След като в предишната глава великият мъдрец Маитрея описа живота и личността на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, сега той започва да говори за синовете и внуците на царя, които продължили династията. След смъртта на Маха̄ра̄джа Пр̣тху император на света станал неговият най-голям син, Виджита̄шва. Цар Виджита̄шва обичал по-малките си братя и затова ги определил за владетели на различни части на света. От незапомнени времена след смъртта на царя престолът се наследява от най-големия царски син. При управлението на Па̄н̣д̣авите император бил Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира, най-големият син на цар Па̄н̣д̣у, а братята му действали като негови съветници и помощници. По същия начин, цар Виджита̄шва упълномощил братята си да управляват различни части на света.

Маха̄ра̄джа Виджита̄шва бил известен като Антардха̄на, което буквално значи „изчезване“. Това прозвище той получил от Индра, когато Индра откраднал коня на Маха̄ра̄джа Пр̣тху от жертвената арена. Докато отвличал коня, Индра успял да стане невидим за всички, но не и за Виджита̄шва. И въпреки това, макар да виждал, че Индра похищава коня на баща му, Виджита̄шва не нападнал небесния цар, защото знаел как да почита личности като него. Виджита̄шва добре знаел, че Индра не е обикновен крадец. Индра е велик и могъщ полубог, слуга на Върховната Божествена Личност, и въпреки че в случая той не постъпил добре, от уважение към него Виджита̄шва му простил злодеянието и с това спечелил сърцето му. Полубоговете притежават необикновената способност да изчезват и да се появяват, когато пожелаят, и в знак на благодарност Индра дарил Виджита̄шва с това мистично умение. Оттогава Виджита̄шва станал известен като Антардха̄на.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41 – 43) се казва, че който не успее да завърши докрай процеса на йога, се издига до райските планети и след като се наслаждава там на материалните удоволствия, се връща пак на Земята, за да се роди в богато семейство или в семейство на благочестиви бра̄хман̣и. Това означава, че когато паднат, полубоговете идват на Земята като потомци на много богати и благочестиви родове. Живите същества, които се раждат в такива семейства, получават възможност да се занимават с Кр̣ш̣н̣а съзнание и по този начин да постигнат висшата цел на живота. Синовете на Маха̄ра̄джа Антардха̄на някога били полубогове, управляващи огъня. Сега те успели да възстановят предишното си положение и благодарение на мистичните си сили се върнали на райските планети.

От различните писания и Пура̄н̣и научаваме, че небесният цар Индра е много ловък крадец и дързък похитител на чужди жени. Той може да стане невидим и да открадне каквото поиска или да отвлече съпругата на всекиго, без да бъде забелязан. Като използвал способността си да става невидим, веднъж Индра похитил съпругата на Гаутама Муни. Пак по същия начин той откраднал коня на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Макар че сред хората подобни деяния са неморални и осъдителни, Индра не бива да бъде смятан за престъпник или развратник. Антардха̄на видял, че небесният цар отвлича бащиния му кон, ала не го наказал, защото знаел, че ако някоя необикновено могъща личност извърши осъдително действие, не бива да обръщаме внимание на това. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30) ясно е казано:

Тук Богът казва, че дори преданият да извърши нещо порочно, той пак трябва да бъде смятан за са̄дху, за праведник, защото е неизменно предан на Върховния Бог. Преданите на Бога никога не съгрешават умишлено, но понякога се случва да сторят нещо осъдително заради предишните си лоши навици. Подобни постъпки не бива да се приемат много сериозно, защото независимо къде се намират – на райските планети или на Земята, – преданите на Бога са много могъщи. Ако случайно извършат нещо лошо, не бива да отдаваме голямо значение на постъпката им, а трябва да им простим.

От тази строфа ясно личи, че понякога царят трябва да пренебрегва собствените си желания в името на царския дълг. Например Арджуна никак не искал да се сражава, защото никой не би пожелал да убива собствените си роднини и близки. И въпреки това въпрос на дълг е кш̣атриите да изпълняват подобни неприятни задължения. Маха̄ра̄джа Антардха̄на никак не бил щастлив, когато трябвало да събира данъци или да наказва поданиците си за престъпленията им. Затова още съвсем млад той се оттеглил от държавното управление под предлог, че трябва да извършва жертвоприношения.

Жертвоприношенията най-често се извършват с користни цели, затова в тази строфа нарочно е използвана думата татра̄пи, която показва, че макар на пръв поглед да бил зает с извършване на жертвоприношения, Маха̄ра̄джа Антардха̄на всъщност отдавал предано служене, като слушал за Бога и го възпявал. С други думи, той изпълнявал традиционните жертвени церемонии, като прилагал метода на сан̇кӣртана-ягя, както се препоръчва в следната строфа:

Преданото служене се нарича кӣртана-ягя. Като извършва сан̇кӣртана-ягя, човек лесно достига планетата, на която живее Върховният Бог. Който се е издигнал до планетата на Бога, за да живее там заедно с него, е постигнал са̄локя-мукти, един от петте вида освобождение.

В началото на сътворението нямало много живи същества, затова най-могъщите живи създания, наричани още полубогове, били упълномощени да станат Праджа̄пати, които да зачеват деца, за да увеличат броя на вселенското население. Известни са много Праджа̄пати – към тях понякога се числят и Брахма̄, Дакш̣а и Ману. Бархиш̣ат, синът на Хавирдха̄на, също станал такъв Праджа̄пати.

Както се каза в предишната строфа (крия̄-ка̄н̣д̣еш̣у нишн̣а̄тах̣), Маха̄ра̄джа Бархиш̣ат изцяло се бил отдал на плодоносни жертвоприношения. Това означава, че щом завършел някоя ягя, той веднага се премествал другаде и започвал нова жертвена церемония. По същия начин днес по целия свят трябва да се извършва сан̇кӣртана-ягя. Членовете на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание започнаха да провеждат сан̇кӣртана-ягя в различни краища на света и досегашният опит показва, че тяхната ягя привлича хиляди хора, които с готовност се отзовават. Сан̇кӣртана-ягята неусетно пречиства всички обусловени души, затова трябва да се разширява, докато обхване целия свят. Членовете на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва непрекъснато да извършват сан̇кӣртана-яги, така че всички хора, сериозно или на подбив, да започнат да пеят: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. По този начин всички ще могат да пречистят сърцата си. Святото име на Бога (харер на̄ма) съдържа в себе си такава сила, че независимо дали се произнася сериозно или с насмешка, ефектът от трансценденталните му звуци не се променя. Днес е невъзможно да се провеждат жертвоприношения, каквито извършвал Маха̄ра̄джа Бархиш̣ат, но сан̇кӣртана-ягята не изисква средства и е по силите на всеки човек. Всеки може да седне някъде и да повтаря: Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ако залеем цялата планета със звуците на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, хората по света ще постигнат истинско щастие.

В тази строфа заслужава внимание думата суш̣т̣хв-алан̇кр̣та̄м. Според ведическия обичай, на сватбата булката е облечена в богато сари, носи красиви, скъпи накити и по време на церемонията седем пъти обикаля жениха. След това младоженците се поглеждат и се влюбват един в друг за цял живот. Булката пленява младоженеца с красотата си и взаимната им обич става неразрушима. В Шрӣмад Бха̄гаватам е казано, че мъжът и жената изпитват естествено влечение един към друг и когато се свържат в брачен съюз, това влечение става още по-силно. Привързаността към жената подтиква мъжа да се труди неуморно, за да се сдобие с хубав дом и плодородна земя. После се раждат деца, появяват се приятели, трупа се богатство. Така мъжът затъва все по-дълбоко в материални схващания за живота и мисли: „Това всичко е мое. Всичко е резултат от моя труд“. По този начин илюзията на материалното съществуване продължава вечно.

Трябва да отбележим и думите шукӣм ива, които показват, че както по-рано се влюбил в красивата Шукӣ, съпругата на Саптар̣ш̣ите, така сега Агни, богът на огъня, бил завладян от красотата на Шатадрути, която обикаляла бъдещия си съпруг Пра̄чӣнабархи. Веднъж, много отдавна, когато бил на церемония при Саптар̣ш̣ите, богът на огъня бил привлечен от хубостта на Шукӣ, докато тя обикаляла по същия начин. Тогава неговата съпруга, Сва̄ха̄, се въплътила в образа на Шукӣ и така дала възможност на Агни да се наслаждава. Не само Агни, но и небесният цар Индра, че дори и такива издигнати полубогове като Брахма̄ и Шива, могат да станат жертви на любовната съблазън. Половият инстинкт на живите същества е толкова силен, че стои в основата на всички дейности в материалния свят. Единствено заради половото влечение живото същество е принудено да остава в материалното битие и да приема различни тела. Това влечение е описано още по-добре в следващата строфа.

Жената се разхубавява, когато, още млада, се омъжи и роди дете. Раждането е естествена функция на женския организъм, затова колкото повече деца има една жена, толкова по-хубава става. Красотата на Шатадрути обаче била толкова ослепителна, че още на сватбата си девойката пленила цялата вселена. Звънът на гривните около глезените на Шатадрути бил достатъчен да покори сърцата на всички мъдреци и велики полубогове. Полубоговете искали да се насладят на красотата на цялото ѝ тяло, но не можели, защото то било покрито от горе до долу с празнични дрехи и накити. Те успели да зърнат само нозете на девойката и били омаяни от гривните, които обхващали нейните глезени и звънтели при всяка крачка. С други думи, достатъчно било да чуят звъна от гривните на Шатадрути, за да се влюбят в нея преди дори да са видели цялата ѝ хубост. Понякога мъжете се изпълват с любовна страст само при звука на гривните по ръцете или по глезените на някоя жена или още при вида на сарито ѝ. Затова се казва, че жената е съвършено въплъщение на ма̄я̄. Затворил очи, Вишва̄митра Муни се бил отдал на занимания с мистична йога, но трансценденталната му медитация била прекъсната, когато чул звъна от гривните по ръцете на Менака̄. Тя съблазнила мъдреца и родила от него момиче, наречено Шакунтала̄, което по-късно се прочуло из цялата вселена. И така, никой не може да устои на силата на женското очарование, дори да е велик полубог или жител на висшите планети. Само преданият, който е покорен от красотата на Кр̣ш̣н̣а, може да се спаси от женската съблазън. Щом веднъж живото същество изпита влечение към Кр̣ш̣н̣а, илюзорната материална енергия загубва за него всякаква привлекателност.

В тази строфа е важна думата дхарма-сна̄та̄х̣, която показва, че и десетимата синове на царя стриктно следвали религиозните принципи. Освен това те притежавали всякакви добродетели. Човек е съвършен, когато съвършено следва религиозните норми, съвършено изпълнява обета си за предано служене, има съвършено знание, безупречно поведение и т.н. Всички Прачета̄си били достигнали едно и също равнище на съвършенство.

Понякога великите мъдреци и аскети отиват в Хималаите, за да се уединят и да се откъснат от светската суета. От тази строфа обаче узнаваме, че Прачета̄сите, синовете на Пра̄чӣнабархи, се усамотили в океанските дълбини, за да могат да се отдадат на аскетизъм, несмущавани от никого. Фактът, че те се подлагали на лишения цели десет хиляди години, показва, че описваните събития се случили в Сатя юга, когато хората живеели по сто хиляди години. Важно е също да отбележим, че с аскетизма си Прачета̄сите отдавали почит на господаря на аскетизма, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. Ако човек иска да постигне върховната цел с лишения и аскетизъм, той трябва да спечели разположението на Върховния Бог. Който се ползва с благосклонността на Върховния, е постигнал резултатите на всички видове лишения и самомъчения. Но ако някой не постигне съвършенството на преданото служене, целият му аскетизъм е безсмислен, защото резултатите от него идват само по милостта на Върховния Бог. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (5.29), Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е господарят на всички лишения и жертвоприношения: бхокта̄рам̇ ягя-тапаса̄м̇ сарва-лока-махешварам. Следователно от Кр̣ш̣н̣а човек може да получи резултата, до който водят всички възможни лишения и самоналожени мъчения.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.33.7) се казва:

Дори човекът, роден в семейство на чан̣д̣а̄ли, човекът с възможно най-низш произход, е славен, ако повтаря святите имена на Бога. Самият факт, че възпява имената на Бога, е доказателство, че в предишния си живот той се е подлагал на всички видове лишения и самомъчения. По милостта на Бог Чайтаня оня, който повтаря маха̄-мантрата (Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе), постига най-висшето съвършенство, което в миналите епохи се е постигало с цената на хилядолетен аскетизъм в океанските дълбини. В съвременната епоха човек, който не повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а – безценен дар за падналите хора в Кали юга, – е безпомощен пленник на илюзорната енергия на Бога.

За да се подлага на лишения и доброволни мъчения или да извършва каквато и да е друга форма на предано служене, човек трябва да бъде ръководен от духовен учител. В тази строфа ясно е казано, че десетимата синове на Маха̄ра̄джа Пра̄чӣнабархи имали щастието да срещнат Шива, който великодушно им дал напътствия за техните отречения. Шива всъщност станал духовен учител на Прачета̄сите, а те от своя страна приели думите му с такова благоговение, че просто като размишлявали върху тях (дхя̄янтах̣), постигнали съвършенство. Това е тайната на успеха. Щом получи духовно посвещение и чуе волята на духовния си учител, ученикът трябва с цялото си същество да мисли единствено за тази повеля, без да се отклонява с нищо друго. Такова е мнението и на Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура, който в коментара си към стих от Бхагавад-гӣта̄: вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана (Бхагавад-гӣта̄, 2.41) пише, че волята на духовния учител е смисъл на живота за ученика. Ученикът не трябва да се грижи дали ще се върне вкъщи, при Бога; неговата първа задача е да изпълни повелята на духовния си учител. Затова той постоянно трябва да мисли за нея – това е съвършената медитация. Нещо повече, той трябва да намери начин да изпълни тази повеля и така да я обожава по най-съвършен начин.

Човек трябва с голямо внимание да слуша важните беседи между преданите или между тях и Бога. В Наимиш̣а̄ран̣я, където Сӯта Госва̄мӣ разказал Шрӣмад Бха̄гаватам, мъдреците също го попитали за разговорите между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ, защото били убедени, че тези разговори са не по-малко важни от разговора на Бог Кр̣ш̣н̣а с Арджуна. Както днес хората с голям интерес продължават да изучават Бхагавад-гӣта̄, за да постигнат съвършеното знание, така Видура с нетърпение чакал да чуе от великия мъдрец Маитрея за разговора на Шива с Прачета̄сите.

