ТЕКСТ 20
STIH 20
Текст
Tekst
ятхоктам̇ парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те 'тӣва ме прия̄х̣
yathoktaṁ paryupāsate
śraddadhānā mat-paramā
bhaktās te ’tīva me priyāḥ
Дума по дума
Synonyms
йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.
ye – oni koji; tu – ali; dharma – religije; amṛtam – nektar; idam – ovaj; yathā – kao; uktam – rečeno; paryupāsate – potpuno posvećeni; śraddadhānāḥ – s vjerom; mat-paramāḥ – prihvaćajući Mene, Svevišnjega Gospodina, kao sve; bhaktāḥ – bhakte; te – oni; atīva – veoma, veoma; me – Meni; priyāḥ – dragi.
Превод
Translation
Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.
Oni koji slijede ovaj neprolazni put predanog služenja i koji mu se potpuno posvećuju s vjerom, prihvaćajući Mene kao vrhovni cilj, veoma su Mi, veoma dragi.
Пояснение
Purport
В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.
SMISAO: U ovom poglavlju, od drugoga do posljednjeg stiha – od mayy āveśya mano ye mām („usredotočujući um na Mene") do ye tu dharmāmṛtam idam („ova religija vječnog djelovanja") – Svevišnji je Gospodin objasnio procese transcendentalnog služenja kojim Mu osoba može prići. Takvi su procesi veoma dragi Gospodinu i zato prihvaća njihove sljedbenike. Arjuna je postavio pitanje tko je bolji – onaj tko slijedi put neosobnog Brahmana ili onaj tko osobno služi Svevišnju Božansku Osobu – i Gospodin mu je jasno odgovorio da je predano služenje Božanske Osobe bez sumnje najbolji proces duhovne spoznaje. Drugim riječima, u ovom se poglavlju zaključuje da u dobru društvu osoba postaje privržena čistom predanom služenju. Tako prihvaća vjerodostojna duhovnog učitelja i počinje slušati, mantrati i slijediti propisana načela predanog služenja s vjerom, privrženošću i predanošću, posvećujući se transcendentalnom služenju Gospodina. Taj je put preporučen u ovom poglavlju. Stoga je predano služenje nedvojbeno jedini apsolutni put samospoznaje, namijenjen dostizanju Svevišnje Božanske Osobe. Neosobno shvaćanje Vrhovne Apsolutne Istine, kao što je opisano u ovom poglavlju, preporučuje se samo do trenutka posvećivanja samospoznaji. Drugim riječima, sve dok netko nema priliku da se druži s čistim bhaktom, neosobno shvaćanje Apsolutne Istine može biti korisno. Osoba s takvim shvaćanjem djeluje bez očekivanja plodonosna rezultata, meditira i njeguje znanje kako bi shvatila duh i materiju. To je potrebno sve dok ne stekne društvo čistoga bhakte. Na sreću, ako neposredno razvije želju za njegovanjem svjesnosti Kṛṣṇe u čistu predanom služenju, ne treba korak po korak napredovati u duhovnoj spoznaji. Predano je služenje – opisano u srednjih šest poglavlja Bhagavad-gīte – primjerenije. Ne treba se brinuti o održavanju tijela i duše zajedno, jer se Gospodinovom milošću sve odvija automatski.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.
Tako se završavaju Bhaktivedantina tumačenja dvanaestoga poglavlja Śrīmad Bhagavad-gīte pod naslovom „Predano služenje".