Skip to main content

ТЕКСТ 20

TEXT 20

Текст

Tekst

йе ту дхарма̄мр̣там идам
ятхоктам парюпа̄сате
шраддадха̄на̄ мат-парама̄
бхакта̄с те
'тӣва ме прия̄х̣
ye tu dharmāmṛtam idaṁ
yathoktaṁ paryupāsate
śraddadhānā mat-paramā
bhaktās te ’tīva me priyāḥ

Дума по дума

Synonyms

йе – тези, които; ту – но; дхарма – на религия; амр̣там – безсмъртна; идам – този; ятха̄ – като; уктам – каза; парюпа̄сате – напълно се посвещава; шраддадха̄на̄х̣ – с вяра; мат-парама̄х̣ – като приемат мен, Върховния Бог за всичко; бхакта̄х̣ – предани; те – те; атӣва – много, много; ме – на мен; прия̄х̣ – скъпи.

ye — de, der; tu — men; dharma — religionens; amṛtam — nektar; idam — denne; yathā — som; uktam — forklaret; paryupāsate — engagerer sig helt i; śrad-dadhānāḥ — med tro; mat-paramāḥ — de, der ser Mig, den Højeste Herre, som alting; bhaktāḥ — hengivne; te — de; atīva — meget, meget; me — af Mig; priyāḥ — højtelskede.

Превод

Translation

Тези, които изцяло посветени следват с вяра вечния път на преданото служене и Аз съм висшата им цел – са ми много, много скъпи.

De, der følger denne den hengivne tjenestes uforgængelige vej, og som fuldstændigt engagerer sig med tro og gør Mig til det højeste mål, er Mig meget, meget kære.

Коментар

Purport

ПОЯСНЕНИЕ: В тази глава от втори стих до края – от майи а̄веш̣я мано йе ма̄м („като установява ума си в мен“) до йе ту дхарма̄мр̣там идам („религията на вечното служене“) – Върховният Бог обяснява методите на трансценденталното служене, с помощта на които може да бъде достигнат. Тези методи са много скъпи на Бога и Той приема всекиго, който ги следва. На въпроса, поставен от Арджуна, – кой е по-добър – този, който върви по пътя на безличностния Брахман, или този, който се посвещава да служи лично на Върховната Личност, Бог отговаря подробно, като не оставя никакво съмнение, че преданото служене на Божествената Личност е най-добрият от всички методи за духовна реализация. С други думи, от тази глава може да се разбере, че посредством добро общуване човек развива привързаност към чистото предано служене, затова приема авторитетен духовен учител и под негово ръководство започва да слуша, да повтаря святите имена, да следва регулиращите принципи на преданото служене с вяра, привързаност и преданост и така се посвещава на трансцендентално служене на Бога. В тази глава е препоръчан този път, следователно няма съмнение, че преданото служене е единственият и абсолютен път за себепознание – за постигане на Върховната Божествена Личност. Безличностната представа за Абсолютната Истина се препоръчва само до момента на пълно отдаване с цел себепознание. С други думи, безличностното схващане може да е полезно, докато липсва възможността за общуване с чист предан. Стремейки се към осъзнаване на безличностния Абсолют, човек се отказва от плодовете на труда си, медитира и развива знание, за да разбере духа и материята. Това е необходимо, докато не влезе в контакт с чист предан. За щастие, ако някой развие желание да се заеме с чисто предано служене в Кр̣ш̣н̣а съзнание, не е нужно да преминава през всички тези етапи на духовно усъвършенстване. Преданото служене, описано в средните шест глави на Бхагавад-гӣта̄, е по-близко до природата на живото същество. Не бива да се безпокоим за поддържането на тялото, защото по милостта на Бога всичко се урежда от само себе си.

FORKLARING: Fra det andet vers i dette kapitel til og med slutningen – fra mayy āveśya mano ye mām (“idet de fæstner sindet på Mig”) til ye tu dharmāmṛtam idam (“denne religion af evig tjeneste”) – har den Højeste Herre forklaret de forskellige transcendentale tjenesteprocesser, hvorigennem man kan komme til Ham. Sådanne processer står Herren meget nær, og Han accepterer en person, der er engageret i dem. Arjuna rejste spørgsmålet om, hvorvidt den, der følger den upersonlige Brahmans vej, eller den, der er engageret i Guddommens Højeste Personligheds hengivne tjeneste, er bedst, og Herrens svar var så utvetydigt, at der ingen tvivl er om, at hengiven tjeneste til Guddommens Personlighed er den bedste af alle veje til åndelig erkendelse. Med andre ord er vi i dette kapitel nået frem til, at man i godt selskab udvikler tilknytning til ren hengiven tjeneste og derved accepterer en ægte åndelig mester, fra hvem man begynder at høre om Kṛṣṇa og går i gang med at recitere Hans navn, og med tro, tilknytning og hengivenhed følger de regulerende principper og således bliver engageret i Herrens transcendentale tjeneste. Det er vejen, der anbefales i dette kapitel. Derfor er der ingen tvivl om, at hengiven tjeneste er den eneste absolutte vej til selverkendelse og opnåelse af Guddommens Højeste Personlighed. Den upersonlige opfattelse af den Højeste Absolutte Sandhed bliver som beskrevet i dette kapitel kun anbefalet indtil det tidspunkt, hvor man overgiver sig til selverkendelse. Den upersonlige opfattelse kan med andre ord være gavnlig, så længe man ikke har chancen for at være i selskab med en ren hengiven. I den upersonlige opfattelse af den Absolutte Sandhed arbejder man uden frugtstræbende resultater, mediterer og udvikler kundskab for at forstå ånd og materie. Alt dette er nødvendigt, så længe man ikke er i selskab med en ren hengiven. Men hvis man udvikler et direkte ønske om at engagere sig i Kṛṣṇa-bevidsthed i ren hengiven tjeneste, behøver man heldigvis ikke at gå den trinvise vej for at forbedre sin åndelige erkendelse. Som beskrevet i Bhagavad-gītās seks midterste kapitler er hengiven tjeneste mere praktisk. Man behøver ikke engang at tænke på at skulle skaffe det, der skal til for at opretholde livet, for ved Herrens nåde kommer alt af sig selv.

Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху дванадесета глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣта̄, озаглавена „Преданото служене“.

Således ender Bhaktivedanta-forklaringerne til Śrīmad Bhagavad-gītās 12. kapitel, Hengiven tjeneste.