ТЕКСТ 12
Sloka 12
Текст
Verš
сакха̄пи те бха̄ратам а̄ха кр̣ш̣н̣ах̣
ясмин нр̣н̣а̄м̇ гра̄мя-сукха̄нува̄даир
матир гр̣хӣта̄ ну харех̣ катха̄я̄м
sakhāpi te bhāratam āha kṛṣṇaḥ
yasmin nṛṇāṁ grāmya-sukhānuvādair
matir gṛhītā nu hareḥ kathāyām
Дума по дума
Synonyma
муних̣ – мъдрецът; вивакш̣ух̣ – описа; бхагават – на Божествената Личност; гун̣а̄на̄м – трансцендентални качества; сакха̄ – приятел; апи – също; те – твой; бха̄ратам – Маха̄бха̄рата; а̄ха – е описал; кр̣ш̣н̣ах̣ – Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са; ясмин – в което; нр̣н̣а̄м – на хората; гра̄мя – светско; сукха-анува̄даих̣ – удоволствие, изпитвано от светските повествования; матих̣ – внимание; гр̣хӣта̄ ну – просто за да насочи към; харех̣ – на Бога; катха̄я̄м – словата на (Бхагавад-гӣта̄).
muniḥ — mudrc; vivakṣuḥ — popsal; bhagavat — Osobnosti Božství; guṇānām — transcendentální vlastnosti; sakhā — přítel; api — také; te — tvůj; bhāratam — Mahābhārata; āha — popsal; kṛṣṇaḥ — Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa; yasmin — v níž; nṛṇām — lidí; grāmya — světských; sukha-anuvādaiḥ — potěšení ze světských námětů; matiḥ — pozornost; gṛhītā nu — aby přitáhl k; hareḥ — Pána; kathāyām — slovům (k Bhagavad-gītě).
Превод
Překlad
Твоят приятел, великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вяса, вече описа трансценденталните качества на Бога във великото си произведение „Маха̄бха̄рата“. Истинската му цел всъщност бе да насочи вниманието на обикновените хора към кр̣ш̣н̣а-катха̄ („Бхагавад-гӣта̄“), като използва силното им влечение да слушат светски повествования.
Tvůj přítel, velký mudrc Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa, již popsal transcendentální vlastnosti Pána ve svém velkém díle, Mahābhāratě. Jeho hlavním záměrem však bylo navést pozornost obyčejných lidí ke kṛṣṇa-kathā (k Bhagavad-gītě) s využitím jejich silné záliby v naslouchání světským námětům.
Пояснение
Význam
Великият мъдрец Кр̣ш̣н̣а-дваипа̄яна Вя̄са е автор на всички ведически произведения, от които с особена популярност се славят Веда̄нта сӯтра, Шрӣмад Бха̄гаватам и Маха̄бха̄рата. Както се казва в Бха̄гаватам (1.4.25), Шрӣла Вя̄садева създал Маха̄бха̄рата за ограничените хора, които се интересуват повече от светски въпроси, отколкото от философията на живота. Веда̄нта сӯтра била съставена за тези, които са изгубили интерес към светското, защото вече са изпитали горчивия вкус на измамното материално щастие. Първият афоризъм на Веда̄нта сӯтра гласи: атха̄то-брахма-джигя̄са̄. Това означава, че само този, който вече е задоволил празното си любопитство на пазарището на сетивните удоволствия, може да започне да си задава съществени въпроси за природата на Брахман, за Трансценденталното. Хората, които живо се интересуват от светските проблеми, изпълнили вестниците и другата подобна книжнина, се отнасят към категорията стрӣ-шӯдра-двиджабандху – категорията на жените, работниците и недостойните потомци на висшите класи (бра̄хман̣и, кш̣атрии и вайши). Тъй като не са особено интелигентни, тези хора не могат да разберат смисъла на Веда̄нта сӯтра, макар някои от тях да си дават вид, че изучават сӯтрите по своя изопачен начин. Истинският смисъл на