Skip to main content

ТЕКСТ 20

VERŠ 20

Текст

Verš

йе ту дхарма̄мр̣там идам
ятхоктам парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те
'тӣва ме прия̄х̣
ye tu dharmāmṛtam idaṁ
yathoktaṁ paryupāsate
śraddadhānā mat-paramā
bhaktās te ’tīva me priyāḥ

Дума по дума

Synonyma

йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.

ye — tí, ktorí; tu — ale; dharma — náboženstvo; amṛtam — nektár; idam — túto; yathā — tak; uktam — hovorí; paryupāsate — plne zapojený; śraddadhānāḥ — s vierou; mat-paramāḥ — považuje Mňa, Najvyššieho Pána, za všetko na svete; bhaktāḥ — oddaní; te — oni; atīva — obzvlášť; me — Mne; priyāḥ — drahí.

Превод

Překlad

Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.

Nadovšetko sú Mi milí tí, ktorí naplnení vierou kráčajú odvekou cestou oddanej služby a Mňa si zvolili za svoj najvyšší cieľ.“

Коментар

Význam

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.

Počnúc druhým veršom mayy āveśya mano ye mām — „upni svoju myseľ na Mňa,“ až po ye tu dharmāmṛtam idam — „toto náboženstvo večnej činnosti,“ Najvyšší Pán vysvetľuje cestu večnej transcendentálnej oddanej služby, ktorou Ho možno dosiahnuť. Táto cesta je Kṛṣṇovi veľmi milá a Kṛṣṇa prijíma všetkých, ktorí sa ňou uberajú. Arjuna sa pýtal, kto je lepší — či ten, kto sa uberá cestou neosobného Brahmanu, alebo ten, kto osobne slúži Najvyššej Božskej Osobnosti. Śrī Kṛṣṇa mu dal podrobnú odpoveď. Nesporne niet lepšej cesty vedúcej k sebarealizácii, než je oddaná služba. Inými slovami, v tejto kapitole je potvrdené, že v dobrej spoločnosti sa v človeku vyvíja túžba oddane a láskyplne slúžiť Pánovi, prijať pravého duchovného učiteľa a pod jeho vedením načúvať a ospevovať Najvyššieho Pána a dodržiavať základné pravidlá oddanej služby s vierou a oddanosťou, a tak sa zapojiť do transcendentálnej služby Pánovi. Táto cesta je v tejto kapitole odporúčaná a niet pochybností o tom, že oddaná služba je jedinou absolútnou cestou vedúcou k sebarealizácii a k Najvyššej Božskej Osobnosti. Inými slovami, neosobné poňatie nám môže vyhovovať dovtedy, kým sa nám nenaskytne príležitosť styku s čistým oddaným. Ten, kto chápe Najvyššiu Absolútnu Pravdu neosobne, by mal pracovať bez túžby po plodoch, meditovať a rozvíjať poznanie, aby pochopil rozdiel medzi hmotnou a duchovnou energiou. Je to potrebné len dovtedy, kým sa človek nestretne s čistým oddaným. Ak v sebe prebudíme túžbu slúžiť priamo Kṛṣṇovi, s láskou a oddanosťou, nemusíme sa viac trápiť na ceste postupnej duchovnej realizácie, pretože oddaná služba, tak ako je popísaná v prostredných šiestich kapitolách Bhagavad-gīty, je oveľa príjemnejšia. Nemusíme sa starať o to, ako udržať telo a dušu pohromade, pretože všetko sa vyrieši automaticky milosťou Boha.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.

Takto končia Bhaktivedantove výklady k dvanástej kapitole Śrīmad Bhagavad-gīty, nazvanej „Oddaná služba.“