ТЕКСТ 19
Text 19
Текст
Texto
пран̣идха̄я мано хр̣ди
вӣкш̣ама̄н̣о 'пи на̄пашям
авитр̣пта ива̄турах̣
praṇidhāya mano hṛdi
vīkṣamāṇo ’pi nāpaśyam
avitṛpta ivāturaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
дидр̣кш̣ух̣ – желаейки да видя; тат – това; ахам – аз; бхӯях̣ – отново; пран̣идха̄я – съсредоточил ума; манах̣ – ум; хр̣ди – върху сърцето; вӣкш̣ама̄н̣ах̣ – очаквайки да видя; апи – въпреки; на – никога; апашям – го видях; авитр̣птах̣ – неудовлетворен; ива – като; а̄турах̣ – наскърбен.
Превод
Traducción
Аз пожелах да видя отново тази трансцендентална форма на Бога, но въпреки всичките ми усилия да се съсредоточа в сърцето си, въпреки горещото ми желание да я видя отново, повече не видях Бога. И седях разочарован и много нещастен.
Yo deseé ver de nuevo esa trascendental forma del Señor, pero a pesar de mis esfuerzos por concentrarme en el corazón ávidamente para ver la forma de nuevo, no pude verlo a Él más, e insatisfecho así, me sentí muy afligido.
Пояснение
Significado
Не съществува автоматично действащ процес, чрез който можем да видим формата на Бога. Това изцяло зависи от безпричинната милост на Бога. Не можем да заставим Бога да се появи пред очите ни, както не можем да заставим слънцето да изгрее тогава, когато ние поискаме. Слънцето изгрява по своя собствена воля – така и Богът се появява, когато иска, по безпричинната си милост. Трябва просто да чакаме щастливия миг и да продължаваме да изпълняваме задълженията си в преданото служене. На̄рада Муни си помислил, че с помощта на същия процес, който го бил довел до успех първия път, ще може да види Бога отново, но въпреки всичките си усилия втори път не успял. Богът не е задължен с нищо. Той може да бъде обвързан само от веригите на чистата преданост. С материалните си сетива не можем нито да го видим, нито да го почувстваме. Той се явява пред предания, когато сам пожелае – когато е удовлетворен от искрените усилия на предания да му служи предано и напълно да се уповава на милостта му.
No existe ningún proceso mecánico para ver la forma del Señor. Ello depende por completo de Su misericordia sin causa. No podemos exigirle al Señor que se haga presente ante nuestros ojos, de la misma manera en que no podemos exigirle al sol que salga cuando queramos. El sol sale por su propia cuenta; así mismo, el Señor tiene el gusto de presentarse en virtud de Su misericordia sin causa. Uno sencillamente tiene que aguardar el momento oportuno y seguir desempeñando su deber prescrito en el servicio devocional del Señor. Nārada Muni creyó que podía ver de nuevo al Señor mediante el mismo proceso mecánico que tuvo éxito en el primer intento, pero, a pesar de sus mejores esfuerzos, no pudo hacer que el segundo intento tuviera éxito. El Señor es completamente independiente de toda clase de obligaciones; a Él solo lo puede atar el lazo de la devoción pura. Y tampoco pueden nuestros sentidos materiales verlo ni percibirlo. Cuando a Él le place, estando satisfecho con el sincero esfuerzo del servicio devocional que se realiza dependiendo completamente de Su misericordia, en ese entonces puede que a Él se le vea porque así Él lo quiera.