Sloka 44
ТЕКСТ 44
Verš
Текст
daivīṁ sad-asad-ātmikām
durvibhāvyāṁ parābhāvya
svarūpeṇāvatiṣṭhate
даивӣм̇ сад-асад-а̄тмика̄м
дурвибха̄вя̄м̇ пара̄бха̄вя
сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате
Synonyma
Дума по дума
tasmāt — takto; imām — tuto; svām — vlastní; prakṛtim — hmotná energie; daivīm — božská; sat-asat-ātmikām — složená z příčiny a důsledku; durvibhāvyām — těžko pochopitelná; parābhāvya — po překonání; sva-rūpeṇa — v seberealizovaném postavení; avatiṣṭhate — zůstává.
тасма̄т – така; има̄м – тази; сва̄м – собствена; пракр̣тим – материална енергия; даивӣм – божествена; сат-асат-а̄тмика̄м – състояща се от причина и следствие; дурвибха̄вя̄м – трудна за разбиране; пара̄бха̄вя – след като преодолее; сва-рӯпен̣а – в състоянието на себепознание; аватиш̣т̣хате – той остава.
Překlad
Превод
Takto může yogí dosáhnout seberealizovaného postavení poté, co překoná nepřemožitelný vliv māyi, která vystupuje jako příčina i důsledek tohoto hmotného projevu, a proto je velice těžké ji pochopit.
След като по такъв начин превъзмогне непреодолимата ма̄я̄, която е невероятно трудно да бъде разбрана, защото се представя едновременно и като причина, и като следствие на материалния космос, йогӣ постига себепознание.
Význam
Пояснение
V Bhagavad-gītě je řečeno, že vliv māyi, která pokrývá poznání živé bytosti, je nepřemožitelný. Kdo se však odevzdá Kṛṣṇovi, Nejvyšší Osobnosti Božství, může tento zdánlivě nepřemožitelný vliv māyi překonat. Je zde také řečeno, že daivī prakṛti, vnější energie Nejvyššího Pána, je durvibhāvyā, velice těžko pochopitelná a překonatelná. Živá bytost ale musí tento nepřemožitelný vliv māyi překonat, a to je možné milostí Pána, když se Bůh zjeví odevzdané duši. To je zde také řečeno — svarūpeṇāvatiṣṭhate. Svarūpa znamená vědět: “Nejsem Nejvyšší Duše, ale jsem nedílnou částí Nejvyšší Duše.” To je seberealizace. Klamně si myslet: “Jsem Nejvyšší Duše a jsem všeprostupující,” není svarūpa. To není realizace našeho skutečného postavení. Ve skutečnosti jsme nedílné části. Zde se doporučuje, abychom zůstali na této úrovni skutečné seberealizace. Bhagavad-gītā toto pochopení definuje jako realizaci Brahmanu.
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че могъщото влияние на ма̄я̄, която покрива знанието на живото същество, е непреодолимо. Но този, който се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да превъзмогне това на пръв поглед непреодолимо влияние. Тук също е казано, че даивӣ пракр̣ти, външната енергия на Върховния Бог, е дурвибха̄вя̄ – тя много трудно може да се разбере и преодолее. Но човек трябва да победи непреодолимата ма̄я̄ и това е възможно, когато Богът прояви милостта си и се разкрие пред отдалата се душа. Освен това в тази строфа е казано сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате. Сварӯпа означава човек да разбере, че не е Върховната Душа, а неотделима частица от нея. Това се нарича себепознание. Когато живото същество се мисли за равно на Върховната Душа и за всепроникващо, то няма нищо общо със сварӯпа, т.е. не е осъзнало истинската си позиция. Истинската позиция на душата е, че тя е частица от Бога. Тази строфа говори за необходимостта човек да осъзнае веднъж завинаги истинската си природа. В Бхагавад-гӣта̄ това осъзнаване е наречено осъзнаване на Брахман.
Poté, co živá bytost dojde k realizaci Brahmanu, může se věnovat činnostem Brahmanu. Dokud není seberealizovaná, věnuje se činnostem založeným na mylném pojetí tělesné totožnosti. Když je ve svém skutečném postavení, začne vykonávat činnosti na úrovni realizace Brahmanu. Māyāvādští filozofové říkají, že s realizací Brahmanu končí všechny činnosti, ale to ve skutečnosti není pravda. Je-li duše ve svém nepřirozeném stavu, kdy je pokrytá hmotou, tolik činná, jak by mohla být po osvobození nečinná? Můžeme zde uvést příklad: Je-li člověk velice činný po dobu nemoci, jak si můžeme myslet, že bude po uzdravení nečinný? Přirozený závěr je, že když se člověk zbaví všech nemocí, jeho činnosti budou čisté. Můžeme říci, že na úrovni Brahmanu jsou činnosti jiné než v podmíněném životě, ale to neznamená, že činnosti končí. O tom se mluví v Bhagavad-gītě (18.54): jakmile živá bytost zrealizuje, že je Brahman, oddaná služba začíná. Mad-bhaktiṁ labhate parām — po realizaci Brahmanu se duše může věnovat oddané službě Pánu. Oddaná služba Pánu je tedy činností na úrovni Brahmanu.
След като осъзнае Брахман, човек може да извършва дейностите, присъщи на Брахман. Докато не е осъзнал духовната си природа, той ще трябва да извършва дейности, основани на илюзорното отъждествяване с тялото. Но когато човек осъзнае истинската си природа, той започва да действа на равнището на Брахман. Философите ма̄я̄ва̄дӣ казват, че когато осъзнае Брахман, душата спира да извършва всякакви дейности, но всъщност това не е вярно. Щом душата е толкова активна дори в неестественото за нея състояние под покритието на материята, може ли човек да отрича дейностите ѝ, когато тя се освободи? Това можем да илюстрираме със следния пример. Ако човек е много активен, когато е болен, нима може да се очаква, че щом оздравее, ще престане да действа? Заключението, което се налага от само себе си, е че когато живото същество оздравее, то продължава да действа, но дейностите му се пречистват. Може да се каже, че дейностите на равнището на Брахман са различни от дейностите в обусловеното съществуване, но това ни най-малко не означава, че те спират. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) се казва, че щом осъзнае, че е Брахман, живото същество започва да извършва предано служене. Мад-бхактим̇ лабхате пара̄м̇ – този, който е осъзнал Брахман, може да пристъпи към предано служене. Следователно преданото служене на Бога е дейност, присъща на равнището на осъзнаване на Брахман.
Na ty, kdo se věnují oddané službě, nepůsobí māyā a jsou v naprosto dokonalém postavení. Povinností živé bytosti jakožto nedílné části celku je oddaně sloužit celku. To je nejvyšší dokonalost života.
Тези, които се занимават с предано служене, не са подвластни на влиянието на ма̄я̄. Тяхната позиция е съвършена. Дългът на живото същество като неотделима частица от цялото е да служи на цялото с любов и преданост. Това е най-висшето съвършенство на живота.
Takto končí Bhaktivedantovy výklady k dvacáté osmé kapitole třetího zpěvu Śrīmad-Bhāgavatamu, nazvané “Pokyny Pána Kapily k vykonávání oddané služby”.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Наставленията на Капила за практиката на преданото служене“.