Обикновеният човек много трудно може да види Шива, защото Шива не се появява, освен ако няма някой специален повод. Той идва в изключително редки случаи, само когато трябва да изпълни волята на Върховната Божествена Личност. Във връзка с това в Падма Пура̄н̣а се казва, че в епохата на Кали Шива ще дойде под облика на бра̄хман̣а, за да проповядва философията ма̄я̄ва̄да, която не е нищо друго освен видоизменение на будизма. Текстът в Падма Пура̄н̣а гласи:

Обръщайки се към Па̄рватӣ-девӣ, Шива предсказва, че в образа на сання̄сӣ бра̄хман̣а той ще разпространи философията ма̄я̄ва̄да, за да изкорени будистката философия. Този сання̄сӣ бил Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря. За да премахне последствията от разпространението на будистката философия и да утвърди философията веда̄нта, Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря трябвало да направи известен компромис с будизма, затова по необходимост проповядвал монизъм. В други обстоятелства той никога не би проповядвал този тип философия. Днес няма нужда нито от философията ма̄я̄ва̄да, нито от будистката философия, затова Бог Чайтаня е отрекъл и двете. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание разпространява философията на Бог Чайтаня и отхвърля схващанията и на двете категории ма̄я̄ва̄дӣ. Строго погледнато, будизмът и философията на Шан̇кара са просто различни разновидности ма̄я̄ва̄да и не надхвърлят границите на материалното съществуване. Нито една от тези философии няма истинска духовна стойност. Духовна стойност има само философията на Бхагавад-гӣта̄, чиято връхна точка е идеята за пълно отдаване на Върховната Божествена Личност. Обикновено хората се кланят на Шива, за да получат от него материални блага, и макар че не могат да го видят лице в лице, чрез поклонението си успяват да постигнат големи материални богатства.

Шива е известен като най-великият предан на Върховната Божествена Личност. Той е най-великият от всички ваиш̣н̣ави (ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣) и е основоположник на ваиш̣н̣авска сампрада̄я (ученическа последователност), наречена Рудра-сампрада̄я. Както Брахма-сампрада̄я води началото си от самия Брахма̄, така Рудра-сампрада̄я води началото си лично от Шива. Шива е една от дванайсетте велики личности, за които се говори в Шрӣмад Бха̄гаватам (6.3.20):

Това са дванайсет велики проповедници, които пробуждат у хората съзнанието за Бога. Шамбху е име на Шива. Ученическата последователност, водеща началото си от Шива, е известна още като Виш̣н̣усва̄ми-сампрада̄я, а съвременният ѝ клон се нарича Валлабха-сампрада̄я. Съвременният клон на Брахма-сампрада̄я се нарича Мадхва-Гауд̣ӣя-сампрада̄я. Въпреки че Шива дошъл в образа на Шан̇кара̄ча̄ря, за да проповядва философията ма̄я̄ва̄да, в края на земните си деяния той проповядвал ваиш̣н̣авската философия: бхаджа говиндам̇ бхаджа говиндам̇ бхаджа говиндам̇ мӯд̣ха-мате. В тази строфа той три пъти повтаря, че човек трябва да се покланя на Бог Кр̣ш̣н̣а, Говинда, и предупреждава последователите си, че няма да постигнат освобождение (мукти) със словесните си еквилибристики и граматически главоблъсканици. Този, който действително иска да постигне мукти, трябва да се покланя на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това е последният завет на Шрӣпа̄да Шан̇кара̄ча̄ря.

Herein it is mentioned that Lord Śiva is always accompanied by his material energy (śaktyā ghorayā). Material energy — goddess Durgā, or goddess Kālī — is always under his control. Goddess Kālī and Durgā serve him by killing all the asuras, or demons. SomeВ тази строфа се казва, че Шива винаги е съпровождан от материалната си енергия (шактя̄-гхорая̄). Материалната енергия, олицетворена от богините Ка̄лӣ или Дурга̄, винаги е под негова власт. Ка̄лӣ и Дурга̄ служат на Шива, като убиват асурите (демоните). Понякога Ка̄лӣ изпада в такава необуздана ярост, че избива асурите в поголовна сеч. Богиня Ка̄лӣ често е изобразявана с огърлица от отсечени глави на асури, с човешка глава в лявата си ръка, а в дясната ръка с голяма кхад̣га (секира). Унищожителните световни войни напомнят изтреблението на асурите, дело на богиня Ка̄лӣ, и всъщност се ръководят лично от нея.times Kālī becomes so infuriated that she indiscriminately kills all kinds of asuras. There is a popular picture of goddess Kālī in which she wears a garland composed of the heads of the asuras and holds in her left hand a captured head and in her right hand a great khaḍga, or chopper, for killing asuras. Great wars are symbolic representations of Kālī’s devastation of the asuras and are actually conducted by the goddess Kālī:

(Брахма сам̇хита̄, 5.44)

Асурите се опитват да предразположат Ка̄лӣ (или Дурга̄), като ѝ се кланят, поднасяйки ѝ големи материални богатства, но когато отидат твърде далече в безчинствата си, тя ги унищожава масово, без да подбира. Асурите не познават истинската природа на енергията на Шива и затова се кланят на Ка̄лӣ или Дурга̄ или дори на самия Шива просто за да получат материални блага. Бхагавад-гӣта̄ (7.15) пояснява, че заради демоничната си природа те не са способни да се отдадат на Бог Кр̣ш̣н̣а:

Шива има много тежък дълг – той трябва да намира приложение на енергията на богиня Ка̄лӣ (или на Дурга̄) и да я използва. Една друга известна картина изобразява богинята стъпила върху проснатия по очи Шива. Това показва, че понякога Шива е принуден да падне в краката на Ка̄лӣ, за да я накара да спре да убива асурите. Тъй като Шива е повелител на великата материална енергия (олицетворявана от богинята Дурга̄), неговите поклонници получават големи богатства и власт в материалния свят. С благословията на Шива те постигат всякакви материални облаги. За разлика от тях ваиш̣н̣авите, поклонниците на Бог Виш̣н̣у, постепенно губят материалните си притежания, защото Виш̣н̣у не иска заради богатството преданите му да стават пленници на материалния свят. В Бхагавад-гӣта̄ (10.10) се казва, че Той дава на своите поклонници интелигентност отвътре, от самото им сърце:

„На тези, които постоянно ми служат с любов, Аз давам разбирането, чрез което да дойдат при мен“.

Бог Виш̣н̣у дава интелигентност и разум на своя поклонник, така че той да напредва по пътя към него. Преданият не е обвързан от материални притежания и затова не попада във властта на богиня Ка̄лӣ или на Дурга̄.

Шива е повелител и на тамо-гун̣а – изявата на невежеството в материалния свят. Казва се, че неговата енергия в лицето на богиня Дурга̄ държи всички живи същества в мрака на невежеството (я̄ девӣ сарва-бхӯтеш̣у нидра-рӯпам̇ сам̇стхита̄). И Брахма̄, и Шива са инкарнации на Бог Виш̣н̣у, но Брахма̄ отговаря за сътворението, а Шива – за унищожението, което той осъществява с помощта на материалната си енергия, наричана Ка̄лӣ или Дурга̄. Затова в дадената строфа се казва, че Шива е съпровождан от страховитите си енергии (шактя̄ гхорая̄). Такава е действителната позиция на Шива.

В тази строфа думата са̄дхавах̣ („благочестив“ или „добре възпитан“) заслужава особено внимание, особено в контекста на нашето време. Формата са̄дхавах̣ е образувана от думата са̄дху. Съвършен са̄дху е този, който непрекъснато отдава предано служене на Върховната Божествена Личност. Синовете на Пра̄чӣнабархи са наречени са̄дхавах̣, защото безрезервно се подчинявали на волята на баща си. Бащата, царят и духовният учител са смятани за представители на Върховната Божествена Личност и затова трябва да бъдат почитани като самия Върховен Бог. Дълг на бащата, на духовния учител и на царя е да възпитават и ръководят децата, учениците и поданиците си така, че постепенно те да станат съвършени и чисти предани на Върховния Бог. А дълг на възпитаниците или поданиците е безпрекословно да се подчиняват на волята на своите господари и попечители и съвестно да изпълняват наставленията им. Думата шираса̄ („върху главата“) също е от много голямо значение, защото показва, че Прачета̄сите приели заръката на баща си, като я „сложили върху главата си“, с други думи, приели я покорно и всеотдайно.

Думата са-самудра значи „близо до океана“. Езерото било като голям океански залив, защото се намирало недалече до океана. Думата упа, означаваща „около, приблизително“, се използва в най-различни словосъчетания, например упапати – „съпруг, но не съвсем“, т.е. любовник, който играе ролята на съпруг. Упа може да значи още „по-голям“, „по-малък“, „по-близък“ и т.н. Като вземем предвид това, може да заключим, че по пътя си Прачета̄сите стигнали до голям океански залив или до голямо езеро. За разлика от морето и океана, чиято повърхност е набраздена от вълни, това езеро било спокойно и тихо. Водата му била толкова бистра, че напомняла ясния, ведър ум на велика душа. Освен гя̄нӣте и йогӣте, които биват смятани за велики души, велики души са и бхактите (чистите предани), но те се срещат много рядко. Макар че сред йогӣте и гя̄нӣте човек може да открие множество велики души, истински велика душа е чистият предан, който съвършено служи на Бога. Такава душа се среща изключително рядко (са маха̄тма̄ судурлабхах̣, Бхагавад-гӣта̄, 7.19). Умът на предания винаги е спокоен, ясен и несмущаван от желания, защото преданият е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням – той няма други желания, освен да служи на Кр̣ш̣н̣а като негов слуга, приятел, баща, майка или любима. Той постоянно общува с Кр̣ш̣н̣а и затова винаги е спокоен и овладян. Заслужава да отбележим, че всички водни обитатели в езерото също били умиротворени и кротки. По същия начин, учениците, които са намерили убежище при велик предан, стават спокойни и уравновесени като учителя си и са защитени от вълните на материалния свят.

Материалният свят често е сравняван с океан от невежество. В този океан постоянно има бурни вълнения. Умът на великия предан също може да се сравни с океан или с голямо езеро; неговите води обаче винаги са спокойни. В Бхагавад-гӣта̄ (2.41) е казано: вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана. Тези, които неотклонно служат на Бога, не могат да бъдат смутени от нищо. А на друго място в Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва: ясмин стхито на дух̣кхена гурун̣а̄пи вича̄ляте. Преданият никога не се тревожи и не губи самообладание, дори когато е принуден да посреща превратностите на съдбата. Затова който приеме подслон при велика душа или велик предан, също постига вътрешно умиротворение. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) е казано: кр̣ш̣н̣а-бхакта – ниш̣ка̄ма, атаева ша̄нта. Преданият на Кр̣ш̣н̣а винаги е спокоен, защото не изпитва желания, за разлика от йогӣте, кармӣте и гя̄нӣте, които са разкъсвани от всевъзможни желания. Някой може да възрази, че преданите също имат желания, защото се стремят да се върнат вкъщи, при Бога. Това желание обаче не нарушава спокойствието на техния ум. Въпреки че желае да се върне при Бога, преданият се чувства доволен във всички обстоятелства. Затова в тази строфа е използвана думата махан-манах̣, с която се означава, че езерото било спокойно и тихо като ума на велик предан на Бога.

В тази строфа заслужава внимание думата а̄карам („мина, находище“), която показва, че езерото било истинско находище на лотоси. Някои от тях цъфтели денем, други – нощем, а трети разцъфвали вечерта. Цветята имали различни имена и били оцветени в различни багри. Езерото било спокойно и тихо, покрито цялото с лотоси, а по бреговете му се разхождали благородни птици – лебеди, чакрава̄ки и ка̄ран̣д̣ави, – които надавали бодри възгласи и изпълвали въздуха с трелите си. Всичко това правело природната картина пленителна и рядко красива. Както според влиянието на трите качества на природата има различни видове хора, по същия начин има и различни видове птици, животни, дървета и т.н. Всичко се дели на категории според трите качества на природата (гун̣и). Птици като лебедите и жеравите, които обичат лотоси и бистри езера, се различават от гаргите, които се ровят из мръсотията. По същия начин, има хора, подчинени на гун̣ите на страстта и невежеството, и други, които са ръководени от гун̣ата на доброто. Творението е пълно с многообразие и това многообразие ще открием във всички общности от живи създания. И така, на брега на голямото езеро, изпъстрено с лотоси, живеели благородни птици, които се наслаждавали на природата.

Дърветата и лианите също са живи създания. Когато пчелите кацат по тях, за да събират нектар от цветовете им, тези растения се изпълват с щастие, а вятърът се възползва от случая, за да разпръсква шафранения прашец от тичинките на лотосите. На фона на тази картина ярко се открояват сладкогласните песни на лебедите и спокойствието на водата. На Прачета̄сите им се сторило, че в тази местност има безкраен празник. От описанието става ясно, че те били стигнали до Шивалока, която се намира в подножието на Хималаите.

В допълнение към красивите растения, цветя и птици, край езерото се разнасяла мелодична музика. Лишената от многообразие пустота, към която се стремят имперсоналистите, не може да се сравнява с тази прекрасна гледка. Живото същество трябва да постигне съвършенството на сач-чид-а̄нанда – вечност, блаженство и знание. Имперсоналистите отричат многообразието на творението и затова не могат да се наслаждават на трансцендентално блаженство. Мястото, до което стигнали Прачета̄сите, било обител на Шива. Имперсоналистите най-често са поклонници на Шива. Обителта на Шива обаче е изпълнена с многообразие. Където и да отиде човек – на планетата на Шива, на Брахма̄ или на Бог Виш̣н̣у, – навсякъде ще открие многообразие, на което се наслаждават личностите, постигнали съвършено знание и пълно блаженство.

Думата вибудха̄нугаих̣ показва, че Шива винаги е съпровождан от гандхарви и киннари – обитатели на по-висшите планети. Те са изкусни музиканти и постоянно пеят химни в чест на Шива. Обикновено художниците рисуват Шива бял, но от дадената строфа става ясно, че кожата му е по-скоро бляскавожълта, с цвят на разтопено злато. Шива винаги е много, много милостив и затова едно от имената му е А̄шутош̣а. От всички полубогове той единствен приема молитвите дори на най-пропадналите, които просто трябва да му се поклонят и да му предложат няколко листа от бел. Затова той е наричан А̄шутош̣а – „този, който много лесно може да бъде спечелен“.

Обикновено към Шива се обръщат хората, мечтаещи за материално богатство, и той, понеже е толкова великодушен, веднага ги благославя с всичко, което поискат от него. Демоните злоупотребяват със снизходителността му и понякога искат благословии, които може да бъдат много опасни за другите. Вр̣ка̄сура например помолил Шива за способността да убива всекиго, когото докосне с ръка по главата. Шива е много щедър към всичките си поклонници и коварните демони понякога се възползват от благословиите му, за да причиняват злини. Щом получил исканата благословия, демонът Вр̣ка̄сура веднага се опитал да докосне главата на самия Шива. Ала преданите на Бог Виш̣н̣у не желаят подобни благословии, а и Бог Виш̣н̣у никога не им дава неща, които биха могли да причинят зло на останалите.

Върховната Божествена Личност Виш̣н̣у, или Кр̣ш̣н̣а, е известен като бхакта-ватсала, а в тази строфа Шива е наречен дхарма-ватсала. Очевидно думата дхарма-ватсала значи човек, който живее според религиозните принципи. Това е явно. Тя обаче има и друг, по-дълбок смисъл. Понякога Шива трябва да общува с личности, които са в гун̣ите на страстта и невежеството. Такива личности не са особени почитатели на благочестивите и религиозните дейности, но понеже искат да получат от Шива материални блага, понякога следват моралните норми. Щом види, че неговите поклонници спазват религиозните принципи, Шива веднага им дава желаната благословия. Прачета̄сите, синовете на Пра̄чӣнабархи, по природа били набожни и благонравни, затова Шива много им се зарадвал. Той веднага разбрал, че принцовете са синове на ваиш̣н̣ави, и затова произнесъл следните молитви в чест на Върховната Божествена Личност.

