Skip to main content

ТЕКСТ 20

VERSO 20

Текст

Texto

йе ту дхарма̄мр̣там идам
ятхоктам парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те
'тӣва ме прия̄х̣
ye tu dharmāmṛtam idaṁ
yathoktaṁ paryupāsate
śraddadhānā mat-paramā
bhaktās te ’tīva me priyāḥ

Дума по дума

Sinônimos

йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.

ye — aqueles que; tu — mas; dharma — da religião; amṛtam — néctar; idam — este; yathā — como; uktam — dito; paryupāsate — ocupam-se completamente; śraddadhānāḥ — com fé; mat-paramāḥ — aceitando-Me, o Senhor Supremo, como tudo; bhaktāḥ — devotos; te — eles; atīva — muitíssimo; me — a Mim; priyāḥ — queridos.

Превод

Tradução

Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.

Aqueles que seguem este caminho imperecível do serviço devocional e que se ocupam com plena fé, fazendo de Mim a meta suprema, são muitíssimo queridos por Mim.

Коментар

Comentário

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.

Neste capítulo, do segundo verso até o final — de mayy āveśya mano ye mām (“fixando a mente em Mim”) até ye tu dharmāmṛtam idam (“esta religião — a ocupação eterna”) — o Senhor Supremo explicou os processos do serviço transcendental, mediante os quais alguém se aproxima dEle. Estes processos são muito queridos ao Senhor, e Ele aceita o devoto que se ocupa neles. Arjuna questionou, quem é melhor — aquele que se ocupa no caminho do Brahman impessoal ou aquele que se ocupa no serviço pessoal à Suprema Personalidade de Deus — e o Senhor lhe respondeu tão explicitamente que não resta dúvida de que o serviço devocional à Personalidade de Deus é o melhor de todos os processos de percepção espiritual. Em outras palavras, neste capítulo define-se que através de boa associação, a pessoa desenvolve apego ao serviço devocional puro, e desse modo aceita um mestre espiritual genuíno e, através dele, começa a ouvir, cantar e observar os princípios reguladores existentes no serviço devocional com fé, apego e devoção, e assim se ocupa no serviço transcendental do Senhor. Neste capítulo recomenda-se este caminho; portanto, não há dúvida de que o serviço devocional é o único caminho absoluto através do qual se obtém a auto-realização e a Suprema Personalidade de Deus. A concepção impessoal acerca da Suprema Verdade Absoluta, como se descreve neste capítulo, só é recomendada enquanto a pessoa não se rende à auto-realização. Em outras palavras, se alguém não tem oportunidade de se associar com um devoto puro, a concepção impessoal pode ser benéfica. Na concepção impessoal sobre a Verdade Absoluta, a pessoa trabalha sem resultado fruitivo, medita e cultiva conhecimento para compreender o espírito e a matéria. Isto é necessário para quem não está em associação com um devoto puro. Felizmente, se alguém desenvolve diretamente o desejo de se ocupar em consciência de Kṛṣṇa, praticando serviço devocional puro, não será necessário se submeter a melhoramentos graduais na percepção espiritual. O serviço devocional, conforme é descrito nos seis capítulos intermediários do Bhagavad-gītā, é mais apropriado. Ninguém precisa se preocupar com os artigos necessários à sobrevivência, porque, pela graça do Senhor, tudo se efetua automaticamente.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.

Neste ponto encerrram-se os significados Bhaktivedanta do Décimo Segundo Capítulo do Śrīmad Bhagavad-gītā que trata do Serviço Devocional.