Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.23
Деванагари
नावध्येय: प्रजापाल: प्रजाभिरघवानपि ।
यदसौ लोकपालानां बिभर्त्योज: स्वतेजसा ॥ २३ ॥
यदसौ लोकपालानां बिभर्त्योज: स्वतेजसा ॥ २३ ॥
Стих
на̄вадхйеях̣ праджа̄-па̄лах̣
праджа̄бхир агхава̄н апи
яд асау лока-па̄ла̄на̄м̇
бибхартй оджах̣ сва-теджаса̄
праджа̄бхир агхава̄н апи
яд асау лока-па̄ла̄на̄м̇
бибхартй оджах̣ сва-теджаса̄
Дума по дума
на — никога; авадхйеях̣ — осъждан; праджа̄-па̄лах̣ — царят; праджа̄бхих̣ — от поданиците; агхава̄н — много грешен; апи — дори; ят — защото; асау — той; лока-па̄ла̄на̄м — на много царе; бибхарти — поддържа; оджах̣ — силата; сва-теджаса̄ — със своето влияние.
Превод
Поданиците никога не бива да съдят царя си, дори ако им се струва, че той върши голям грях. Заради властта и могъществото си царят винаги превъзхожда останалите управници.
Пояснение
Във ведическата цивилизация царят е смятан за представител на Върховната Божествена Личност. Той е наричан нара-на̄ра̄ян̣а, което предполага, че самият На̄ра̄ян̣а, Върховната Божествена Личност, е дошъл в човешкото общество, приел облика на цар. Затова според моралните норми никой няма право да оскърбява бра̄хман̣ите и царя кш̣атрия. Дори ако поведението на царя изглежда греховно, поданиците нямат право да го съдят. Ала съдбата на цар Вена, както виждаме, била по-различна – той бил прокълнат от самите нара-девати. Това означава, че греховете му трябва да са били нечувано тежки.