ТЕКСТ 31
Sloka 31
Текст
Verš
на̄тха тват паратах̣ пара̄т
на хй антас твад-вибхӯтӣна̄м̇
со 'нанта ити гӣясе
nātha tvat parataḥ parāt
na hy antas tvad-vibhūtīnāṁ
so ’nanta iti gīyase
Дума по дума
Synonyma
варам – за благословия; вр̣н̣ӣмахе – ще се молим; атха апи – затова; на̄тха – Господи; тват – от тебе; паратах̣ пара̄т – отвъд трансценденталното; на – не; хи – несъмнено; антах̣ – край; тват – на твоето; вибхӯтӣна̄м – великолепие; сах̣ – Ти; анантах̣ – безкраен; ити – така; гӣясе – си възславян.
Превод
Překlad
Затова, Господи, ще се молим за твоята благословия, защото Ти си Върховният, отвъд пределите на всичко трансцендентално, и великолепието Ти е безкрайно. Заради тези свои качества Ти се славиш като Ананта.
Drahý Pane, budeme se proto modlit o Tvé požehnání, jelikož jsi Nejvyšší, přesahuješ veškerou transcendenci a Tvé bohatství nemá konce. Z toho důvodu jsi oslavovaný pod jménem Ananta.
Пояснение
Význam
Нямало нужда Прачета̄сите да искат каквато и да било благословия от Върховния Бог, защото преданите се чувстват напълно доволни от самото присъствие на Върховната Божествена Личност. Дхрува Маха̄ра̄джа се подлагал на сурови мъчения и лишения, за да може да види Върховния Бог и да получи благословиите му. Той искал да завоюва престола на баща си, ако не и още по-висша позиция, но когато видял пред себе си Върховния Бог, забравил всичко. Дхрува казал: „Скъпи Господи, не искам никакви благословии“. Такова е настроението на предания. Единственото, което той желае, е да бъде заедно с Върховния Бог – и тук, и в отвъдния свят – и да му служи. Това е крайната цел на преданите и най-висшата благословия, към която те се стремят.
Pracetové nepotřebovali žádat Pána o žádné požehnání, protože oddaným stačí ke spokojenosti samotná přítomnost Nejvyšší Osobnosti Božství. Dhruva Mahārāja podstoupil tvrdou askezi, aby spatřil Nejvyššího Pána a získal Jeho požehnání. Chtěl usednout na trůn svého otce — a dokonce dosáhnout ještě lepšího postavení — ale když se skutečně ocitl v přítomnosti Nejvyššího Pána, na všechno zapomněl. Řekl: “Můj milý Pane, nechci Tě žádat o žádné požehnání.” To je pravý postoj oddaného. Oddaný chce pouze být v přítomnosti Nejvyššího Pána — ať už v tomto či dalším světě — a sloužit Mu. To je pro něho nejvyšším cílem a požehnáním.
Богът приканил Прачета̄сите да го помолят за благословия, а те казали: „За каква благословия да молим? Милостта на Бога е безгранична, както безграничен е и самият Той“. Изводът е, че ако човек трябва да моли за благословия, той трябва да моли за безгранична благословия. Важно значение в тази строфа има думата тват паратах̣. Върховната Божествена Личност е паратах̣ пара̄т. Думата пара значи „трансцендентален, отвъд пределите на материалния свят“. Безличностното сияние Брахман се намира отвъд материалния свят и затова се нарича парам̇ падам. А̄рухя кр̣ччхрен̣а парам̇ падам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.2.32). Сливането с безличностното сияние на Бога се нарича парам̇ падам, но съществува и по-висша трансцендентална позиция – общуването с Върховната Божествена Личност. Брахмети парама̄тмети бхагава̄н ити шабдяте (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.11). Човек осъзнава Абсолютната Истина първо като Брахман, после като Парама̄тма̄ и накрая като Бхагава̄н. Следователно Върховната Божествена Личност, Бхагава̄н, е паратах̣ пара̄т, тоест отвъд равнището, на което човек осъзнава Брахман или Парама̄тма̄. Във връзка с това Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ изтъква, че паратах̣ пара̄т значи „по-добро от най-доброто“. Най-доброто, което съществува, е духовният свят – Брахман. Но Върховната Божествена Личност е Парабрахман. Ето защо паратах̣ пара̄т значи „по-добро от осъзнаването на Брахман“.
Pán vyzval Pracety, aby se modlili o nějaké požehnání, a oni odpověděli: “O jaké požehnání bychom se měli modlit? Pán je neomezený a existují neomezená požehnání.” Tím je řečeno, že má-li člověk žádat o nějaké požehnání, má to být to, které je neomezené. Velice významná jsou slova tvat parataḥ. Nejvyšší Osobnost Božství je parataḥ parāt. Slovo para znamená “transcendentální, mimo tento hmotný svět”. Neosobní záře Brahmanu je za hranicemi hmotného světa a nazývá se paraṁ padam. Āruhya kṛcchreṇa paraṁ padam (Bhāg. 10.2.32). Splynutí s neosobní září Pána je paraṁ padam, ale existuje ještě vyšší transcendentální postavení, ve společnosti Nejvyšší Osobnosti Božství. Brahmeti paramātmeti bhagavān iti śabdyate (Bhāg. 1.2.11). Absolutní Pravdu lze realizovat nejprve jako neosobní Brahman, potom jako Paramātmu a nakonec jako Bhagavāna, Osobnost Božství. Bhagavān je tedy parataḥ parāt — přesahuje realizaci Brahmanu a Paramātmy. V této souvislosti Śrīla Jīva Gosvāmī poznamenává, že parataḥ parāt znamená “lepší než nejlepší”. Nejlepší je duchovní svět, Brahman. Nejvyšší Osobnost Božství je však Parabrahman. Parataḥ parāt tedy znamená “lepší než realizace Brahmanu”.
От следващата строфа ще видим, че Прачета̄сите възнамерявали да поискат от Бога нещо, което няма предели. Забавленията, качествата, формите и имената на Бога са безпределни. Нищо не ограничава името, формите, забавленията, творението и атрибутите на Върховния. Живите същества не са в състояние да проумеят необхватността на безграничното. Въпреки това, когато слушат за безкрайните енергии на Върховния Бог, те са в непосредствена връзка с безкрайността. Като слушат и разказват за Бога, те могат да постигнат безкрайно знание за безкрайния.
Další verše vysvětlí, že Pracetové chtěli Pána požádat o něco, co nemá meze. Pánovy zábavy, vlastnosti, podoby a jména — to vše je neomezené. Pro Jeho jméno, podoby, zábavy, stvoření a příslušenství meze neexistují. Živá bytost si nedokáže představit neomezenost neomezeného. Když však naslouchá o neomezených energiích Nejvyššího Pána, je s neomezeným skutečně přímo spojena. Toto chápání neomezeného se prostřednictvím naslouchání a opěvování stává neomezeným.