Несъмнено, тежките отречения, на които Брахма̄ се подложил, били форма на предано служене (бхакти), иначе той не би могъл да види Вайкун̣т̣ха, или свалокам, личната обител на Бога. Световете, наречени Вайкун̣т̣ха, в които обитава самият Бог, не са мит, но не са и материални, както смятат имперсоналистите. Човек обаче може да види трансценденталните обители на Бога единствено чрез преданото служене; затова само преданите получават достъп до тях. Извършването на отречения, безспорно, е свързано с много лишения, но лишенията, с които се сблъскват тези, които вървят по пътя на бхакти йога, още от самото си начало носят трансцендентално щастие, докато лишенията, свързани с тежките отречения в другите процеси за себепознание (гя̄на йога, дхя̄на йога и пр.), които не водят човека до осъзнаване на Вайкун̣т̣ха, си остават само лишения. Колкото и човек да удря по празните люспи, от тях зърно няма за излезе. По същия начин отреченията, които не са свързани с бхакти йога в процеса на себепознанието, не могат да донесат никаква полза на този, който ги извършва.

Когато се занимаваме с бхакти йога, ние все едно седим върху лотоса, израстващ от корема на трансценденталната Божествена Личност, както седял Брахма̄. Брахма̄джӣ успял да удовлетвори Бога и затова Богът с удоволствие му показал собствената си обител. В Крама сандарбха, коментарите си към Шрӣмад Бха̄гаватам, Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ цитира пасажи от Гарга Упаниш̣ад, едно от автентичните ведически произведения. Там се казва, че Я̄гявалкя описал на Га̄ргӣ трансценденталната обител на Бога, която е разположена над най-висшата планета във вселената, Брахмалока. Но въпреки че обителта на Бога е описана в свещени писания като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, ограничените и невежите хора продължават да я смятат за мит. В тази шлока заслужава особено внимание думата сва-др̣ш̣т̣авадбхих̣. Този, който е осъзнал истинската природа на своето аз, осъзнава и трансценденталната си форма. Безличностното осъзнаване на собствената същност и на Върховния не е съвършено, защото е само отрицание на материалните представи за личността. И Богът, и неговите предани са трансцендентални личности. Те нямат материални тела. В материалното тяло са заложени пет източника на страдание: невежество, отъждествяване с материята, привързаност, ненавист и концентриране върху обектите от материалния свят. Докато е подложен на тези пет материални страдания, човек не може да влезе във Вайкун̣т̣халока. Безличностната концепция за собственото аз е само отрицание на понятието за материалната личност и е твърде далеч от позитивното разбиране за битието на личностната форма. За личностните форми в трансценденталната обител ще се говори в следващите стихове. Самият Брахма̄джӣ също е описал най-висшата планета от Вайкун̣т̣халока – Голока Вр̣нда̄вана, където Богът живее като пастирче и пасе трансценденталните крави сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието.

Освен това дадената шлока потвърждава думите на Бхагавад-гӣта̄ – яд гатва̄ на нивартанте тад дха̄ма парамам̇ мама. Парам означава трансцендентален Брахман. Следователно обителта на Бога също е Брахман и не се различава от Върховната Божествена Личност. Богът се нарича Вайкун̣т̣ха, обителта му също носи името Вайкун̣т̣ха. Такова осъзнаване и обожаване на Вайкун̣т̣ха е достъпно само за този, който притежава трансцендентална форма и трансцендентални сетива.