ТЕКСТ 38
Text 38
Текст
Texto
бхӯтаир аттй акхила̄шраях̣
са виш̣н̣в-а̄кхьо 'дхиягьо 'сау
ка̄лах̣ калаята̄м̇ прабхух̣
bhūtair atty akhilāśrayaḥ
sa viṣṇv-ākhyo ’dhiyajño ’sau
kālaḥ kalayatāṁ prabhuḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
ях̣ – този, който; антах̣ – вътре; правишя – влизайки; бхӯта̄ни – живи същества; бхӯтаих̣ – от живите същества; атти – унищожава; акхила – на всички; а̄шраях̣ – опора; сах̣ – Той; виш̣н̣у – Виш̣н̣у; а̄кхях̣ – наречен; адхиягях̣ – наслаждаващ се на всички жертвоприношения; асау – този; ка̄лах̣ – фактор време; калаята̄м – на всички господари; прабхух̣ – господарят.
yaḥ — aquel que; antaḥ — dentro; praviśya — entrando; bhūtāni — entidades vivientes; bhūtaiḥ — por entidades vivientes; atti — aniquila; akhila — de todos; āśrayaḥ — el sustento; saḥ — Él; viṣṇu — Viṣṇu; ākhyaḥ — de nombre; adhiyajñaḥ — el disfrutador de todos los sacrificios; asau — ese; kālaḥ — factor tiempo; kalayatām — de todos los amos; prabhuḥ — el amo.
Превод
Traducción
Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, който се наслаждава на всички жертвоприношения, е факторът време и владетелят на всички владетели. Той влиза във всяко сърце, поддържа живота на всички и е причината едно живо същество да унищожава друго.
El Señor Viṣṇu, la Suprema Personalidad de Dios, el disfrutador de todos los sacrificios, es el factor tiempo y el amo de todos los amos. Él entra en el corazón de todos, es el sustento de todos, y hace que todo ser sea aniquilado por otro.
Пояснение
Significado
В тази строфа Бог Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност, е описан много точно. Той е върховният наслаждаващ се, а всички останали са негови слуги. В Чайтаня чарита̄мр̣та (А̄ди, 5.14) се казва: екале ӣшвара кр̣ш̣н̣а – единственият Върховен Бог е Виш̣н̣у. А̄ра саба бхр̣тя – всички останали са му слуги. Брахма̄, Шива и другите полубогове са слуги на Върховния Бог. Същият Виш̣н̣у в образа на Парама̄тма̄ влиза във всяко сърце и е причината всяко живо същество да бъде унищожавано от друго.
En este pasaje se describe claramente al Señor Viṣṇu, la Suprema Personalidad de Dios. Él es el disfrutador supremo, y todos los demás trabajan como sirvientes Suyos. Como se afirma en el Caitanya-caritāmṛta (Ādi 5.14): ekale īśvara kṛṣṇa: El único Señor Supremo es Viṣṇu. Āra saba bhṛtya: Todos los demás son Sus sirvientes. El Señor Brahmā, el Señor Śiva y los demás semidioses, son todos sirvientes. Ese mismo Viṣṇu entra como Paramātmā en cada corazón, y también hace que cada ser sea aniquilado por otro ser.