Шрӣмад Бха̄гаватам 3.28.44
Деванагари
तस्मादिमां स्वां प्रकृतिं दैवीं सदसदात्मिकाम् ।
दुर्विभाव्यां पराभाव्य स्वरूपेणावतिष्ठते ॥ ४४ ॥
दुर्विभाव्यां पराभाव्य स्वरूपेणावतिष्ठते ॥ ४४ ॥
Стих
тасма̄д има̄м̇ сва̄м̇ пракр̣тим̇
даивӣм̇ сад-асад-а̄тмика̄м
дурвибха̄вя̄м̇ пара̄бха̄вя
сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате
даивӣм̇ сад-асад-а̄тмика̄м
дурвибха̄вя̄м̇ пара̄бха̄вя
сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате
Дума по дума
тасма̄т — така; има̄м — тази; сва̄м — собствена; пракр̣тим — материална енергия; даивӣм — божествена; сат-асат-а̄тмика̄м — състояща се от причина и следствие; дурвибха̄вя̄м — трудна за разбиране; пара̄бха̄вя — след като преодолее; сва-рӯпен̣а — в състоянието на себепознание; аватиш̣т̣хате — той остава.
Превод
След като по такъв начин превъзмогне непреодолимата ма̄я̄, която е невероятно трудно да бъде разбрана, защото се представя едновременно и като причина, и като следствие на материалния космос, йогӣ постига себепознание.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че могъщото влияние на ма̄я̄, която покрива знанието на живото същество, е непреодолимо. Но този, който се отдаде на Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, може да превъзмогне това на пръв поглед непреодолимо влияние. Тук също е казано, че даивӣ пракр̣ти, външната енергия на Върховния Бог, е дурвибха̄вя̄ – тя много трудно може да се разбере и преодолее. Но човек трябва да победи непреодолимата ма̄я̄ и това е възможно, когато Богът прояви милостта си и се разкрие пред отдалата се душа. Освен това в тази строфа е казано сварӯпен̣а̄ватиш̣т̣хате. Сварӯпа означава човек да разбере, че не е Върховната Душа, а неотделима частица от нея. Това се нарича себепознание. Когато живото същество се мисли за равно на Върховната Душа и за всепроникващо, то няма нищо общо със сварӯпа, т.е. не е осъзнало истинската си позиция. Истинската позиция на душата е, че тя е частица от Бога. Тази строфа говори за необходимостта човек да осъзнае веднъж завинаги истинската си природа. В Бхагавад-гӣта̄ това осъзнаване е наречено осъзнаване на Брахман.
След като осъзнае Брахман, човек може да извършва дейностите, присъщи на Брахман. Докато не е осъзнал духовната си природа, той ще трябва да извършва дейности, основани на илюзорното отъждествяване с тялото. Но когато човек осъзнае истинската си природа, той започва да действа на равнището на Брахман. Философите ма̄я̄ва̄дӣ казват, че когато осъзнае Брахман, душата спира да извършва всякакви дейности, но всъщност това не е вярно. Щом душата е толкова активна дори в неестественото за нея състояние под покритието на материята, може ли човек да отрича дейностите ѝ, когато тя се освободи? Това можем да илюстрираме със следния пример. Ако човек е много активен, когато е болен, нима може да се очаква, че щом оздравее, ще престане да действа? Заключението, което се налага от само себе си, е че когато живото същество оздравее, то продължава да действа, но дейностите му се пречистват. Може да се каже, че дейностите на равнището на Брахман са различни от дейностите в обусловеното съществуване, но това ни най-малко не означава, че те спират. В Бхагавад-гӣта̄ (18.54) се казва, че щом осъзнае, че е Брахман, живото същество започва да извършва предано служене. Мад-бхактим̇ лабхате пара̄м̇ – този, който е осъзнал Брахман, може да пристъпи към предано служене. Следователно преданото служене на Бога е дейност, присъща на равнището на осъзнаване на Брахман.
Тези, които се занимават с предано служене, не са подвластни на влиянието на ма̄я̄. Тяхната позиция е съвършена. Дългът на живото същество като неотделима частица от цялото е да служи на цялото с любов и преданост. Това е най-висшето съвършенство на живота.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към двадесет и осма глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Наставленията на Капила за практиката на преданото служене“.