Шрӣмад Бха̄гаватам 4.13.22
Деванагари
किं वांहो वेन उद्दिश्य ब्रह्मदण्डमयूयुजन् ।
दण्डव्रतधरे राज्ञि मुनयो धर्मकोविदा: ॥ २२ ॥
दण्डव्रतधरे राज्ञि मुनयो धर्मकोविदा: ॥ २२ ॥
Стих
ким̇ ва̄м̇хо вена уддишя
брахма-дан̣д̣ам айӯюджан
дан̣д̣а-врата-дхаре ра̄ги
мунайо дхарма-ковида̄х̣
брахма-дан̣д̣ам айӯюджан
дан̣д̣а-врата-дхаре ра̄ги
мунайо дхарма-ковида̄х̣
Дума по дума
ким — защо; ва̄ — също; ам̇хах̣ — греховни дейности; вене — на Вена; уддишя — виждайки; брахма-дан̣д̣ам — проклятието на бра̄хман̣ите; айӯюджан — решиха да наложат; дан̣д̣а-врата-дхаре — който носи жезъла на наказателната власт; ра̄ги — на царя; мунаях̣ — великите мъдреци; дхарма-ковида̄х̣ — познаващи всички религиозни принципи.
Превод
Видура попита и друго: Защо великите мъдреци, които познават съвършено добре религиозните принципи, решили да прокълнат цар Вена и му отсъдили най-тежкото наказание (брахма-ша̄па), след като той самият носел жезъла на наказателната власт?
Пояснение
Царят има правото да наказва всекиго, но в дадения случай самият той бил наказан от великите мъдреци. Очевидно, цар Вена бил сторил някакво изключително злодеяние, иначе великите мъдреци, духовно най-извисените личности, които се славят с благородството и безкрайната си търпимост, никога не биха си позволили да го накажат. Всичко това идва да покаже, че във ведическото общество царят бил подчинен на принципите на браминската култура. Неговите действия били под контрола на бра̄хман̣ите, които в случай на нужда можели да го лишат от власт, както и да му отнемат живота, и то без да използват оръжие, а просто като го прокълнат с мантри (брахма-ша̄па). В онези епохи бра̄хман̣ите притежавали такова могъщество, че когато изричали проклятие над някого, то носело мигновена смърт.