От думите на Шива става ясно, че той знаел какво се канели да направят принцовете. Те възнамерявали да отдадат почит на Бог Виш̣н̣у, като се подложат на сурови лишения и самомъчения. Знаейки това, Шива останал много доволен, както ще видим от следващата строфа. Това означава, че човек, който все още не е предан на Върховната Божествена Личност, но иска да служи на Бога, получава благословиите на полубоговете, начело с най-главния от тях, Шива. Ето защо няма нужда преданият на Бога да се опитва да угажда на полубоговете отделно от Върховния. Просто като служи на Върховния Бог, той удовлетворява всички полубогове. Нито пък е необходимо да ги моли за материални облаги, защото, доволни от него, полубоговете сами му дават всичко, от което той се нуждае. Полубоговете са слуги на Бога и са готови да помогнат на предания във всякакви обстоятелства. Затова Шрӣла Билваман̇гала Т̣ха̄кура е казал, че ако човек има чиста преданост към Върховния Бог, самата богиня на освобождението е готова да му служи, какво остава за божествата, даряващи материални богатства. И наистина, полубоговете с нетърпение очакват всяка възможност да направят нещо за предания. Затова е излишно преданият на Кр̣ш̣н̣а да полага усилия за постигане на материално богатство или освобождение. Когато се издигне до трансценденталното равнище на преданото служене, той се сдобива с всички блага на дхарма, артха, ка̄ма и мокш̣а.

В тази строфа Шива обяснява коя е причината той лично да се яви пред принцовете – те били предани на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) се казва:

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

Обикновените хора рядко може да видят Шива. Човек, който напълно се е отдал на Ва̄судева, на Кр̣ш̣н̣а, също се среща много рядко – великите личности като него са малцина (са маха̄тма̄ судурлабхах̣). Прачета̄сите били напълно отдадени на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева, затова Шива сам дошъл да ги види. Ва̄судева е споменат и в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам, в мантрата ом̇ намо бхагавате ва̄судева̄я. Ва̄судева е най-висшата истина и затова Шива открито оповестява, че всеки, който е предан на Бог Ва̄судева, т.е. който се е отдал на Бог Кр̣ш̣н̣а, е изключително скъп и на него. Не само обикновените живи същества, но дори и полубоговете като Шива и Брахма̄ почитат Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а. Ям̇ брахма̄-варун̣ендра-рудра-марутах̣ стуванти дивяих̣ ставаих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 12.13.1). Кр̣ш̣н̣а е почитан от Брахма̄, Шива, Варун̣а, Индра, Чандра и от всички останали полубогове. Така постъпва и преданият. Човекът, поел по пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание, веднага става много скъп на всички, които се опитват да схванат същността на съзнанието за Кр̣ш̣н̣а. По подобен начин полубоговете се стремят да разберат кой се е предал истински на Бог Ва̄судева. Принцовете Прачета̄си били напълно отдадени на Ва̄судева, затова Шива сам пожелал да отиде и да ги види.

Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е представен в Бхагавад-гӣта̄ като Пуруш̣оттама. Той е този, който се наслаждава (пуруш̣а), и Той е Върховният (уттама). Той е, който се наслаждава на всичко – на пракр̣ти и на пуруш̣а. Под влиянието на трите гун̣и живото същество се опитва да господства над материалната природа, но по своята природа то не е пуруш̣а (наслаждаващ се), а пракр̣ти, както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (7.5): апареям итас тв аня̄м̇ пракр̣тим̇ виддхи ме пара̄м. Живото същество, джӣвата, в действителност е пракр̣ти, междинна енергия на Върховния Бог. Поради контакта си с материалната енергия обаче то се опитва да господства над материалната природа (Бхагавад-гӣта̄, 15.7):

„Живите същества в този обусловен свят са мои вечни, откъснати частици. Поради обусловения живот те водят упорита борба с шестте сетива, включващи ума“.

В стремежа си да господства над материалната природа живото същество води безмилостна борба за съществуване. То полага такива неимоверни усилия да постигне удоволствие, че дори не е в състояние да се наслаждава на материалните богатства. Затова понякога то е наричано пракр̣ти, или джӣва, тъй като принадлежи на междинната енергия. Когато живото същество е пленник на трите гун̣и на материалната природа, то е наричано джӣва-сам̇гита. Има два вида живи същества: едните се наричат кш̣ара, а другите акш̣ара. Кшара са падналите и обусловени живи същества, а акш̣ара са освободените. По-голяма част от живите същества са акш̣ара и живеят в духовния свят. Те са на равнището на Брахман, на чистото духовно съществуване. Те са напълно различни от живите същества, които са обусловени от трите гун̣и на материалната природа.

Но Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е отвъд кш̣ара и акш̣ара и в Бхагавад-гӣта̄ (15.18) Той е наречен Пуруш̣оттама. Имперсоналистите твърдят, че Ва̄судева е безличностният Брахман, но в действителност безличностният Брахман е подчинен на Кр̣ш̣н̣а, което се вижда и от Бхагавад-гӣта̄ (14.27): брахман̣о хи пратиш̣т̣ха̄хам. Брахма сам̇хита̄ (5.40) също потвърждава, че Кр̣ш̣н̣а е източникът на безличностния Брахман: яся прабха̄ прабхавато джагадан̣д̣а-кот̣и. Безличностният Брахман всъщност е сиянието, което се излъчва от тялото на Кр̣ш̣н̣а. В неговите лъчи плуват безбройните вселени. Следователно Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е абсолютният Върховен Бог и Шива е много благосклонен към тези, които изцяло са му се отдали. Както ясно личи от последната глава на Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Кр̣ш̣н̣а иска човек да му се предаде изцяло и безрезервно: сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа.

В тази строфа е важна думата са̄кш̣а̄т, „пряко“. Много хора се представят за предани, но всъщност са само кармӣ и гя̄нӣ, защото не са се отдали пряко на Бог Кр̣ш̣н̣а. Понякога кармӣте предлагат резултатите от труда си на Бог Ва̄судева – този акт се нарича карма̄рпан̣ам. Но карма̄рпан̣ам също се числи към плодоносните дейности, защото кармӣте смятат Бог Виш̣н̣у за един от полубоговете, като Шива и Брахма̄. Те твърдят, че да се служи на полубоговете, е равностойно на това да се служи на Ва̄судева. Но твърдението им не намира подкрепа в дадената строфа – иначе Шива би казал, че е все едно дали човек се отдава на него, на Бог Ва̄судева, на Виш̣н̣у или на Брахма̄. Шива обаче не казва това, защото той самият се е предал на Ва̄судева и всички, които постъпват по същия начин, са му много, много свидни и скъпи. Той открито казва това. Следователно Шива обича повече преданите на Бог Кр̣ш̣н̣а, отколкото собствените си поклонници.

Тази строфа дава представа за кулминацията в процеса на еволюцията. Поетът ваиш̣н̣ава Джаядева Госва̄мӣ пише: пралая-пайодхи-джале дхр̣тава̄н аси ведам. Нека проследим хода на еволюцията от стадия на унищожението (пралая), когато цялата вселена е залята с вода. По това време има различни риби и други водни животни, после се появяват растения, дървета, насекоми, влечуги, птици, бозайници, човекоподобни същества и най-накрая – цивилизованият човек. Цивилизованият човек се намира на кръстопът и ако поеме във вярна посока, може да продължи духовната си еволюция. Тук е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че когато живото същество стигне до цивилизована форма на живот, в обществото трябва да има сва-дхарма – обществено разслоение въз основа на качествата и дейностите на хората. Това е потвърдено от Бхагавад-гӣта̄ (4.13):

„В съответствие с трите гун̣и на материалната природа и дейностите, свързани с тях, Аз създадох четирите съсловия в човешкото общество“.

В цивилизованото човешко общество трябва да има бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши и шӯдри и всеки трябва съвестно да изпълнява задълженията, определени за съсловието, към което принадлежи. В тази строфа е казано (сва-дхарма-ниш̣т̣хах̣), че няма значение дали някой е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя или шӯдра – ако се придържа към положението си и правилно изпълнява дълга, който му е отреден, той може да бъде смятан за цивилизован човек. В противен случай той не стои по-високо от животното. Освен това тук се казва, че който изпълнява предписания си дълг (сва-дхарма) в продължение на сто живота (например ако един бра̄хман̣а продължи да действа като бра̄хман̣а), той става достоен да се издигне до Брахмалока – планетата, на която живее Брахма̄. Съществува и планета, наречена Шивалока, или Сада̄шивалока. Тя е разположена между духовния и материалния свят. Когато обитателят на Брахмалока продължи да се усъвършенства, той се издига до Сада̄шивалока. А най-висшият стадий на съвършенството е постигането на Вайкун̣т̣халока. Всички се стремят към Вайкун̣т̣халока, дори и полубоговете, но тя може да бъде достигната само от оня предан, който не желае никакви материални облаги. Бхагавад-гӣта̄ (8.16) утвърждава, че материалните страдания са неизбежни дори на Брахмалока (а̄брахма-бхувана̄л лока̄х̣ пунар а̄вартино 'рджуна). Живото същество не е застраховано дори ако се издигне до Шивалока, защото тя се намира на границата между материалния и духовния свят. Но ако достигне Вайкун̣т̣халока, то постига най-висшето съвършенство и връхната точка в процеса на еволюцията (ма̄м упетя ту каунтея пунар джанма на видяте). С други думи, дадената строфа поддържа, че хората, които имат развито съзнание, трябва да се посветят на процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, за да може след смъртта си веднага да се издигнат до Вайкун̣т̣халока или до Кр̣ш̣н̣алока. Тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна (Бхагавад-гӣта̄, 4.9). Преданият, който е в пълно Кр̣ш̣н̣а съзнание и не се стреми нито към Брахмалока, нито към Шивалока, ни към коя да е друга материална планета, веднага достига Кр̣ш̣н̣алока (ма̄м ети). Това е най-висшето съвършенство на живота и връхната точка в процеса на еволюцията.

В писанията е казано: ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣ – Шива е най-великият предан. Следователно всички предани на Бог Кр̣ш̣н̣а са предани и на Шива. Във Вр̣нда̄вана има храм на Шива, наречен Гопӣшвара. Гопӣте почитали не само Шива, но и Ка̄тя̄янӣ (Дурга̄), за да спечелят милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а. Преданият на Бог Кр̣ш̣н̣а не пренебрегва Шива, а го почита като най-извисен предан на Кр̣ш̣н̣а. Затова, когато извършва богослужение за него, той го моли за милостта на Кр̣ш̣н̣а и не проси материални блага. В Бхагавад-гӣта̄ (7.20) се казва, че обикновено хората почитат полубоговете, за да получат от тях материални облаги. Ка̄маис таис таир хр̣та-гя̄на̄х̣. Тласкани от материална алчност и жажда, те се кланят на полубоговете, но преданият никога не прави това, защото не е движен от страсти. В това се състои разликата между почитта на предания към Шива и почитта на асурите. Асурите служат на Шива, за да получат от него някаква благословия, после злоупотребяват с щедростта му и накрая намират смъртта си от ръката на Върховния Бог, който им дава освобождение.

Тъй като самият Шива е велик предан на Върховния Бог, той обича всички предани на Бога. Той казал на Прачета̄сите, че са му много скъпи, защото са предани. Но Шива е милостив и сърдечен не само с Прачета̄сите, но и с всички предани на Върховната Божествена Личност. Нещо повече, той ги почита наравно с Бога. А преданите на Бога от своя страна се отнасят към Шива с почит и благоговение, защото той е най-свидният предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. Те не го смятат за Върховната Божествена Личност. Казано е, че едно от оскърбленията срещу святото име на Бога (на̄ма-апара̄дха) е да се мисли, че възпяването на името на Хари е равностойно на възпяването на името Хара (Шива). Преданите трябва да помнят, че Бог Виш̣н̣у е Върховната Божествена Личност, а Шива е негов предан поклонник. Преданият поклонник на Бога трябва да бъде почитан наравно с Бога, а понякога дори и повече. И наистина, Бог Ра̄ма, който е самата Божествена Личност, понякога извършвал богослужение в чест на Шива. Щом самият Бог се покланя на предания, тогава защо да не може преданият да бъде почитан наравно с Бога от другите предани? Така е правилно да се постъпва. От дадената строфа става ясно, че Шива благославя асурите само по задължение. В действителност той обича тези, които са отдадени на Върховната Божествена Личност.

В тази строфа особено важна е думата вивиктам. Човек не бива да мисли, че молитвите, изречени от Шива, принадлежат на някоя религиозна секта. Те са много съкровени и всеки, който иска да постигне най-висшето благо, най-възвишената цел на живота, трябва да следва наставленията на Шива и по неговия пример да се моли на Върховния Бог и да го слави.

Шива сам се явил, за да благослови царските синове и да ги дари с милостта си. Той лично изрекъл мантрата, от което тя станала още по-силна, и посъветвал принцовете (ра̄джа-путри) редовно да я повтарят. Когато велик предан произнесе някоя мантра, силата ѝ многократно нараства. Въпреки че мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а е могъща и сама по себе си, при посвещението ученикът я получава от духовния си учител, защото произнесена от него, тя става още по-ефективна. Шива посъветвал принцовете да го слушат внимателно, защото невнимателното слушане е обида.

Когато Богът вдъхнови своя предан поклонник да се моли, поклонникът неизменно започва молитвата си с възхвала на Бога: „Слава на теб, Господи!“. Богът е възславян от всички, защото е най-великият от себепозналите се души. Както е казано във Ведите (Кат̣ха Упаниш̣ад, 2.2.13): нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м – Върховното Същество, Божествената Личност, е най-главното от всички живи същества. Има различни видове живи същества: едни са в материалния свят, други – в духовния. Живите същества от духовния свят притежават съвършенството на себепознанието, защото никога не забравят, че са вечни слуги на Бога. В духовния свят всички, които отдават на Бога предано служене, остават непоклатими, защото разбират позицията на Върховното Същество и своята собствена присъща позиция. От всички тези себепознали се души Богът е най-съвършената. Нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м. Индивидуалната душа, която е твърдо убедена, че Богът е Върховното Същество, има позиция, благодатна във всяко едно отношение. В тази строфа Шива се моли за милостта на Бога, така че да остане завинаги в такава всеблагодатна позиция.

