ТЕКСТ 23

Text 23

Текст

Texto

на̄вадхйеях̣ праджа̄-па̄лах̣
праджа̄бхир агхава̄н апи
яд асау лока-па̄ла̄на̄м̇
бибхартй оджах̣ сва-теджаса̄

nāvadhyeyaḥ prajā-pālaḥ
prajābhir aghavān api
yad asau loka-pālānāṁ
bibharty ojaḥ sva-tejasā

Дума по дума

Palabra por palabra

на – никога; авадхйеях̣ – осъждан; праджа̄-па̄лах̣ – царят; праджа̄бхих̣ – от поданиците; агхава̄н – много грешен; апи – дори; ят – защото; асау – той; лока-па̄ла̄на̄м – на много царе; бибхарти – поддържа; оджах̣ – силата; сва-теджаса̄ – със своето влияние.

na — nunca; avadhyeyaḥ — ser insultado; prajā-pālaḥ — el rey; prajābhiḥ — por los ciudadanos; aghavān — a veces pecaminoso; api — ni siquiera; yat — debido a; asau — él; loka-pālānām — de muchos reyes; bibharti — mantiene; ojaḥ — poderío; sva-tejasā — por influencia personal.

Превод

Traducción

Поданиците никога не бива да съдят царя си, дори ако им се струва, че той върши голям грях. Заради властта и могъществото си царят винаги превъзхожда останалите управници.

Los habitantes de un país nunca deben insultar a su rey, ni siquiera en las ocasiones en que parezca haber hecho algo muy pecaminoso. Debido a su poderío, la influencia del rey siempre es mayor que la de todos los demás líderes gobernantes.

Пояснение

Significado

Във ведическата цивилизация царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност. Той е наричан нара-на̄ра̄ян̣а, което предполага, че самият На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е дошъл в човешкото общество, приел облика на цар. Затова според моралните норми никой няма право да оскърбява бра̄хман̣ите и царя кш̣атрия. Дори ако поведението на царя изглежда греховно, поданиците нямат право да го съдят. Ала съдбата на цар Вена, както виждаме, била по-различна – той бил прокълнат от самите нара-девати. Това означава, че греховете му трябва да са били нечувано тежки.

En la civilización védica se considera que el rey es el representante de la Suprema Personalidad de Dios. El rey recibe el tratamiento de nara-nārāyaṇa, que indica que el rey es la forma en que aparece la Suprema Personalidad de Dios, Nārāyaṇa, en la sociedad humana. Los ciudadanos nunca insultan a un brāhmaṇa ni a un rey kṣatriya; es una cuestión de etiqueta; incluso si el rey parece pecaminoso, los ciudadanos no deben insultarle. Pero en el caso del rey Vena, vemos que recibió la maldición de los nara-devatās; por lo tanto, podemos llegar a la conclusión de que cometió actividades pecaminosas muy graves.