Веда̄нта сӯтра е обяснен от самия ѝ автор в Шрӣмад Бха̄гаватам и всеки, който се опитва да разбере Веда̄нта сӯтра, без да се обръща към Шрӣмад Бха̄гаватам, върви по лъжлив път. За тези подведени хора, които под въздействието на погрешната представа, че те самите са тялото, се занимават със светска филантропия и алтруизъм, е по-добре да се обърнат към Маха̄бха̄рата, която Шрӣла Вя̄садева е написал точно за тях. Великият автор е съставил Маха̄бха̄рата по такъв начин, че недотам интелигентните, които се интересуват повече от светски въпроси, да я четат с истинско удоволствие и в хода на това материално щастие да се запознаят и с Бхагавад-гӣта̄, която човек трябва да е усвоил, преди да пристъпи към Шрӣмад Бха̄гаватам или Веда̄нта сӯтра. Шрӣла Вя̄садева описал всички тези исторически събития единствено за да даде възможност на ограничените да прочетат Бхагавад-гӣта̄ и по този начин да придобият трансцендентално познание. Това, че Видура споменава Маха̄бха̄рата, показва, че по време на поклонението си из святите места, докато бил далече от къщи, той имал възможност да слуша Маха̄бха̄рата от Вя̄садева, своя истински баща.
Velký mudrc Kṛṣṇa-dvaipāyana Vyāsa je autorem veškeré védské literatury, včetně populární Vedānta-sūtry, Śrīmad-Bhāgavatamu a Mahābhāraty. Jak je řečeno v Bhāgavatamu (1.4.25), Śrīla Vyāsadeva sestavil Mahābhāratu pro méně inteligentní lidi, kteří se více zajímají o světské náměty než o filozofii života. Vedānta-sūtru sestavil pro ty, kteří nechtějí dále naslouchat světským příběhům, neboť již okusili trpkost takzvaného hmotného štěstí. První aforismus Vedānta-sūtry zní athāto brahma-jijñāsā. To znamená, že člověk se nejprve musí přestat zajímat o zboží na tržišti smyslového požitku, a teprve potom se může začít vážně ptát na Brahman neboli na Transcendenci. Lidé neustále sledující světské zprávy, kterých jsou plné noviny a jiná podobná literatura, jsou označováni jako strī-śūdra-dvijabandhuové neboli ženy, dělníci a pokleslí potomci vyšších tříd (brāhmaṇů, kṣatriyů a vaiśyů). Tito méně inteligentní lidé nemohou pochopit smysl Vedānta-sūtry, i když někdy předstírají, že sūtry studují, ale vlastním, zkomoleným způsobem. Skutečný smysl Vedānta-sūtry vysvětluje samotný autor ve Śrīmad-Bhāgavatamu a každý, kdo se snaží pochopit Vedānta-sūtru nezávisle na Śrīmad-Bhāgavatamu, je na špatné cestě. Tito svedení lidé, kteří mylně pokládají tělo za vlastní já, a věnují se proto světským dobročinným a lidumilným činnostem, by měli raději využít Mahābhāraty, kterou Śrīla Vyāsadeva sestavil právě pro ně. Tento velký autor sestavil Mahābhāratu takovým způsobem, aby její čtení vychutnávali i méně inteligentní lidé, kteří se zajímají spíše o světské náměty, a aby vedle svého hmotného požitku získali také prospěch z Bhagavad-gīty, která je úvodem ke studiu Śrīmad-Bhāgavatamu či Vedānta-sūtry. Śrīla Vyāsadeva nesepisoval dějiny světských činností s jiným cílem než dát prostřednictvím Bhagavad-gīty méně inteligentním lidem možnost získat transcendentální realizaci. Vidurova zmínka o Mahābhāratě svědčí o tom, že když byl mimo domov, na své cestě po poutních místech, vyslechl Mahābhāratu od Vyāsadeva, svého skutečného otce.