Върховният Бог е всесъвършен и ни учи, че който се прекланя пред него, също постига съвършенството. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва: маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. В образа си на Свръхдуша Богът се намира във всяко сърце, но към преданите си проявява особена милост и ги учи как да продължат да се развиват духовно. Тъй като получават наставления от най-съвършената личност, те никога не могат да се заблудят. Това е заключението и на Бхагавад-гӣта̄ (10.10): дада̄ми буддхи йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те. Богът винаги е готов да даде напътствия на своя чист предан, за да може той да напредва все повече и повече в служенето на него. И тъй като Богът дава наставленията си в образа на сарва̄тма̄, Свръхдушата, Шива му се покланя с думите сарва̄тма̄ а̄тмане намах̣. Индивидуалната душа се нарича а̄тма̄, а Богът е наричан едновременно и а̄тма̄, и Парама̄тма̄. Той се намира във всяко сърце, затова е върховната а̄тма̄ и всички се прекланят пред него. Във връзка с това може да припомним молитвите на Кунтӣ от Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.8.20):

Богът винаги е готов да води парамахам̇сите, най-извисените си поклонници, които са напълно освободени от замърсяванията на материалния свят. Той винаги им дава напътствия как да останат непоклатими в преданото служене. По подобен начин строфата а̄тма̄ра̄ма (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.7.10) гласи:

Думата а̄тма̄ра̄ма назовава онези, които не се интересуват от материалния свят и са изцяло отдадени на духовни дейности. Тези себепознали се личности се делят на две категории: имперсоналисти и персоналисти. Имперсоналистите обаче също стават предани, когато изпитат влечение към трансценденталните личностни качества на Върховния Бог. И така, Шива искал завинаги да остане предан на Върховната Божествена Личност, Ва̄судева. Както ще стане ясно от следващите строфи, той, за разлика от имперсоналистите, не изпитвал и най-малко желание да се слива с битието на Върховния Бог. Той смятал, че най-голямото щастие е да не забравя никога, че Богът е Върховното Същество. Щом разбере тази истина, човек осъзнава, че всички живи същества – в това число Шива, Брахма̄ и останалите полубогове – са слуги на Върховния Бог.

Богът в аспекта си на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у лежи във водите на вселенския океан Гарбха, а от пъпа му израства лотосов цвят. От този лотос се ражда Брахма̄, който започва да сътворява материалния свят. Следователно Върховната Божествена Личност, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, е източник на материалните сетива и сетивните обекти. Понеже Шива смята себе си за едно от творенията на материалния свят, неговите сетива са под контрола на върховния творец. Едно от имената на Върховния Бог е Хр̣ш̣ӣкеша, „господар на сетивата“, което показва, че всички сетива и сетивни обекти са сътворени от него. Следователно Той може да управлява сетивата ни и великодушно да ги използва в служба на себе си, господаря на сетивата. В обусловеното си състояние живото същество се бори с материалния свят и използва сетивата си за материални наслади. Но ако Богът, Върховната Личност, прояви милостта си към него, то може да използва същите тези сетива, за да служи на Бога. Желанието на Шива било да не става жертва на материалните сетива, а винаги да служи на Бога, без да бъде подвластен на материални влияния. С милостта и помощта на вездесъщия Бог Ва̄судева човек може да посвети сетивата си на предано служене решително и неотклонно, с твърдостта на самия Бог.

Особено внимание заслужават думите ша̄нта̄я кӯт̣а-стха̄я сва-рочиш̣е. Въпреки че Богът е в материалния свят, вълните на материалното съществуване не могат да го докоснат. Обусловените души са изложени на шест вида промени: те изпитват глад, жажда, тъга и болка, заблуждават се, остаряват и умират. Обусловените души лесно изпадат в заблуда под влиянието на тези шест състояния в материалния свят, но Богът, Върховната Личност, който е Свръхдушата, Ва̄судева, никога не изпитва безпокойствата, свързани с тях. Затова в тази строфа се казва (кӯт̣а-стха̄я), че Той винаги е спокоен и невъзмутим благодарение на могъществото си, което тук е назовано с думата сва-рочиш̣е. Сва-рочиш̣е означава, че Той е озарен от собствената си трансцендентална природа. Въпреки че се намира в сиянието на Върховния, индивидуалната душа понякога го напуска и попада в материалното, обусловеното съществуване. Но Богът никога не може да бъде обусловен по такъв начин, затова тук е наречен „самоозаряващ се“. Следователно всички обусловени души в материалната вселена може да станат напълно съвършени, когато се намират под покровителството на Ва̄судева, т.е. когато отдават предано служене.

Съществуването на цялата вселена се поддържа от интегриращата сила на Върховния Бог, който в аспекта си на вседържител се нарича Сан̇карш̣ан̣а. Учените-материалисти са открили гравитацията, която свързва обектите в полето на материалната енергия в едно цяло, но този, който управлява всички интегриращи сили, може да предизвика и дезинтеграция, или разпадане, като унищожи целия космос с опустошителния огън, изригващ от неговата уста. Описание на унищожението откриваме в единадесета глава на Бхагавад-гӣта̄, която е посветена на вселенската форма на Бога. Господарят на съзиданието може също и да унищожи този свят с дезинтегриращата си сила. Сан̇карш̣ан̣а е господарят на съзиданието и на унищожението, а Прадюмна, друг аспект на Бог Ва̄судева, отговаря за развитието и поддържането на вселената. Заслужава внимание думата сӯкш̣ма̄я: вътре в грубото материално тяло се намират фини материални тела – ум, интелигентност и его. Богът в различните си аспекти (Ва̄судева, Анируддха, Прадюмна и Сан̇карш̣ан̣а) поддържа грубите и фините материални елементи на мирозданието. В Бхагавад-гӣта̄ са изброени както грубите материални елементи: земя, вода, огън, въздух и етер, така и фините материални елементи: ум, интелигентност и его. Всички те се управляват от Върховния Бог в аспектите му на Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха. По-подробно обяснение на това ще открием в следващите строфи.

Хр̣ш̣ӣкешендрия̄тмане. Умът управлява сетивата, а Бог Анируддха управлява ума. За да отдава предано служене, човек трябва да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. Затова Шива се моли на господаря на ума, Бог Анируддха, милостиво да му помогне да съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ (9.34) се казва: ман-мана̄ бхава мад-бхакто мад я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру. За да може човек да отдава предано служене, умът му трябва непрекъснато да е концентриран върху лотосовите нозе на Бога. Пак в Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва: маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча – Богът е източникът на паметта, знанието и на забравата. Ако Бог Анируддха е доволен от нас, Той може да ни помогне да потопим ума си в служене на Върховния Бог. От тази строфа става ясно също така, че богът на Слънцето е една от еманациите на Бог Анируддха. Щом божеството, управляващо Слънцето, е еманация на Бог Анируддха, тогава молитвата на Шива е отправена и към него.

Чрез четворната си еманация (Ва̄судева, Сан̇карш̣ан̣а, Прадюмна и Анируддха) Бог Кр̣ш̣н̣а управлява психичните дейности – процесите на мислене, чувстване, желаене и действие. Шива се моли на Бог Анируддха в облика му на бога на Слънцето – божеството, управляващо външните материални елементи, които изграждат материалното тяло. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура думата парамахам̇са е едно от имената на бога на Слънцето. Тук богът на Слънцето е назован с думата нибхр̣та̄тмане, което значи, че той поддържа живота на различните планети, като регулира валежите. Богът на Слънцето изпарява вода от моретата и океаните, след това я превръща в облаци и под формата на дъжд я разпределя по земната повърхност. Когато има обилни валежи, земята ражда достатъчно зърно, с което се изхранват живите същества на всяка планета. Тук богът на Слънцето е назован и с думата пӯрн̣а, „цялостен“, защото лъчите на Слънцето са безкрайни. От милиони години, от самото сътворение на вселената богът на Слънцето дава на всички планети топлина и светлина и енергията му никога не намалява. С думата парамахам̇са обикновено се назовават личностите, които са съвършено чисти. Когато има обилна слънчева светлина, умът става кристалночист – с други думи, богът на Слънцето помага на живото същество да извиси ума си до равнището парамахам̇са. Ето защо Шива се моли на Анируддха да бъде великодушен към него, за да може умът му да е винаги чист и да е погълнат от предано служене на Бога. Както огънят пречиства всички нечисти предмети, така богът на Слънцето пречиства всичко, особено замърсяванията на ума, и по този начин помага на предания да постигне духовно прозрение.

Думата сварга обозначава положение във висшите, райските планетни системи, а апаварга значи „освобождение“. Последователите на дейностите карма-ка̄н̣д̣ӣя, описани във Ведите, са пленници на трите гун̣и на материалната природа. Затова в Бхагавад-гӣта̄ е казано, че човек трябва да превъзмогне равнището на плодоносните дейности. Освобождението (мукти) може да бъде различни видове. Най-висшето освобождение е отдаването на предано служене на Върховния Бог. Бог Анируддха помага не само на вършителите на плодоносни дейности, като ги издига до по-висши планетни системи, но с неизчерпаемата си енергия помага и на предания да извършва предано служене. Както топлината е източник на материална енергия, така вдъхновението, дадено от Бог Анируддха, е енергията, с чиято помощ човек може да отдава предано служене.

Всяко живо същество, което се ражда в материалния свят, особено човекът, има задължения към полубоговете, към святите личности и към другите живи същества. В ша̄стрите е казано: деварш̣и-бхӯта̄пта-нр̣н̣а̄м̇ питР̣̄н̣а̄м. Всеки човек е задължен на прадедите си и на всичките си предшественици. Шива се моли на Бог Анируддха да му даде сили, за да се освободи от задълженията към питите, полубоговете, обикновените живи същества и светците и напълно да се посвети на предано служене на Бога. Шрӣмад Бха̄гаватам гласи:

Който изцяло се е посветил на предано служене, се освобождава от всички задължения към полубоговете, святите личности, питите (прадедите) и т.н. Затова Шива се моли на Бог Анируддха да му даде сили да се освободи от тези задължения и напълно да се отдаде на служене на Бога.

Сома е божеството, което управлява Луната. Благодарение на него живото същество може да усеща с езика си вкуса на храната. Шива се моли на Бог Анируддха да му даде сили никога да не опитва нищо друго освен праса̄д от Бога. В една от песните си Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва, че от всички сетива езикът е най-страшният враг. Ако успеем да контролираме езика си, лесно ще овладеем и другите сетива. Езикът може да бъде контролиран, когато ядем само праса̄д, предложен на мӯртите в храма. Това е смисълът на думите тр̣пти-да̄я. Шива се моли на Бог Анируддха да му помогне да се храни единствено с праса̄д, предложен на Бога.

Както тялото на индивидуалното живо същество се състои от милиони клетки, бактерии и микроби, така вселенското тяло на Върховния Бог съдържа всички тела на индивидуалните живи същества. Шива отдава почитания на вселенското тяло, в което се съдържат всички други тела, и се моли за всеки да използва тялото си изцяло в предано служене на Бога. Тъй като индивидуалното тяло се състои от сетива, това означава всички сетива да бъдат заети само с предано служене. Например носът, органът на обонянието, може да вдъхва аромата на цветята, предложени в лотосовите нозе на Бога, ръцете може да почистват храма на Бога и т.н. Богът е жизненият въздух на всяко живо същество, затова именно Той поддържа съществуването на трите свята. Следователно Той е в състояние да подтикне всекиго да изпълнява своя истински дълг с цялата си физическа и психическа енергия. Всяко живо същество трябва да служи на Върховната Божествена Личност със своя живот (пра̄н̣а), богатство (артха), интелект и дар-слово. В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.22.35) се казва:

Човек може да желае да служи на Бога, но не е способен да направи това без разрешението на Бога. Шива отправя толкова много молитви към Върховния Бог, за да покаже на живите същества как трябва да му отдават предано служене.

Ведическите постулати се наричат шабда-брахма. Много неща са отвъд обсега на възприятие на несъвършените ни сетива, но звукът на свещените писания е авторитетен източник, от който получаваме съвършено знание. Ведите се наричат шабда-брахма, защото всичко, казано в тях, представлява най-висша истина, която не се нуждае от доказателства. Това е така, тъй като Ведите (шабда-брахма) са проявление на Върховната Божествена Личност. Истинската същност на цялата шабда-брахма е повтарянето на мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Пред този, който възпроизвежда трансценденталните звуци на мантрата, се разкрива смисълът на всичко – и материално, и духовно. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а не се различава от Върховния Бог. Човек възприема смисъла на всичко чрез звука, който се предава по въздуха. Без звука, бил той материален или духовен, никой не може да разбере нищо. Във Ведите е казано: антар бахиш ча тат сарвам̇ вя̄я на̄ра̄ян̣ах̣ стхитах̣ – „На̄ра̄ян̣а е всепроникващ, Той се намира едновременно и вътре, и извън всичко“. Бхагавад-гӣта̄ (13.34) също потвърждава това:

„О, сине на Бхарата, както Слънцето само осветява цялата Вселена, така и живото същество осветява цялото тяло чрез съзнанието“.

С други думи, съзнанието и на душата, и на Свръхдушата е вездесъщо; ограниченото съзнание на живото същество пронизва цялото материално тяло, а върховното съзнание на Бога пронизва цялата вселена. Понеже душата се намира в тялото, съзнанието ѝ пронизва цялото тяло. По същия начин, благодарение на присъствието на върховната душа Кр̣ш̣н̣а във вселената, всички вселенски процеси протичат плавно и по правилен начин. Мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣ сӯяте са-чара̄чарам – „О, сине на Кунтӣ, материалната природа е една от енергиите ми и под мое ръководство създава всички движещи се и недвижещи се същества“ (Бхагавад-гӣта̄, 9.10).

Затова Шива се моли на Върховния Бог да бъде милостив към нас, така че просто като повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, да разберем всичко и в материалния, и в духовния свят. Във връзка с това е важна думата амуш̣маи, защото тя посочва най-висшата цел, към която човек може да се стреми, след като се издигне до висшите планетни системи. Благодарение на миналите си постижения тези, които се занимават с плодоносни дела (кармӣте), се издигат до висшите планетни системи; гя̄нӣте, които се стремят към единение и сливане със сиянието на Върховния Бог, постигат своята желана цел; а преданите, които желаят да общуват лично с Бога, се издигат на Вайкун̣т̣халока или на Голока Вр̣нда̄вана. В Бхагавад-гӣта̄ (10.12) се казва, че Богът е павитрам̇ парамам, върховната чистота. Дадената строфа потвърждава това. Шукадева Госва̄мӣ е казал, че пастирчетата, които си играели с Бог Кр̣ш̣н̣а, не били обикновени живи същества. Само живи същества, които са извършили огромен брой благочестиви дела в продължение на много, много животи, получават възможност да общуват непосредствено с Върховната Божествена Личност. И тъй като само чистите души могат да постигнат Върховния Бог, Той е върховната чистота.

Върховната Божествена Личност се намира в сърцето на всеки и определя влеченията и антипатиите на всяко живо същество. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) утвърждава това:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.

Върховният Бог кара асурите да го забравят, а на преданите помага да го помнят. Антипатиите на живото същество се дължат на Върховната Божествена Личност. В Бхагавад-гӣта̄ (16.7) е казано: правр̣ттим̇ ча нивр̣ттим̇ ча джана̄ на видур а̄сура̄х̣ – асурите не знаят какво трябва и какво не трябва да правят. Те се противопоставят на преданото служене, но дори тяхната неприязън е диктувана от Върховната Божествена Личност. Понеже не искат да му отдават предано служене, Той отвътре, от сърцето им, ги подтиква да го забравят. Както утвърждава Бхагавад-гӣта̄ (9.25), обикновените кармӣ искат да стигнат до Питр̣лока. Я̄нти дева-врата̄ дева̄н питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣ – „Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях“.

В тази строфа заслужава внимание и думата дух̣кха-да̄я: който не се отдава на Бога, вечно остава в кръговрата на раждането и смъртта, обричайки се на мъки. Положението, в което се озовава живото същество, зависи от миналите му дейности, затова асурите, неотдадените, са принудени да живеят в условия, причиняващи им много страдания.

