ТЕКСТ 20
TEXT 20
Текст
Tekst
ятхоктам̇ парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те 'тӣва ме прия̄х̣
yathoktaṁ paryupāsate
śraddadhānā mat-paramā
bhaktās te ’tīva me priyāḥ
Дума по дума
Synonyms
йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.
ye — need, kes; tu — kuid; dharma — religiooni; amṛtam — nektarit; idam — seda; yathā — kui; uktam — öeldud; paryupāsate — rakendavad end täielikult; śraddadhānāḥ — usuga; mat-paramāḥ — pidades Mind, Kõigekõrgemat Jumalat, kõigeks; bhaktāḥ — pühendunud; te — nemad; atīva — üliväga; me — Mulle; priyāḥ — kallid.
Превод
Translation
Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.
Need, kes kindlas usus järgivad seda hävimatut pühendunud teenimise teed ja alistuvad sellele täielikult, seades Mind oma kõrgeimaks eesmärgiks, on Mulle ääretult kallid.
Пояснение
Purport
В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.
Selles peatükis, alates teisest värsist kuni viimaseni, alates sõnadest mayy āveśya mano ye mām („keskendades oma mõistuse Minule") kuni sõnadeni ye tu dharmāmṛtam idam („see igavese tegevuse religioon") on Jumal selgitanud transtsendentaalse teenimise protsessi, mille abil on võimalik Talle läheneda. Selline protsess on Jumalale väga kallis ning Ta tunnustab inimesi, kes on selle omaks võtnud. Arjuna tõstatas küsimuse, kas on parem järgida impersonaalse Brahmani teadvustamise teed või rakendada end Jumala Kõrgeima Isiksuse isiklikku teenimisse. Jumal vastas talle selgelt ja ühemõtteliselt, et kahtlemata on Jumala Isiksuse pühendunud teenimine kõikidest vaimse teadvustamise protsessidest parim. Teisisõnu öeldes jõutakse selles peatükis järeldusele, et pühendunutega suhtlemise läbi arendab inimene endas välja kiindumuse puhta pühendunud teenimise vastu, misjärel ta võtab vastu autoriteetse vaimse õpetaja ning hakkab tema juhendusel kuulama ja laulma Kṛṣṇast. Ta asub usu, kiindumuse ja pühendumusega järgima pühendunud teenimise reguleerivaid printsiipe, rakendades end sedasi Jumala transtsendentaalsesse teenimisse. Käesolevas peatükis soovitatakse järgida just nimelt seda teed ning seetõttu pole kahtlust, et pühendunud teenimine on ainus absoluutne tee vaimsele eneseteadvustamisele ning Jumala Kõrgeima Isiksuse juurde. Kõrgeima Absoluutse Tõe impersonaalset kontseptsiooni omaks võtmist soovitatakse siin üksnes hetkeni, mil inimene pühendab end vaimsele eneseteadvustamisele. Teiste sõnadega võib impersonaalne kontseptsioon olla inimesele kasutoov nii kaua, kuni tal pole võimalust suhelda puhta pühendunuga. Absoluutse Tõe impersonaalse kontseptsiooni kohaselt töötab inimene, loobudes oma töö viljadest, mediteerib ning omandab teadmisi sellest, mis on vaimne ning mis materiaalne. See on vajalik nii kaua, kuni inimesel pole võimalust suhelda puhta pühendunuga. Kui aga inimeses areneb soov hõivata end Kṛṣṇa teadvuses otseselt Jumala pühendunud teenimisse, siis ei ole tal õnneks vaja vaimse teadvustamise nimel järgida sellist mitmeastmelist protsessi. Nagu selgitatud „Bhagavad-gītā" kuues keskmises peatükis, on pühendunud teenimine inimesele märksa loomupärasem. Teenides pühendunult Jumalat, pole inimesel hinge kehas hoidmiseks vaja materiaalsete asjade pärast muretseda, sest sel juhul tuleb kõik eluks vajalik Jumala armu läbi iseenesest.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.
Selliselt lõpevad Bhaktivedanta selgitused „Śrīmad Bhagavad-gītā" kaheteistkümnendale peatükile, mis käsitlesid pühendunud teenimist.