Skip to main content

ТЕКСТ 20

제20절

Текст

원문

йе ту дхарма̄мр̣там идам
ятхоктам парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те
'тӣва ме прия̄х̣
예 뚜 다르맘리땀 이담 ye tu dharmāmṛtam idaṁ
야톡땀 빠류빠사떼 yathoktaṁ paryupāsate
스랃다다나 맛-빠라마 śraddadhānā mat-paramā
박따스 떼’띠바 메 쁘리야하 bhaktās te ’tīva me priyāḥ

Дума по дума

동의어

йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.

예: 하는 자들, 뚜: 그러나, 다르마: 종교의, 암리땀: 감로수, 이담: 이것, 야타: 같이, 욱땀: 말했다, 빠류빠사떼: 전적으로 종사하다, 스랃다다나: 믿음을 가지고, 맛-빠라마: 지고한 주 나를 모든 것으로 받아들이는, 박따하: 헌애자들, 떼: 그들, 아띠바: 아주 아주, 메: 나에게, 쁘리야하: 소중한.

Превод

번역

Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.

영원한 봉헌의 길을 따르며, 믿음으로 완전히 헌신하며, 나를 최상의 목표로 삼는 자들은 나에게 아주 많이 소중하다.

Коментар

주석

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.

이 장의 제2절에서부터 마지막까지 “마이야베샤 마노 예 맘(mayy āveśya mano ye mām), 즉 나에게 마음을 집중하는”에서 시작하여 “예 뚜 다르맘리땀 이담(ye tu dharmāmṛtam idam), 즉 영원한 봉헌의 이 종교”에 이르기까지 지고한 주께서 당신께 다가가기 위한 초월적 봉헌의 과정을 설명하셨다. 그러한 과정은 주께 매우 소중한 것이며 주는 이것에 종사하는 자를 받아들이신다. 비인성적 브라흐만의 길에 헌신하는 자와 최고인격신을 위한 봉헌에 종사하는 자 중에서 누가 더 나은지에 관한 질문이 아르주나에 의해 제기되었고, 의심의 여지 없이 인격신을 향한 봉헌이 영적 깨달음의 모든 과정 중에서 최고라고 주께서 명백히 대답하셨다. 다른 말로 하면, 이 장에서 좋은 교류를 통해 순수한 봉헌에 대한 애착을 가질 수 있으며, 이어서 진정한 영적 스승을 받아들여 주에 관해 듣고 배우고 구송하며, 믿음과 애착, 그리고 헌애심으로 봉헌의 원칙들을 지키면 결국 주를 향한 초월적 봉헌에 전적으로 종사하게 된다. 이러한 길이 이 장에서 권장되었으며, 의심의 여지 없이 봉헌이 자아 인식과 최고인격신에 이르는 유일한 절대적 길이다. 지고의 절대 진리에 관한 비인성적 개념은 이 장에 설명된 바처럼, 자아 인식을 위해 항복하는 순간에 이르게 하는 데까지만 필요한 것이다. 다시 말해, 순수한 헌애자와 만날 기회가 없다면 비인성적 개념도 도움이 될 수 있다. 절대 진리의 비인성적 개념으로 결과에 집착 없이 일하고, 명상하며 영혼과 물질을 이해하기 위한 지식을 배양할 수 있다. 순수한 헌애자를 만나지 못하는 한, 이것은 필요하다. 다행히 순수한 봉헌으로 끄리쉬나 의식에 직접 종사하고자 하면 영적 깨달음의 점진적 단계를 거칠 필요가 없다. 바가바드 기따의 제6장 중간에서 언급되었듯이 봉헌이 우리에게 더 맞다. 모든 것이 주의 은총으로 저절로 진행되기 때문에 우리 몸을 유지하기 위한 물질적인 것들에 신경 쓸 필요가 없다.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.

이로써 스리마드 바가바드 기따의 제12장, 봉헌에 대한 박띠베단따 주석을 마칩니다.