В тази строфа особено важни са думите кр̣ш̣н̣а̄я акун̣т̣ха-медхасе. Откривайки принципа на неопределеността, съвременните учени изчерпаха възможностите на своите методи и апаратура. В действителност живото същество не може да има умствена дейност, която да не е ограничена от времето и пространството. Живото същество се нарича ан̣у, т.е. „атом“, безкрайно малка частица от върховната душа, и мозъкът му също е с нищожен капацитет; той не може да усвои безкрайно количество знание. Това обаче не означава, че Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, също има ограничен мозък. Нищо, което Кр̣ш̣н̣а казва или прави, не е ограничено от времето и пространството. В Бхагавад-гӣта̄ (7.26) Богът заявява:

„О, Арджуна, като Бог, Аз зная всичко, което се е случило в миналото, всичко, което се случва в настоящето, и всичко, което ще се случи в бъдеще. Аз познавам всички живи същества, но мен никой не ме познава“.

Кр̣ш̣н̣а знае всичко, но него може да разбере само този, към когото Кр̣ш̣н̣а прояви благосклонност. Следователно принципът на неопределеността по никакъв начин не засяга Кр̣ш̣н̣а и неговите представители. Думите на Кр̣ш̣н̣а са всесъвършени и истинни, валидни едновременно за миналото, настоящето и бъдещето. За този, който добре знае какво казва Кр̣ш̣н̣а, не съществува неопределеност. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание се основава на Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е, каквато е била изговорена от Бог Кр̣ш̣н̣а, затова за участниците в него и дума не може да става за неопределеност.

В тази строфа Бог Кр̣ш̣н̣а е наречен а̄шиш̣а̄м ӣша. Великите святи личности, мъдреци и полубогове са способни да благославят обикновените живи същества, но те самите получават благословии от Върховната Божествена Личност. Само който е благословен от Кр̣ш̣н̣а, може да дава благословии на другите. Заслужава да обърнем внимание и на думата манаве, означаваща „на върховния Ману“. Във ведическите писания върховният Ману е Сва̄ямбхува Ману, инкарнация на Кр̣ш̣н̣а. Всички Манувци са инкарнации на Кр̣ш̣н̣а (манвантара-авата̄ра), надарени от него със специално могъщество. В един ден на Брахма̄ има четиринайсет Манувци, в един месец – четиристотин и двайсет, в една година – пет хиляди и четирийсет, а общият брой на Манувците през целия живот на Брахма̄ е петстотин и четири хиляди. Тъй като Манувците са ръководители на човешкото общество, върховен повелител на цялото човечество в крайна сметка е Бог Кр̣ш̣н̣а. Думата манаве има и друго значение: „най-съвършената мантра“. Мантрата освобождава обусловената душа от материалното робство. Затова, като повтаря мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе, човек може да постигне освобождение от всички материални условия.

Ка̄ран̣а̄тмане: всяко нещо има причина. Дадената строфа отхвърля концепцията за случайността. Щом всяко нещо има причина, не може да се говори за случайност. Понеже са неспособни да открият истинската причина, псевдофилософите и мнимите учени неразумно твърдят, че всичко става случайно. В Брахма сам̇хита̄ Кр̣ш̣н̣а е наречен причината на всички причини, затова тук Шива се обръща към него с името ка̄ран̣а̄тмане. Личността на Кр̣ш̣н̣а е изначалната причина на всичко, коренът и семето на всичко. Във Веда̄нта сӯтра (1.1.2) по този повод е казано: джанма̄дй ася ятах̣ – Абсолютната Истина е върховната причина на всички еманации.

Думата са̄н̇кхя-йогешвара̄я също е важна в този контекст. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а е наречен Йогешвара, господар на всички мистични сили. Само който притежава необозрими мистични способности, може да бъде признат за Бог. В днешната епоха на Кали хора с незначително мистично могъщество се провъзгласяват за Бог, но тези псевдобогове са просто глупаци – единствено Кр̣ш̣н̣а е Върховната Личност, която притежава всички мистични способности и йогийски съвършенства. Системата са̄н̇кхя йога, станала толкова популярна в днешно време, е създадена от атеиста Капила, но основоположник на първоначалната, на истинската са̄н̇кхя йога е друг Капила, който бил инкарнация на Кр̣ш̣н̣а и син на Девахӯти. Датта̄трея, друга инкарнация на Кр̣ш̣н̣а, също разяснявал системата са̄н̇кхя йога. Следователно Кр̣ш̣н̣а е източникът на всички видове са̄н̇кхя йога и на всички мистични йогийски сили.

Думите пуруш̣а̄я пура̄н̣а̄я също заслужават отделно внимание. В Брахма сам̇хита̄ Кр̣ш̣н̣а е характеризиран като а̄ди-пуруш̣а – изначалната личност, изначалният наслаждаващ се. В Бхагавад-гӣта̄ Той отново е наречен пура̄н̣а-пуруш̣а, най-древната личност. Но въпреки че е най-древната личност, в същото време Той е най-младият от всички, нава-яувана. Друга съществена дума в този текст е думата дхарма̄я. Тъй като всички религиозни принципи водят началото си от Кр̣ш̣н̣а, в Шрӣмад Бха̄гаватам (6.3.19) е казано: дхармам̇ ту са̄кш̣а̄д бхагават-пран̣ӣтам. Никой не може да създава нова религия, защото религията вече съществува, тя е дадена от Бог Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ Кр̣ш̣н̣а описва същността на изначалната дхарма и ни моли да оставим всички други религиозни правила и канони. Истинската дхарма е да се предадем изцяло на него. В Маха̄бха̄рата също е казано:

Този, който съвършено е овладял Ведите; който е техен съвършен познавач (випра); който знае истинската същност на духовния живот, този човек смята Кр̣ш̣н̣а за своя сана̄тана-дхарма. Така Шива ни учи на основните принципи на сана̄тана-дхарма.

Всеки действа според внушенията на егото. Затова Шива се опитва да пречисти неистинското его чрез милостта на Върховната Божествена Личност. Шива (Рудра) е господарят на егото, затова в молитвата му личи неговото желание Богът да го пречисти с милостта си, за да може да се пробуди истинското му его. Разбира се, Рудра винаги е буден духовно; той отправя тази молитва към Бога заради нас. За имперсоналиста чистото его е ахам̇ брахма̄сми – „Аз не съм тялото, аз съм душа“. Но когато е в своето истинско положение, душата извършва духовни дейности. Затова Шива се моли да бъде зает и с мисли, и с действия в предано служене на Върховния Бог според напътствията на Ведите. Това е процесът, чрез който може да се пречисти лъжливото его.
@purp para = <~><~>Четах̣ значи „знание“. Без съвършено знание човек не може да действа по съвършен начин. Истинският източник на знание е ва̄чах̣, звукът на ведическите наставления. В дадената строфа думата ва̄чах̣ („звук“) означава „звукът на Ведите“. Звукът е източникът на творението и ако той е чист, постепенно се проявяват съвършени дейности и съвършено знание. Това се постига с повтарянето на маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе. Ето защо Шива отново и отново се моли да пречисти тялото, ума и дейностите си с помощта на знанието и дейностите, извършвани под чистото ръководство на Ведите. Шива се моли на Върховната Божествена Личност умът, сетивата и речта му да бъдат заети само с предано служене.

В шрути (още веда-мантра) се казва, че Върховната Абсолютна Истина е сарва-ка̄мах̣ сарва-гандхах̣ сарва-расах̣. С други думи, Върховният Бог е расо ваи сах̣, източникът на всички блажени отношения (раси). Ние имаме различни сетива, чрез които виждаме, възприемаме вкусове, миризми, допир и т.н. Всички потребности на нашите сетива могат да бъдат задоволени, когато сетивата ни служат на Бога. Хр̣ш̣ӣкен̣а хр̣ш̣ӣкеша-севанам̇ бхактир учяте – „Бхакти означава да използваме всичките си сетива в служене на господаря на сетивата, Хр̣ш̣ӣкеша“ (На̄рада пан̃чара̄тра). Но материалните сетива не могат да бъдат използвани в служене на Бога. Следователно човек трябва да се освободи от материалните обозначения. Сарвопа̄дхи-винирмуктам̇ тат-паратвена нирмалам. Човек трябва да се освободи от всички обозначения и неверни отъждествявания и по този начин да се пречисти. Когато със сетивата си служим на Бога, може да задоволим по съвършен начин техните желания и потребности. Следователно Шива иска да вижда Бога в образ, който е недостижим за последователите на будизма.

Имперсоналистите и будистите също могат да видят образа на Абсолюта. В будистките храмове има статуи на медитиращия Буда, но за тях не се извършва богослужение, както за изображенията на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, Сӣта̄-Ра̄ма или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а във ваиш̣н̣авските храмове. Всички ваиш̣н̣авски сампрада̄и (духовни школи) обожават или Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, или Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Шива, като всички предани, иска да вижда в цялото му съвършенство именно този образ на Бога. Думите рӯпам̇ приятамам̇ сва̄на̄м, които Шива използва, подчертават, че той иска да види образа, който е най-любим на преданите. Особено важна в случая е думата сва̄на̄м, защото само преданите са толкова свидни на Бога, Върховната Личност. Гя̄нӣте, йогӣте и кармӣте не са му толкова скъпи, защото кармӣте искат от него само да изпълнява желанията им, гя̄нӣте искат да го постигнат, за да се слеят с него, а йогӣте искат да виждат частичното му проявление Парама̄тма̄, намиращо се в сърцата им. Но бхактите, преданите, искат да виждат Бога в неговия най-съвършен облик. В Брахма сам̇хита̄ (5.30) се казва:

„Прекланям се пред Говинда, извечния Бог с очи като разцъфнали лотоси и с пауново перо в косите, който изкусно свири на флейта. Неговият прелестен образ е обагрен със синевата на облаците, а неповторимото му очарование покорява милиони богове на любовта“. Шива иска да вижда Върховната Божествена Личност именно в този образ. С други думи, той иска да вижда Бога в образа, в който Той се явява пред своите предани, бха̄гаватите. И така, Шива иска да вижда Бога в пълното му съвършенство, а не по начина, по който го възприемат имперсоналистите и будистите. В многообразните си форми Богът остава един (адваитам ачютам ана̄дим), но въпреки това обликът му на юноша, който се забавлява с гопӣте и е приятел на пастирчетата (кишора-мӯрти), е най-съвършен. Затова ваиш̣н̣авите смятат този образ на Бога, в който Той извършва забавленията си във Вр̣нда̄вана, за най-главен.

След мъчителните летни горещини е много приятно човек да види в небето тъмни дъждовни облаци. В Брахма сам̇хита̄ е казано: барха̄ватам̇сам асита̄мбуда-сундара̄н̇гам. Богът носи пауново перо в косите си, а цветът на кожата му е възчерен, като на дъждовен облак. Думата сундара или снигдха значи „пленителен“. Кандарпа-кот̣и-каманӣя. Красотата на Кр̣ш̣н̣а е толкова пленителна, че с нея не може да се сравняват дори милиони Купидони. В образа си на Виш̣н̣у, или На̄ра̄ян̣а, Богът е украсен с несметни накити и скъпоценности. Стремежът на Шива е да види Върховния именно в този бляскав и величествен образ. Обикновено поклонението на Бога започва с поклонение на На̄ра̄ян̣а (Виш̣н̣у), защото поклонението на Бог Кр̣ш̣н̣а и Ра̄дха̄ е изключително съкровено. Поклонението на Бог На̄ра̄ян̣а се извършва според па̄н̃чара̄трика-видхи, т.е. според норми и правила, а Бог Кр̣ш̣н̣а е обожаван според бха̄гавата-видхи. Човек не може да обожава Бога по метода на бха̄гавата-видхи, ако не е минал през правилата на па̄н̃чара̄трика-видхи. Начинаещите предани служат на Бога според па̄н̃чара̄трика-видхи – правилата, изложени в На̄рада пан̃чара̄тра. Начинаещите не могат да служат на самите Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, затова храмовото богослужение, извършвано според предписания и правила, е предназначено за Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Дори когато в храма има виграха (форма) на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а, богослужението, извършвано от неофити, се приема като богослужение за Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. Богослужението според па̄н̃чара̄трика-видхи се нарича видхи-ма̄рга, а богослужението според принципите на бха̄гавата-видхи се нарича ра̄га-ма̄рга. Принципите на ра̄га-ма̄рга се отнасят изключително за онези предани, които са се издигнали до равнището на обитателите на Вр̣нда̄вана.

Обитателите на Вр̣нда̄вана – гопӣте, майка Яшода̄, Нанда Маха̄ра̄джа, пастирите, кравите и всички останали – са на етапа на ра̄га-ма̄рга (бха̄гавата-ма̄рга). Те споделят пет основни раси: да̄ся, сакхя, ва̄тсаля, ма̄дхуря и ша̄нта. И въпреки че на равнището на бха̄гавата-ма̄рга може да се открият и петте раси, то е предназначено изключително за ва̄тсаля- и ма̄дхуря-раса – родителски и любовни отношения с Бога. На етапа на бха̄гавата-ма̄рга има и випраламбха-сакхя – това е висшата братска дружба с Бога, на която се наслаждават момчетата пастирчета. Приятелството на пастирчетата с Кр̣ш̣н̣а е различно от приятелството на Арджуна, което е от категорията аишваря. Когато Арджуна видял вишва-рӯпа, гигантската вселенска форма на Бога, той изпитал страх, че се е отнасял с Кр̣ш̣н̣а като с обикновен приятел, и веднага го помолил за прошка. За разлика от него, момчетата пастирчета, приятели на Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана, се държат с Кр̣ш̣н̣а като с равен, като с един от тях, понякога се качват на гърба му и никога не се боят от него, нито пък го молят за прошка. Затова приятелството с Кр̣ш̣н̣а в ра̄га-ма̄рга, в бха̄гавата-ма̄рга, е на по-висше равнище и се нарича випраламбха-сакхя. Отношението към Кр̣ш̣н̣а като към по-малък приятел, родителското и любовното служене са отношения, типични за ра̄га-ма̄рга, която се среща във Вр̣нда̄вана.

Недобросъвестните пренебрегват служенето за Кр̣ш̣н̣а според видхи-ма̄рга (нормите и правилата на па̄н̃чара̄трика-видхи) и скачат направо към принципите на ра̄га-ма̄рга. Такива хора се наричат сахаджии. А има и демони, които обичат да описват забавленията на Кр̣ш̣н̣а с гопӣте, оправдавайки по този начин низките си страсти. Те пишат книги и творят поезия за ра̄га-ма̄рга, с което само си разчистват пътя към ада. За съжаление, те повличат след себе си и много други. Преданите в Кр̣ш̣н̣а съзнание трябва внимателно да избягват подобни хора. Човек стриктно трябва да следва регулиращите принципи на видхи-ма̄рга, регламентиращи служенето на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, независимо че в храма Богът може да присъства в образа си на Ра̄дха̄ и Кр̣ш̣н̣а. Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а съдържат в себе си Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а, затова, когато преданият служи според правилата и нормите, Богът приема това служене в аспекта си на Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а. В Нектарът на предаността са дадени подробни наставления как трябва да се служи на Ра̄дха̄-Кр̣ш̣н̣а (Лакш̣мӣ-На̄ра̄ян̣а) според принципите на видхи-ма̄рга. В това служене преданият трябва да избягва шейсет и четири оскърбления. В служенето на равнището ра̄га-ма̄рга подобни грешки не се зачитат – преданите, постигнали ра̄га-ма̄рга, са толкова извисени, че не може и дума да става за оскърбления. Но ако не следваме принципите и правилата на видхи-ма̄рга и не се научим да избягваме оскърбленията, няма да може да напреднем духовно.

