Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.8

В тази строфа много важна е думата пра̄н̣а̄я̄маих̣. Хат̣ха-йогӣте и аш̣т̣а̄н̇га-йогӣте се занимават с пра̄н̣а̄я̄ма, но на практика малцина от тях знаят каква е целта на тези упражнения. Пра̄н̣а̄я̄ма, или мистичната йога, има за цел да принуди ума и сетивата да се откажат от плодоносните дейности. Така наречените йогӣ, които се занимават с пра̄н̣а̄я̄ма в западните страни, нямат представа от това. Пра̄н̣а̄я̄ма не е предназначена да направи тялото ни силно и работоспособно. Нейна истинска цел е поклонението на Кр̣ш̣н̣а. В предишната строфа беше подчертано, че Маха̄ра̄джа Пр̣тху изпълнявал всички отречения, пра̄н̣а̄я̄ма и упражнения от мистичната йога като поклонение в името на Кр̣ш̣н̣а. По този начин той може да служи за съвършен пример и на йогӣте. Единствената цел на всички негови дейности било да удовлетвори Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а.

Хората, които са погълнати от плодоносни дейности, винаги са пълни с нечисти желания. Плодоносните дейности са израз на греховното ни желание да властваме над материалната природа. Докато човек изпитва такива желания, той ще трябва да приема нови и нови материални тела. Мнимите йогӣ, които не познават истинския смисъл на йога, се занимават с нея, за да направят тялото си силно и здраво. Така те извършват дейност, която е плодоносна, и заради материалното си желание отново ще трябва да приемат материално тяло. Мнимите йогӣ не знаят, че крайната цел на живота е човек да разбере Кр̣ш̣н̣а. За да спасят тези йогӣ от безкрайно лутане сред различните форми на живот, ша̄стрите предупреждават, че в днешната епоха заниманията с такъв вид йога са празна загуба на време. В Кали юга единственият начин човек да постигне духовно съвършенство е да повтаря маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.

Цар Пр̣тху се занимавал с йога в Сатя юга. В съвременната епоха падналите души, които не са способни да следват нито един вид йога, изопачават същността на практикуваната от него йога система. Затова ша̄стрите отсъждат: калау на̄стй ева на̄стй ева на̄стй ева гатир анятха̄. И така, докато кармӣте, гя̄нӣте и йогӣте не стигнат до преданото служене за Бога, техният привиден аскетизъм и заниманията им с йога нямат никаква стойност. На̄ра̄дхитах̣: ако човек не обожава Хари, Върховната Божествена Личност, неговите занимания с медитативна йога и карма йога, както и философските му търсения са лишени от смисъл. А що се отнася до пра̄н̣а̄я̄ма, повтарянето на святото име на Бога и танцуването в екстаз също са пра̄н̣а̄я̄ма. В една от предишните строфи Санат-кума̄ра посъветва Маха̄ра̄джа Пр̣тху непрекъснато да служи на Върховния Бог, Ва̄судева:

Само като се покланя на Ва̄судева, човек може да се освободи от желанията, свързани с плодоносните дейности. Йогӣте и гя̄нӣте, които не почитат Ва̄судева, не могат да се освободят от тези желания.

Заниманията с пра̄н̣а̄я̄ма, за които се говори в разглежданата строфа, не преследват някакви низши, материални цели. Истинската цел на пра̄н̣а̄я̄ма е да овладеем ума и сетивата си, за да можем да изпълняваме с тях предано служене. В съвременната епоха човек лесно може да придобие тази решителност за предано служене просто като повтаря святите имена: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе.