Шрӣмад Бха̄гаватам 4.23.7

За Кали юга ша̄стрите препоръчват следния метод:

Този, който иска да получи признанието на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, трябва да повтаря святото му име постоянно, двайсет и четири часа на денонощие. Неудачниците, които не могат да приемат тази формула, предпочитат да се занимават с псевдомедитация, но без да се подлагат на лишения и мъчения. В действителност обаче човек или трябва да се пречисти, като си налага суровите отречения, описани в предишната строфа, или трябва да започне да следва процеса на преданото служене, за да удовлетвори Върховния Бог, Кр̣ш̣н̣а. Човекът, избрал пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнанието, е най-разумният, защото в Кали юга никой не е в състояние да се подлага на сурови мъчения. От нас се иска просто да следваме примера на великите личности, такива като Чайтаня Маха̄прабху. В своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака Бог Чайтаня Маха̄прабху пише: парам̇ виджаяте шрӣ-кр̣ш̣н̣а-сан̇кӣртанам – слава на святите имена на Бог Кр̣ш̣н̣а, които пречистват сърцето от материалните замърсявания и веднага даряват освобождение на живото същество. Бхава-маха̄да̄ва̄гни-нирва̄панам. Щом истинската цел на всички видове йога е да бъде удовлетворен Бог Кр̣ш̣н̣а, тогава простият метод на бхакти йога, препоръчан за съвременната епоха, е напълно достатъчен. Но преданият трябва да служи на Бога непрекъснато. Пр̣тху Маха̄ра̄джа се подлагал на лишения и мъчения много преди Бог Кр̣ш̣н̣а да дойде на тази планета, но въпреки това неговата цел била да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а.

Има много глупци, които твърдят, че поклонението на Кр̣ш̣н̣а датира едва отпреди пет хиляди години, след появата на Бог Кр̣ш̣н̣а в Индия. Това не е вярно. Пр̣тху Маха̄ра̄джа обожавал Кр̣ш̣н̣а преди милиони години: той бил потомък на Маха̄ра̄джа Дхрува, който живял в Сатя юга и управлявал света в продължение на трийсет и шест хиляди години. Фактът, че Дхрува царувал толкова дълго, доказва още веднъж, че той живял сто хиляди години. Това означава, че поклонението на Кр̣ш̣н̣а съществува от самото начало на сътворението и продължава да съществува през различните епохи – Сатя юга, Трета̄ юга и Два̄пара юга – чак до сегашната епоха, Кали юга. В Бхагавад-гӣта̄ е казано, че Кр̣ш̣н̣а се появява не само в настоящия милениум от живота на Брахма̄, но и във всички други милениуми. Следователно поклонението на Кр̣ш̣н̣а съществува във всички милениуми. То не е започнало преди пет хиляди години, едва след идването на Кр̣ш̣н̣а тук, на Земята. Това заключение е нелепо и не намира подкрепа във ведическите писания.

В тази строфа са важни и думите а̄рира̄дхайиш̣ух̣ кр̣ш̣н̣ам ачарат тапа уттамам. Маха̄ра̄джа Пр̣тху се подлагал на сурови мъчения и лишения единствено в името на Кр̣ш̣н̣а. Кр̣ш̣н̣а е толкова милостив към хората от съвременната епоха, че идва в трансценденталните звуци на святото си име. В На̄рада пан̃чара̄тра се казва: а̄ра̄дхито яди харис тапаса̄ татах̣ ким. Този, който се покланя на Кр̣ш̣н̣а и в духовното си развитие се стреми да постигне единствено него, няма смисъл да се подлага на сурови видове тапася, защото вече е постигнал тяхната цел. Но ако някой извършва какви ли не видове тапася и въпреки това не успява да постигне Кр̣ш̣н̣а, тогава всичките му усилия са безсмислени, защото без Кр̣ш̣н̣а всяка тапася е напразен труд. Шрама ева хи кевалам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.8). Следователно не трябва да се обезсърчаваме, че не сме способни да отидем в гората и да се подлагаме на сурови мъчения. Нашият живот е твърде кратък, затова сме длъжни стриктно да съблюдаваме принципите, завещани от а̄ча̄риите ваиш̣н̣ави, и без да се тревожим за нищо, да продължим да развиваме в себе си Кр̣ш̣н̣а съзнание. Няма причина да униваме. Нароттама да̄са Т̣ха̄кура препоръчва: а̄нанде бала хари, бхаджа вр̣нда̄вана, шрӣ-гуру-ваиш̣н̣ава-паде маджа̄ия̄ мана – за да постигнете трансцендентален живот, живот пълен с блаженство, повтаряйте мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, идвайте на поклонение в святото място Вр̣нда̄вана и винаги служете на Бога, на духовния учител и на ваиш̣н̣авите. Методът на Кр̣ш̣н̣а съзнание е много надежден и прост. Единственото, което трябва да правим, е да изпълняваме волята на Бога и напълно да му се предадем. Просто трябва да следваме наставленията на духовния си учител, да проповядваме Кр̣ш̣н̣а съзнание и да вървим по пътя на ваиш̣н̣авите. Духовният учител е представител не само на Бог Кр̣ш̣н̣а, но и на ваиш̣н̣авите, затова, ако следваме неговите напътствия и повтаряме Харе Кр̣ш̣н̣а, няма за какво да се безпокоим.