Като говори за красотата на Кр̣ш̣н̣а, Шива използва думите ча̄рв-а̄ята-чатур-ба̄ху суджа̄та-ручира̄нанам, описващи прекрасния четирирък образ на На̄ра̄ян̣а, Виш̣н̣у. Тези, които се покланят на Бог Кр̣ш̣н̣а, наричат Бога суджа̄та-ручира̄нанам. Върховният Бог има стотици, хиляди и милиони форми, отнасящи се към категорията виш̣н̣у-таттва, но от всички тях най-красив е образът на Кр̣ш̣н̣а. Така думата суджа̄та-ручира̄нанам е използвана за всички, които се покланят на Кр̣ш̣н̣а.

Четирите ръце на Бог Виш̣н̣у имат различно предназначение. Ръцете, които държат лотос и раковина, благославят преданите, а другите две ръце, които държат диск и боздуган, са за демоните. В действителност и четирите ръце на Бога даряват милост, независимо дали държат раковина, цвете, боздуган или диск. Демоните, които Бог Виш̣н̣у убива със своята чакра и с боздугана си, постигат духовния свят, както и преданите, които Той защитава с ръцете си, държащи лотос и раковина. Но демоните, стигащи до духовния свят, попадат в безличностното сияние Брахман, докато преданите получават достъп до планетите във Вайкун̣т̣ха. А поклонниците на Бог Кр̣ш̣н̣а се издигат направо до планетата Голока Вр̣нда̄вана.

Красотата на Бога е сравнена с дъждовни струи, защото всички се радват, когато през сезона на дъждовете вали. След летния зной хората изпитват истинско удоволствие от проливните дъждове. По селата те дори излизат от къщите си и стоят под дъжда, за да му се нарадват. Фигурата на Бога е сравнена с дъждовен облак. Преданите се наслаждават на красотата му, защото тя е средоточие на всичко красиво: сарва-саундаря-сан̇грахам. Никой не може да каже, че някоя част от тялото на Бога не е достатъчно красива. Той е цялостен и съвършен, пӯрн̣ам. Всичко е съвършено: творението на Бога, красотата на Бога, външният облик на Бога. Всичко, свързано с Бога, е толкова съвършено, че когато човек види красотата на Върховния, всичките му желания намират пълно удовлетворение. Думата сарва-саундаря показва, че Богът съдържа в себе си всички видове красота, които може да се открият в материалния и в духовния свят. На красотата му могат да се наслаждават не само трансценденталистите, но и материалистите. Върховният Бог привлича всички – демони и предани, материалисти и трансценденталисти. Затова Той е наречен Кр̣ш̣н̣а. Преданите на Бога също привличат всички. В ад̣-госва̄мӣ стотра се казва: дхӣра̄дхӣра-джана-прияу – Госва̄мӣте са еднакво скъпи на дхӣра (преданите) и на адхӣра (демоните). Присъствието на Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана не било особено приятно за демоните, но когато шестимата Госва̄мӣ живеели там, те спечелили симпатиите дори на демоните. В това е красотата на отношенията между Бога и неговите предани: понякога Богът прави така, че преданият му да получава по-голямо признание, отколкото самият Той. Например в битката при Курукш̣етра Бог Кр̣ш̣н̣а участвал, като напътствал Арджуна. Но не Той, а Арджуна се прочул като герой на сражението. Нимитта-ма̄трам̇ бхава савяса̄чин: „О, Савяса̄чӣ (Арджуна), ти може да бъдеш само оръдие в тази битка“ (Бхагавад-гӣта̄, 11.33). Всичко било предначертано от Бога, но признание за победата получил Арджуна. По същия начин, в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание всичко се осъществява според предсказанието на Бог Чайтаня, но признание за успехите получават верните му последователи. И така, в тази строфа Богът е наречен сарва-саундаря-сан̇грахам.

Думата прахасита̄па̄н̇га, която описва усмивката на Кр̣ш̣н̣а и неговите погледи към преданите, се отнася предимно за отношенията му с гопӣте. Кр̣ш̣н̣а непрекъснато се шегува, с което още повече усилва любовните чувства в сърцата на гопӣте. Раковината, боздуганът, дискът и лотосът може да бъдат в ръцете на Бога, но може да са изобразени и върху дланите му. Според познавачите на хиромантията знаците раковина, боздуган, лотос и диск са очертани върху дланите на великите личности и са отличителен белег на Върховната Божествена Личност.

Буйната лъвска грива винаги е била символ на красота. В тази строфа се казва, че раменете на Бога са като лъвски плещи, а с герданите, гирляндите и огърлицата си с бисера Каустубха Той многократно превъзхожда лъва по красота. Гърдите на Бога са украсени с ивиците Шрӣватса, които са знак на богинята на щастието, и засенчват с красотата си дори лидийския камък. Черният силициев камък, върху който се търка златото, за да се провери качеството му, изглежда много красив, когато е нашарен със златни линии. Но дори той не може да се сравнява по красота с гърдите на Бога.

Вселената се ражда от лотоса, израснал от пъпа на Бога. В средата на този лотос седи Брахма̄, съзидателят на вселената. Гънките в пъпа на Бога отиват толкова дълбоко навътре, като че ли цялата вселена иска да потъне обратно в него, пленена от красотата на Бога. Пъпът на Бога и гънките по неговия корем правят тялото му още по-прелестно. Тези детайли от външността на Бога са характерни единствено за него, Върховната Божествена Личност. Имперсоналистите не могат да оценят телесната красота на Върховния, описана в тези молитви на Шива. Въпреки че се кланят на Шива, те не са в състояние да разберат молитвите, с които той възславя прекрасната форма на Бог Виш̣н̣у. Бог Виш̣н̣у е известен като шива-вирин̃чи-нутам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.33), защото винаги е почитан от Брахма̄ и Шива.

Шива е един от дванайсетте велики духовни авторитети, изброени в Шрӣмад Бха̄гаватам (6.3.20). Това са Сваямбхӯ, На̄рада, Шамбху, Кума̄ра, Капила, Ману, Прахла̄да, Джанака, Бхӣш̣ма, Бали, Ваия̄саки (Шукадева Госва̄мӣ) и Ямара̄джа. Имперсоналистите, които в обикновения случай са поклонници на Шива, трябва да научат от него за трансценденталната сач-чид-а̄нанда-виграха на Върховния Бог. В тази строфа Шива милостиво описва в най-големи подробности фигурата на Бога. Затова по никакъв начин не може да се съгласим с имперсоналистите, че Богът е аморфен, лишен от форма.

В тази строфа Шива представя авторитетно описание на Бога. Той иска да види лотосовите му нозе. Когато преданият иска да види трансценденталния образ на Бога, той започва медитацията си от стъпалата му. Шрӣмад Бха̄гаватам е смятан за трансцендентално звуково изображение на Бога и дванайсетте му песни са символ на различни части от трансценденталното тяло на Бога. Първа и Втора Песен са двете лотосови стъпала на Върховния. Ето защо Шива препоръчва човек да насочи погледа си най-напред към лотосовите нозе на Бога. Това означава, че който се отнася сериозно към Шрӣмад Бха̄гаватам, първо трябва задълбочено да овладее Първа и Втора Песен.

Красотата на лотосовите нозе на Бога е сравнена с листенцата на лотоса, който цъфти есен. Според природния закон есенно време калните, мътни води на реките и езерата се избистрят и стават кристални. Тогава лотосите в езерата цъфтят с ярки цветове и са рядко красиви. Лотосовите нозе на Бога са сравнени с лотосовия цвят, а ноктите на краката му – с листенцата на лотоса. В Брахма сам̇хита̄ също е казано, че ноктите на Бога излъчват ярко сияние: а̄нанда-чинмая-сад-уджджвала-виграхася. Всяка част от трансценденталното тяло на Бога е изпълнена с а̄нанда-чинмая-сад-уджджвала, затова всички негови крайници блестят с вечно сияние. Както слънцето разпръсква мрака на материалния свят, така сиянието, което се излъчва от тялото на Бога, тозчас прогонва мрака от сърцето на обусловената душа. С други думи, всеки, който иска да разбере трансценденталната наука и да види трансценденталния образ на Върховния Бог, трябва най-напред да насочи поглед към лотосовите му нозе, като изучава Първа и Втора Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам. Когато човек съзерцава лотосовите нозе на Върховния, всички съмнения и страхове в сърцето му изчезват.

В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че за да може да постигне духовно съвършенство, човек трябва да се освободи от страха. Абхаям̇ саттва-сам̇шуддхих̣ (Бхагавад-гӣта̄, 16.1).  Страхът се ражда от материалните обвързаности. Това е казано и в Шрӣмад Бха̄гаватам (11.2.37): бхаям̇ двитӣя̄бхинивешатах̣ ся̄т – страхът е породен от телесната концепция за света. Докато човек е погълнат от мисълта, че е материалното тяло, той ще изпитва страх, но щом се освободи от тази материална представа, веднага постига брахма-бхӯта, себепознание, и се отърсва от всяка боязън. Брахма-бхӯтах̣ прасанна̄тма̄ (Бхагавад-гӣта̄, 18.54). Ако не се освободи от страха, човек не може да бъде щастлив. Бхактите (преданите) не се боят от нищо и винаги са щастливи, защото денонощно са погълнати от служене в лотосовите нозе на Бога. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.20) е казано още:

Като следва процеса на бхагавад-бхакти йога, човек се освобождава от страховете и става щастлив. А само който е щастлив и безстрашен, може да разбере науката за Върховния. Бхагават-таттва-вигя̄нам̇ мукта-сан̇гася джа̄яте. В този стих се говори за личностите, които напълно са се отърсили от страха, царящ в материалния свят. Само те могат реално да осъзнаят трансценденталната природа на формата на Бога. Затова Шива съветва всички да следват процеса на бхагавад-бхакти йога. Както ще стане ясно от следващите текстове, така човек може да постигне истинско освобождение и да се наслаждава на духовно блаженство.

В ша̄стрите откриваме и следното:

Богът е върховният духовен учител на всички живи създания, затова неговият истински представител също е духовен учител. Богът просветлява предания отвътре, като озарява сърцето му със сиянието от ноктите на лотосовите си нозе, а неговият представител, духовният учител, дава знание на предания, като действа отвън. Само който мисли за лотосовите нозе на Върховния и неотстъпно следва наставленията на духовния си учител, може да се развива духовно и да разбере знанието на Ведите.

Така Ведите (Швета̄шватара Упаниш̣ад, 6.23) провъзгласяват, че на този, който има твърда вяра в лотосовите нозе на Бога и в духовния си учител, се открива истинският смисъл на ведическото знание.

В писанията е казано, че безчувствените материални сетива не могат да възприемат трансценденталното име, образ, забавления и обкръжение на Бога. Човек трябва да се посвети на предано служене, за да може да пречисти сетивата си и да види Върховната Божествена Личност. От тази строфа обаче се подразбира, че хората, които непрекъснато медитират върху лотосовите нозе на Бога, са пречистили сетивата си от материалните замърсявания и така са способни да виждат Върховния очи в очи. Днес думата „медитация“ е станала много популярна, но хората не знаят нейния истински смисъл. Обяснението ѝ ще открием във ведическата литература: там се казва, че йогӣте винаги са потънали в медитация върху лотосовите нозе на Бога. Дхя̄на̄вастхита-тад-гатена манаса̄ пашянти ям̇ йогинах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 12.13.1). Това е истинското занимание на йогӣте – да мислят за лотосовите нозе на Бога. Ето защо Шива препоръчва на всички, които желаят да се пречистят, да се посветят на този вид медитация и да поемат по пътя на мистичната йога, защото така не само ще може постоянно да виждат Бога вътре в себе си, но и да станат негови спътници във Вайкун̣т̣халока или на Голока Вр̣нда̄вана.

Думата сва-дхармам (в словосъчетанието сва-дхармам анутиш̣т̣хата̄м) означава, че ако хората искат да постигнат спокойствие и увереност, те трябва да съчетаят системата варн̣а̄шрама (съвършената система на обществено устройство, която определя задълженията на бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите и шӯдрите) с принципите на бхакти йога. Повечето хора мислят, че е достатъчно да изпълняват своите задължения на бра̄хман̣и, кш̣атрии, вайши или шӯдри и на брахмача̄рӣ, гр̣хастхи, ва̄напрастхи или сання̄сӣ, за да се освободят от страхове и уверено да постигнат освобождение, но в действителност човек не може да се освободи от страха, ако не прибави към изпълнението на предписаните си задължения и принципите на бхакти йога. В Бхагавад-гӣта̄ са описани карма йога, гя̄на йога, бхакти йога, дхя̄на йога и т.н., но ако човек не стигне до бхакти йога, останалите видове йога системи няма да му помогнат да постигне най-висшето съвършенство на живота. С други думи, бхакти йога е единственият процес, чрез който може да се постигне освобождение. Същото заключение откриваме и в Чайтаня чарита̄мр̣та, в разговора на Бог Чайтаня с Ра̄ма̄нанда Ра̄я за освобождението на човека от материалния свят. В хода на тази беседа Ра̄ма̄нанда Ра̄я изтъкнал значението на следването на варн̣а̄шрама дхарма, но Бог Чайтаня отвърнал, че принципите на варн̣а̄шрама дхарма са повърхностни (ехо ба̄хя). Богът искал да подчертае, че изпълнението на задълженията, определени от варн̣а̄шрама дхарма, само по себе си не гарантира освобождение. Най-накрая Ра̄ма̄нанда Ра̄я посочил процеса на бхакти йога: стха̄не стхита̄х̣ шрути-гата̄м̇ тану-ва̄н̇-манобхих̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.3). Независимо какво положение заема човек, ако следва принципите на бхакти йога, която започва със слушане (шрути-гата̄м) на трансценденталното послание на Бога от устата на преданите, той постепенно покорява непобедимия Бог. Бог е непобедим, но този, който смирено слуша думите на себепознала се личност, покорява непобедимия.

И така, ако наистина желае да постигне освобождение, човек трябва не само да изпълнява задълженията си в системата на варн̣а̄шрама дхарма, но и да следва принципите на бхакти йога, като слуша от личност, която е постигнала духовно себепознание. Така той ще може да покори непобедимия Бог, Върховната Божествена Личност, и когато напусне материалното си тяло, ще може да стане негов спътник.

В Брахма сам̇хита̄ е казано: ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау. Тези думи означават, че човек много трудно може да постигне крайната цел на живота и да се издигне до върховната обител (Вайкун̣т̣халока или Голока Вр̣нда̄вана) просто като изучава философията веда̄нта или ведическите произведения. Но за преданите това най-висше съвършенство е лесно достижимо. Такъв е смисълът на думите ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау. В тази строфа Шива потвърждава същото нещо. Карма йогӣте, гя̄на йогӣте и дхя̄на йогӣте много трудно могат да постигнат Бога. Но за бхакти йогӣте Той е леснодостъпен. С думата свар се назовават райските планети (Сваргалока), а сва̄ра̄джя значи „господар на райските планети“ и се отнася за Индра. В най-честия случай кармӣте искат да се издигнат до райските планети, но самият цар Индра, техният господар, желае да постигне съвършенството на бхакти йога. Всички, които се отъждествяват с Върховния Брахман, с Абсолютната Истина (ахам̇ брахма̄сми), в крайна сметка също се стремят да постигнат най-висшето освобождение и да попаднат на планетите във Вайкун̣т̣ха или на Голока Вр̣нда̄вана. В Бхагавад-гӣта̄ (18.55) е казано:

„Само чрез предано служене човек може да ме разбере такъв, какъвто съм в действителност – Върховната Божествена Личност. И когато с тази преданост ме осъзнае напълно, той ще влезе в царството на Бога“.

