ТЕКСТ 44
Sloka 44
Текст
Verš
гата-пӯрва̄м̇ маха̄тмабхих̣
хр̣ди брахма парам̇ дхя̄ян
на̄вартета ято гатах̣
gata-pūrvāṁ mahātmabhiḥ
hṛdi brahma paraṁ dhyāyan
nāvarteta yato gataḥ
Дума по дума
Synonyma
удӣчӣм – северната част; правивеша-а̄ша̄м – тези, които искаха да влязат там; гата-пӯрва̄м – пътят, приет от прадедите му; маха̄-а̄тмабхих̣ – от великодушните; хр̣ди – в сърцето; брахма – Върховният; парам – Бог; дхя̄ян – постоянно мислейки за; на а̄вартета – прекарваше дните си; ятах̣ – навсякъде, където; гатах̣ – отиваше.
Превод
Překlad
След това се отправи на север, като следваше пътя, по който бяха вървели прадедите му и великите хора, за да се отдаде напълно на мисли за Върховната Божествена Личност. Той живееше така навсякъде, където отидеше.
Pak se vydal na sever, cestou, po níž kráčeli jeho předci a velcí muži, aby se zcela odevzdal myšlenkám na Nejvyšší Osobnost Božství. Tímto způsobem žil všude kudy šel.
Пояснение
Význam
От този стих става ясно, че Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира следвал примера на прадедите си и на великите предани на Бога. Вече много пъти сме говорили, че системата на варн̣а̄шрама дхарма, която строго следвали всички земни жители, особено жителите на провинция А̄ря̄варта, отдавала особено значение на прекъсването на всички семейни отношения в определен етап от живота. Човек осъзнавал важността на това в процеса на обучението и възпитанието си. Затова уважаваните личности, такива като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, трябвало да прекъснат всички връзки със семейството си, за да се посветят на себепознанието и да се върнат при Бога. Нито един цар или уважаван човек не живее със семейството си до края на живота си, защото това е равно на самоубийство и е препятствие по пътя към постигането на съвършенство в човешкия живот. Тази система е пътят, даден от авторитетите за всички, които искат да се освободят от бремето на семейния живот и да се отдадат изцяло на предано служене на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (18.62) Богът учи, че човек трябва да стане негов предан поне в края на живота си. Искрените души, отдали се на Бога, за свое собствено добро трябва да се подчинят на тази негова повеля като Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира.
Z tohoto verše chápeme, že Mahārāja Yudhiṣṭhira kráčel ve stopách svých předků a velkých oddaných Pána. Již mnohokrát jsme rozebírali, že systém varṇāśrama-dharma, jak ho přísně dodržovali obyvatelé světa — zvláště ti, kteří obývali provincii Āryāvarta — zdůrazňuje, jak je důležité, aby člověk v jistém životním stádiu odešel z domova a přerušil všechny styky s rodinou. K tomu směřovala tehdejší výchova a příprava, a ctihodný Mahārāja Yudhiṣṭhira tedy také musel v zájmu seberealizace a návratu k Bohu opustit všechny rodinné svazky. Žádný král nebo ctihodný džentlmen tehdy nežil až do konce rodinným životem, neboť to se pokládalo za sebevražedné jednání, které bylo proti zájmům dokonalosti lidského života. Aby se každý mohl osvobodit od všech rodinných závazků a odevzdat se na sto procent oddané službě Pánu Kṛṣṇovi, každému je doporučován tento systém, neboť je to cesta autorit. Pán dává pokyn v Bhagavad-gītě (18.62), že člověk se musí stát oddaným Pána alespoň v posledním stádiu svého života. Upřímná duše jako Mahārāja Yudhiṣṭhira se ve svém vlastním zájmu musí řídit tímto pokynem Pána.
Думите брахма парам са употребени във връзка с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (10.13) Арджуна потвърждава това, позовавайки се на велики авторитети като Асита, Девала, На̄рада и Вя̄са. И така, Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира напуснал дома си и заминал на север, като постоянно пазел в себе си спомена за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и следвал примера на прадедите си и на великите предани от всички времена.
Slova brahma param v této śloce poukazují na Pána Śrī Kṛṣṇu. To potvrzuje Arjuna v Bhagavad-gītě (10.13) poukazem na velké autority jako je Asita, Devala, Nārada a Vyāsa. Když tedy Mahārāja Yudhiṣṭhira odešel z domova na sever, neustále v nitru vzpomínal na Pána Śrī Kṛṣṇu a kráčel tak ve stopách svých předků a velkých oddaných všech dob.