄на и йога.