Следователно ако иска да постигне духовния свят, човек трябва да се опита да разбере Върховната Божествена Личност по пътя на бхакти йога. Като следва метода на бхакти йога, той може да узнае истинската природа на Бога. Без това знание никой не е в състояние да проникне в духовното царство. Човек може да е стигнал до райските планети или да е осъзнал единството си с Брахман (ахам̇ брахма̄сми), но това не е най-висшето духовно завоевание. Той трябва да осъзнае реалното положение и природата на Върховната Божествена Личност чрез процеса на бхакти йога. Само тогава човек е постигнал истинското съвършенство на съществуването.

С думата сата̄м се означават трансценденталистите. Те може да бъдат три вида: гя̄нӣ, йогӣ и бхакти. От тях за бхактите се смята, че имат най-големи възможности да постигнат Върховната Божествена Личност. В тази строфа се подчертава, че само който е напълно чужд на преданото служене, не би се стремил към лотосовите нозе на Бога. Някои глупци твърдят, че Богът може да бъде постигнат с всеки един метод – с карма йога, гя̄на йога, дхя̄на йога и т.н. Но тук ясно е казано, че неговата милост може да се спечели единствено с бхакти йога. Във връзка с това особено важна е думата дура̄ра̄дхя – човек много трудно може да постигне лотосовите нозе на Бога с някакъв друг метод освен метода на бхакти йога.

В Бхагавад-гӣта̄ (10.34) се казва, че в образа на смъртта Богът унищожава всичко, което човек притежава. Мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам: „Аз съм всепоглъщащата смърт“. В образа на смъртта Богът отнема на обусловената душа всичко, което тя е създала. Всичко в материалния свят рано или късно е обречено да загине. Ала въпреки непреодолимото си могъщество времето не може да попречи на дейностите на предания, тъй като той е намерил подслон в лотосовите нозе на Бога. Затова единствено преданите не са подвластни на времето. Всички дейности на кармӣте и гя̄нӣте, които са чужди на преданото служене, носят само преходни резултати. Материалното благополучие на кармӣте все някога свършва, по същия начин се изчерпват и духовните резултати, придобити от гя̄нӣте, които са постигнали безличностния Брахман.

Не само кармӣте, но дори и гя̄нӣте, които си налагат сурови лишения, за да постигнат безличностното брахмаджьоти, отново падат в материалния свят, защото не са потърсили убежище при лотосовите нозе на Бога. Ако човек не се потопи изцяло в чисто предано служене, няма никаква гаранция, че ще постигне освобождение, дори и да се е издигнал до райските планети или до безличностното сияние Брахман. Постиженията на предания обаче не стават жертва на времето. Дори ако преданият не успее да измине докрай пътя на преданото служене, в следващия си живот той продължава от точката, до която е стигнал. Кармӣте и гя̄нӣте не получават такъв шанс; всичко, което те са постигнали, се загубва. Но бхактите никога не се лишават от постиженията си: пълни или частични, те завинаги остават с тях. Това твърдят всички ведически писания. Шучӣна̄м̇ шрӣмата̄м̇ гехе йога-бхраш̣т̣о 'бхиджа̄яте. Ако човек не е успял да постигне крайната цел на бхакти йога, в следващия си живот той се ражда в семейство на чисти предани или в богато семейство. В такава среда той получава всички благоприятни възможности да продължи да напредва в служенето на Бога.

Когато Ямара̄джа, повелителят на смъртта, поучавал помощниците си, той им наредил никога да не отиват при предани. Той казал: „Почитайте преданите, ала не ги доближавайте“. Следователно преданите на Бога не са подвластни на Ямара̄джа. Ямара̄джа е представител на Върховната Божествена Личност, който се разпорежда със смъртта на всички живи създания. Той обаче не се занимава с преданите на Бога. Само с един поглед олицетвореното време е способно да унищожи цялото космическо мироздание, но то няма власт над преданите на Бога. С други думи, времето не може да унищожи служенето, което преданият е извършвал през своя живот. Духовните постижения остават непокътнати, защото са неподвластни на времето.

В тази строфа се казва, че от трите категории хора: кармӣ, гя̄нӣ и бхакти – бхактите са най-извисените. Шрӣла Прабодха̄нанда Сарасватӣ пише: каивалям̇ нарака̄яте тридаша-пӯр а̄ка̄ша-пуш̣па̄яте (Чайтаня чандра̄мр̣та). Думата каиваля значи „сливане със сиянието на Върховната Божествена Личност“, а тридаша-пӯр е райското царство на полубоговете. Преданият смята каиваля-сукха, сливането с битието на Бога, за истински ад, защото да загуби индивидуалността си и да потъне в сиянието Брахман, за него е равносилно на самоубийство. Той иска да запази своята индивидуалност завинаги, за да може да служи на Бога. Преданият гледа на издигането до висшите планетни системи като на пустинен мираж. Преходното, материалното щастие няма стойност за него. Той е толкова извисен, че не изпитва и най-малко влечение към дейностите на карма и гя̄на. За предания, който е постигнал трансцендентално равнище, плодовете на карма и гя̄на са толкова нищожни и жалки, че той не проявява към тях никакъв интерес. Бхакти йога сама по себе си дава на бхактите пълно щастие. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.6) е казано: яя̄тма̄ супрасӣдати. Човек може да изпита пълно удовлетворение просто като отдава предано служене, а такава възможност той получава в резултат на общуването си с предан. Без благословията на чист предан никой не може да постигне истинско удовлетворение, нито може да разбере трансценденталната природа на Върховната Божествена Личност.

Водата на Ганг е прочута с това, че може да унищожи последиците на всички грехове. Когато се изкъпе в Ганг, човек се освобождава от замърсяванията, които е натрупал през живота си. Водата на Ганг е така чудотворна, защото извира от лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност. По същия начин, тези, които са се приютили при лотосовите нозе на Бога и постоянно възпяват неговото величие, са освободени от всички материални замърсявания. Такива чисти предани могат да излеят милостта си върху обикновените обусловени души. Шрӣла Вр̣нда̄вана да̄са Т̣ха̄кура пише, че преданите на Бог Чайтаня притежават такава изумителна сила, че всеки един от тях може да освободи цяла вселена. С други думи, дълг на преданите е да проповядват за величието на Бога и да издигнат всички обусловени души до равнището на шуддха-саттва, чистото добро. В тази строфа думата су-саттва е синоним на шуддха-саттва – трансценденталното равнище отвъд материалното добро. С прекрасните си молитви Шива лично ни учи, че най-доброто, което може да направим в живота си, е да приемем подслон при Бог Виш̣н̣у и неговите предани, ваиш̣н̣авите.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.25) е казано:

Просто като общува с чисти предани, човек може да разбере трансценденталното име, слава, качества и дейности на Върховната Божествена Личност. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху неколкократно изтъква:

Като общува с чист предан, човек постига удивителен напредък в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Са̄дху-сан̇га, общуването с чист предан, означава постоянно да сме потопени в Кр̣ш̣н̣а съзнание, като повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и работим за Кр̣ш̣н̣а. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а има много голяма пречистваща сила, затова Бог Чайтаня настойчиво ни я препоръчва. Чето-дарпан̣а-ма̄рджанам – като повтаря имената на Кр̣ш̣н̣а, преданият изчиства огледалото на сърцето си и загубва интерес към външните, материалните неща. Когато човек се намира под влиянието на външната енергия на Бога, сърцето му е нечисто. А когато сърцето му е нечисто, той не може да види как всичко съществуващо е свързано с Върховната Божествена Личност. Идам̇ хи вишвам̇ бхагава̄н иветарах̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.20). Който е пречистил сърцето си, вижда, че цялото космическо проявление не е нищо друго, освен самата Върховна Божествена Личност, но не такова е зрението на онзи, чието сърце е пълно със замърсявания. И така, чрез сат-сан̇га, общуване с предани, човек докрай пречиства сърцето си.

Външната енергия, която кара индивидуалната душа да се стреми към господство над материалната природа, по никакъв начин не може да привлече оня, който е с чисто сърце. Нищо не може да смути чистото сърце на предания, който отдава предано служене, като слуша и пее святите имена, помни Бога и т.н. Преданото служене се състои от девет основни метода. Който и от тях да прилага, преданият с чисто сърце не изпитва никакви безпокойства. Когато следва процеса на бхакти йога, човек трябва да се стреми да избягва десетте оскърбления при повтарянето на маха̄-мантрата и шейсет и четирите грешки в храмовото богослужение. Ако преданият стриктно следва правилата и предписанията, той спечелва благоразположението на Бхактидевӣ и вече никакви външни въздействия не могат да го смутят. Преданият се нарича муни – „мъдър, задълбочен“. Той е мъдър, както неотдаденият е безпочвен умозрителен философ. Теоретичните построения и догадки на неотдадения са пълни със замърсявания, докато мислите на предания са чисти. Бог Капила и Шукадева Госва̄мӣ също са наречени муни, а Вя̄садева е известен с името Маха̄муни. Преданият може да бъде наречен муни (мъдрец), когато, освободен от замърсявания, е разбрал Върховната Божествена Личност. И така, щом човек пречисти сърцето си, като общува с преданите и избягва оскърбленията при повтарянето на святото име и в храмовото богослужение, Богът му открива своето трансцендентално име, образ и дейности.

Във ведическата литература е казано, че всичко съществуващо е Брахман и само Брахман. Сиянието Брахман е основа на цялото космическо проявление. Но имперсоналистите са неспособни да разберат как необятният проявен космос може да се основава на една личност. Те не разбират, че Върховната Божествена Личност притежава необозримо могъщество, затова в заблуждението си упорито отричат, че Абсолютната Истина е личност. Шива сам опровергава представите им, като казва, че безличностният Брахман, който пронизва цялата вселена, е самият Върховен Бог. Тази строфа ясно посочва, че в аспекта си Брахман Богът се намира навсякъде подобно на слънчевата светлина. Не е трудно да разберем този пример. Всички планети получават живот от лъчите на слънцето, но слънчевата светлина и нейният източник по никакъв начин не зависят от планетите. Пространството и въздухът също са всепроникващи; въздухът се намира както във вътрешността на делвата, така и в бунищата и по святите места. При всички случаи обаче той винаги остава чист. Слънчевите лъчи също огряват еднакво и мръсните, и святите места (и едните, и другите всъщност са породени от слънцето), но самото слънце никога не се замърсява. По същия начин, Богът се намира навсякъде. В материалния свят има добродетели и пороци, но ша̄стрите казват, че добродетелта е „лицето“ на Върховния Бог, а порокът – „гърба“ му. В Бхагавад-гӣта̄ (9.4) Богът ясно отсъжда:

„Цялата Вселена е проникната от моята непроявена форма. Всички същества са в мен, но Аз не съм в тях“.

В тази строфа на Бхагавад-гӣта̄ Богът обяснява, че благодарение на аспекта си Брахман Той се намира навсякъде. Всичко е разположено в него, но Той самият е отвъд всичко. Заключението е, че без бхакти йога, без предано служене на Бога, дори имперсоналистът не може да разбере брахма-таттва, аспекта Брахман. Във Веда̄нта сӯтра е казано: атха̄то брахма-джигя̄са̄. Това означава, че човек трябва да разбере Брахман, Парама̄тма̄ и Парабрахман. В Шрӣмад Бха̄гаватам се потвърждава, че Абсолютната Истина е една, но може да бъде осъзната в три различни аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Върховна Божествена Личност. Върховната Божествена Личност е най-висшият аспект на Абсолютната Истина и в тази строфа Шива също посочва, че във висшия си аспект Абсолютната Истина е личност. Той ясно казва: тат твам̇ брахма парам̇ джьотир а̄ка̄шам ива вистр̣там. Това може да бъде илюстрирано с един съвсем прост пример: преуспяващият бизнесмен има много компании и заводи и те всички работят под негово разпореждане. Ако кажем, че целият бизнес се крепи на него, това не означава, че този господин носи всичките си компании и заводи върху главата си. По-скоро става дума за това, че бизнесът върви гладко благодарение на неговата енергия и находчивост. По същия начин, материалният и духовният свят се проявяват и съществуват единствено благодарение на разума и енергията на Върховната Божествена Личност. Философията на монизма, чиято същност тук е обяснена много добре, е в пълно съгласие с факта, че първоначалният източник на цялата енергия е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Това е казано пределно ясно. А в Бхагавад-гӣта̄ (7.8) се обяснява как може да разберем безличностния аспект на Кр̣ш̣н̣а:

„О, сине на Кунтӣ, Аз съм вкусът на водата, светлината на Слънцето и Луната, сричката ом̇ във ведическите мантри; Аз съм звукът в етера и талантът у човека“.

Така може да осъзнаем, че Кр̣ш̣н̣а е удивителната сила, която се съдържа във всичко.

Известно е, че Бог Кр̣ш̣н̣а има различни енергии. Те може да бъдат разделени в три категории: външна, вътрешна и междинна. Има също така и различни видове космически проявления: духовният свят и материалният свят, – както и различни типове живи същества. Някои живи същества са обусловени, а други са вечно свободни. Вечно свободните живи същества се наричат нитя-мукта, защото материалната енергия никога не се докосва до тях. Но други живи същества са обусловени от материалния свят и си мислят, че нямат връзка с Върховния Бог. Заради взаимодействието с материалната енергия техният живот е пълен със страдания. Обусловената душа винаги е нещастна и затова смята, че материалната енергия ѝ причинява неприятности и беди. Един кави (поет) ваиш̣н̣ава е изразил това по следния начин:

Когато живото същество забрави Върховния Бог и подражавайки му, поиска да се наслаждава независимо от него, то става пленник на измамната представа, че може да се наслаждава само и че е отделено от Бога. Затова материалната енергия причинява на него, живото същество, което е духовна енергия, безброй много страдания. Тя обаче не оказва ни най-малко влияние на Върховния Бог. За него няма разлика между материалната и духовната енергия. В тази строфа Шива посочва, че материалната енергия никога не може да причини болка на Върховния Бог. Той е винаги независим, за разлика от живите същества, които никога не са независими. Те се заблуждават, че могат да бъдат щастливи отделно от Бога, и затова материалната енергия им причинява страдания. По този начин тя поражда чувството за отделеност от Бога.

Философите ма̄я̄ва̄дӣ не могат да разберат този факт и затова се опитват да се освободят от плена на материалната енергия. Но философите ваиш̣н̣ави, които имат пълно знание за Върховната Божествена Личност, не изпитват страдания дори в царството на материалната енергия, защото знаят как да я използват в служба на Бога. Дирекцията на полицията и Министерството на социалните грижи може да изглеждат различни в очите на гражданите, но правителството не прави разлика между тях. Полицията създава неприятности на престъпниците, но не и на гражданите, които спазват закона. По същия начин, материалната енергия причинява страдания на обусловената душа, но не и на освободените души, които служат на Бога. В образа си на пуруш̣а-авата̄рата Маха̄-виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност сътворява цялото космическо проявление. Просто като издишва, Богът в образа си на Маха̄-виш̣н̣у създава и поддържа материалния космос, а след това в образа си на Сан̇карш̣ан̣а го унищожава. Но въпреки че създава, поддържа и унищожава целия космос, Той не изпитва влиянието на тези дейности. Неговите разнообразни деяния може да всяват тревога и смут у нищожните живи създания, но самият Той е безкрайно велик и затова никога не попада под тяхно влияние. Шива и всички чисти предани добре разбират това, защото не са заслепени от бхеда-буддхи, чувството за отделеност от Бога. За предания Богът е върховната душа. Той е върховно могъщ и многообразните му енергии също имат духовна природа. За предания нищо не е материално, защото материално битие съществува само за тези, които са забравили Върховната Божествена Личност.

В една от предишните строфи Шива изрази желанието си да види този образ на Бога, към който се стремят преданите. В материалния свят Богът се явява и в други образи – например Брахма̄ и полубоговете – и тези негови образи са обект на поклонение за материалистите. В трета глава от Втора Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че който желае материални облаги, трябва да се кланя на различни полубогове. И в заключение се казва:

И преданите, и гя̄нӣте (тук наречени мокш̣а-ка̄ма), а също и кармӣте (тук наречени сарва-ка̄ма) – всички те трябва да се покланят и служат на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. Дори когато човек извършва яги (крия̄-кала̄паих̣, както е казано в тази строфа), той трябва да помни, че полубоговете са само наместници на Върховния Бог. Истинският обект на поклонението е Бог Виш̣н̣у, Ягйеш̣вара. Следователно дори във ведическите и тантрическите жертвени церемонии, извършвани в чест на полубоговете, истинската цел на жертвоприношението е Бог Виш̣н̣у. Затова в Бхагавад-гӣта̄ (9.23) четем:

„О, сине на Кунтӣ, тези, които са предани на различни богове и искрено ги обожават, в действителност обожават само мен, но правят това погрешно“.

И така, поклонниците на полубоговете също се кланят на Върховния Бог, но го правят против правилата. Правилата и предписанията съществуват, за да може човек да достави удоволствие на Бог Виш̣н̣у. Потвърждение на това откриваме във Виш̣н̣у Пура̄н̣а (3.8.9):

В разглежданата строфа ясно е казано, че човек, който добре познава Ведите и тантрите, все едно дали е кармӣ, гя̄нӣ или йогӣ, се покланя на Бог Виш̣н̣у. Думата ковида̄х̣ е особено важна, защото се отнася за преданите на Бога. Само те съвършено познават всепроникващата природа на Виш̣н̣у, Върховната Божествена Личност. В материалната енергия Богът е представян от петте материални елемента, ума, интелигентността и егото. Той обаче се проявява и като една друга енергия – живите същества. Така всичко, което съществува в духовния или в материалния свят, е проявление на различните му енергии. В заключение може да кажем, че Бог е един и че се проявява във всичко. Така отсъждат Ведите: сарвам̇ кхалв идам̇ брахма. Човек, който знае това, отдава цялата си енергия в почит и служба на Бог Виш̣н̣у.

Ако творението е едно цяло – т.е. ако всичко е само Върховният Бог, Виш̣н̣у, – тогава защо вещите трансценденталисти го делят на различни категории, като тези, изброени в горната строфа? Защо мъдрите учени правят разлика между материята и духа? В отговор на тези въпроси Шива казва, че духът и материята не са творение на философите, а са създадени от Бог Виш̣н̣у: твам ека а̄дях̣ пуруш̣ах̣. Духовните и материалните категории съществуват по волята на Върховната Божествена Личност, но за живите същества, които вечно служат на Бога, между тях няма разлика. Материалният свят съществува само за тези, които искат да подражават на Бога и да се наслаждават. И наистина, материалният свят не е нищо друго, освен забрава за изначалната Върховна Божествена Личност, твореца на всичко. Разликата между материята и духа се създава от спящата енергия на Върховния, когато Той пожелае да предостави възможност на живите същества да се наслаждават подобно на него. Именно заради тях спящата енергия сътворява материалния свят. Например, подражавайки на майка си, децата искат да готвят в кухнята като нея. Тогава тя им дава играчки, с които да могат „да готвят“. По същия начин, когато някои живи същества пожелаят да подражават на дейностите на Бога, Той създава за тях материалното космическо проявление. Следователно материалното творение е дело на Бога, осъществено чрез неговата материална енергия. Материалната енергия се задейства от погледа на Върховния. Тогава започват да функционират трите ѝ качества и тя преминава в проявено състояние, като първо приема формата на махат-таттва, а след това се обособява и във вид на его, етер, въздух, огън, вода и земя. След като създаде материалния космос, Богът го опложда, влагайки в него живите същества: най-напред идва Брахма̄, после се появяват седемте велики р̣ш̣и, след тях – многобройните полубогове. От полубоговете произлизат човеците, животните, дърветата, птиците и всички останали форми на живот. Ала изначалната причина на всичко това, както се казва в този текст, е Върховната Божествена Личност (твам ека а̄дях̣ пуруш̣ах̣). Същото нещо е потвърдено и в Брахма сам̇хита̄ (5.1):

Обгърнати от материалната енергия, живите същества не могат да разберат, че източник на всичко е Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Тази идея е обобщена във ведическия афоризъм джанма̄дй ася ятах̣ (Веда̄нта сӯтра, 1.1.2). А в Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Кр̣ш̣н̣а я потвърждава по следния начин:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които добре знаят това, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце“.

Когато Кр̣ш̣н̣а казва, че всичко произлиза от него (ахам̇ сарвася прабхавах̣), това означава, че Той е източникът дори на Брахма̄, Шива, пуруш̣а-авата̄рите, материалното проявление и всички живи същества в материалния свят. Всъщност думата прабхава („творение“) се отнася само за материалния свят. Духовният свят съществува вечно и по отношение на него е безсмислица да се говори за сътворяване. В чатух̣-шлоките на Шрӣмад Бха̄гаватам Богът казва: ахам ева̄сам ева̄гре – „Аз съществувах в самото начало, още преди сътворението“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 2.9.33). Във Ведите също откриваме: еко на̄ра̄ян̣а а̄сӣт – „Преди сътворението съществуваше само На̄ра̄ян̣а“. Същото нещо твърди и Шан̇кара̄ча̄ря: на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т – „На̄ра̄ян̣а е отвъд творението“ (Гӣта̄ бха̄шя). И тъй като всички дейности на На̄ра̄ян̣а са духовни, когато Той каже „Да бъде творение“, създаденото от него творение също е изцяло духовно. „Материалното“ съществува само за онези, които са забравили, че На̄ра̄ян̣а е изначалната причина на всичко.

Материалното мироздание е проявление на външната енергия на Върховната Божествена Личност, но понеже мъртвата материя не може да действа самостоятелно, Богът сам влиза в материалния свят под образа на частичната си еманация Парама̄тма̄ и като своите отделени частици, живите същества. С други думи, и живите същества, и Върховната Божествена Личност влизат в материалното творение, за да го приведат в действие. В Бхагавад-гӣта̄ (7.5) е казано:

„Освен тях, о, силноръки Арджуна, има и друга, висша моя енергия. Тя обхваща живите същества, които използват ресурсите на нисшата материална природа“.

Материалният свят не може да функционира самостоятелно, затова живите същества влизат в него, като приемат четири вида тела. Думата чатур-видхам в тази строфа заслужава специално внимание. Живите същества, които се раждат в материалния свят, се делят на четири категории. Едни от тях се развиват от зародиш (джара̄ю-джа), други се излюпват от яйца (ан̣д̣а-джа), трети се появяват чрез ферментация (сведа-джа) и четвърти, например дърветата, поникват от семена (удбхидж-джа). Но независимо как се появяват, всички живи същества идват тук в търсене на сетивно наслаждение.

Тази строфа опровергава мнението на материалните учени, че единствено хората имат душа. Всички живи същества, независимо дали се раждат от зародиши, яйца, ферментация или семена, всички живи същества сред осем милиона и четиристотинте хиляди форми на живот са неразделни частици от Върховната Божествена Личност, затова всяко от тях е индивидуална духовна искра, индивидуална душа. Върховният Бог също се намира в сърцето на живото същество, независимо в какво тяло е въплътено то: човек, животно, дърво или микроб. Богът живее във всяко сърце и понеже живите същества идват в материалния свят, за да търсят сетивни наслади, Той ги напътства така, че да могат да доставят удоволствие на сетивата си. По този начин Парама̄тма̄, Върховната Божествена Личност, знае желанията на всекиго. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) е казано:

„Аз съм в сърцето на всекиго и от мен идват паметта, знанието и забравата“.

Като остава в сърцата на живите същества, Богът им дава памет, за да могат да се наслаждават на определени неща. Така те си създават свои медени пити и им се радват. Примерът с пчелите е много уместен: ако искат да се насладят на вкуса на меда в питата, пчелите са принудени да търпят ужилванията на другите пчели. Когато ядат мед, пчелите жестоко се жилят една друга. Така те никога не могат да вкусят спокойно сладостта на меда, наслаждението им винаги е съпроводено от страдание. С други думи, когато се опитват да се наслаждават в материалния свят, живите същества изпитват радост и болка, но Върховната Божествена Личност, която добре познава плановете им за сетивна наслада, няма отношение към това. В Упаниш̣адите душата и Свръхдушата са сравнени с две птици, които са кацнали на едно и също дърво. Едната птица (джӣвата, живото същество) кълве плодовете на дървото, а другата птица (Парама̄тма̄) само я наблюдава. В Бхагавад-гӣта̄ (13.23) Върховната Божествена Личност в аспекта си на Парама̄тма̄ е наречена упадраш̣т̣а̄ („наблюдател“) и ануманта̄ („разрешител“).

Богът просто наблюдава живото същество и му позволява да се наслаждава по един или друг начин. Именно Парама̄тма̄ дава разум на пчелите да си построят кошер, да събират нектар от цветята, да го съхраняват и да му се наслаждават. Парама̄тма̄ стои встрани от живите същества, но познава техните намерения и им предоставя възможност да се наслаждават на плодовете от дейностите си или да страдат заради тях. Човешкото общество е като пчелен кошер: всички усърдно се трудят и събират нектар от цветята, с други думи, по всевъзможни начини трупат пари, след което градят огромни империи, където всеки да се наслаждава. Но създателите на всяка империя са принудени да търпят ужилванията на други империи и народи. Понякога те си обявяват война и човешките кошери се превръщат в източник на непоносими страдания. Хората строят кошерите си, за да се наслаждават на меда на сетивното удоволствие, но в същото време трябва да страдат от ужилванията на други хора или на други държави. А Върховната Божествена Личност в образа си на Парама̄тма̄ просто наблюдава всички тези дейности. Така и Върховният Бог, и джӣвите идват в материалния свят, но Върховният, Парама̄тма̄, е достоен за обожание, защото Той дава щастие на живото същество в този свят. Ала тъй като този свят е материален, в него не може да има щастие, което да не е примесено с болка. Материалното наслаждение означава страдание. Духовното щастие обаче е чисто блаженство, което душата изпитва под покровителството на Върховната Божествена Личност.

Процесът на унищожението се подчинява на природните закони. Нищо в материалния свят не е постоянно, въпреки че учените, философите, простите работници и всички останали хора се опитват да увековечат плодовете на своя труд. Неотдавна един набеден учен заяви, че един ден науката щяла да направи човешкия живот вечен. Други псевдоучени пък се опитват да създадат живи същества в лабораториите си. Така, по един или друг начин, всички отричат съществуването на Бога, Върховната Личност, и отказват да признаят неговата върховна власт. Но Богът е толкова могъщ, че в облика на смъртта унищожава всичко на този свят. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.34): мр̣тюх̣ сарва-хараш ча̄хам – „Аз съм всепоглъщащата смърт“. За атеистите Богът е като смъртта, защото им отнема всичко, което са постигнали в материалния свят. Хиран̣якашипу, бащата на Прахла̄да, упорито отричал съществуването на Върховния Бог и дори се опитал да убие своя петгодишен син заради непоколебимата му вяра в Бога. Но дошъл ден, когато Върховният лично се явил пред него в образа си на Нр̣сим̇хадева и убил Хиран̣якашипу пред очите на сина му. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.13.47) се казва, че процесът на унищожението е естествен. Джӣво джӣвася джӣванам – „Всяко животно служи за храна на друго животно“. Змията изяжда жабата, мангустата – змията, а някое друго животно изяжда мангустата. Така по върховната воля на Бога всичко живо е подложено на унищожение. Въпреки че не можем непосредствено да видим ръката на Бога в това, което се случва, можем да усетим присъствието му, като наблюдаваме процеса на унищожението. Ние виждаме облаците, които се гонят в небето, макар че не виждаме как вятърът прави това, защото е невъзможно да видим вятъра. По същия начин, макар да не можем да видим самия Бог, Върховната Личност, ние виждаме, че Той ръководи унищожението. Неумолимият процес на унищожението се ръководи от Бога, но атеистите не виждат това.

Всички хора на този свят са алчни и непрекъснато градят планове за сетивни наслади. Заради страстта си към материалното наслаждение живото същество е наречено безумно. В Бхагавад-гӣта̄ (3.27) се казва:

„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“.

Всичко се извършва от природните закони, а те на свой ред са управлявани от Върховната Божествена Личност. Атеистите, хората, лишени от разум, не знаят това. Те градят свои собствени планове, а великите нации разширяват владенията си. Но всеки знае, че в историята на света е имало не една и две велики империи, от които с течение на времето не е останала и следа. В безумието си хората са създавали множество аристократични родове, но постепенно и тях ги е постигнала същата участ като великите световни империи. И въпреки това упоритите атеисти не приемат върховенството на Бога. Те си измислят занимания и отговорности, без да се съобразяват с върховната воля на Бога. Прословутите политически лидери усърдно кроят планове за материален просперитет, но това, което действително ги интересува, е да се домогнат до високи служби и постове. Тласкани от жаждата си за власт и позиция, те се представят за велики водачи и събират гласовете на избирателите, но на практика са изцяло във властта на законите на природата. И това са само някои от недостатъците на съвременното общество. Ако живите същества не придобият съзнание за Бога и не признаят властта на Върховния, програмите им неминуемо ще са обречени на провал и всичките им опити да постигнат нещо в материалния свят ще търпят крах. Заради независими планове за икономическо развитие цената на потребителските стоки нараства с всеки изминат ден и за бедните, които изстрадват последствията от подобни планове и проекти, животът става все по-труден. Понеже не притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората биват лъгани от псевдолидери и лъжеикономисти и още повече теглят. По законите на природата, зад които стои самият Върховен Бог, в този свят нищо не е вечно. Затова всеки трябва да разполага с възможност да се обърне към Абсолюта, за да се спаси от материалното робство. Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (5.29):

„Човек в пълно съзнание за мен, който разбира, че Аз съм крайният наслаждаващ се на жертвоприношенията и въздържанията, че съм Бог на всички планети и полубогове и приятел и благодетел на живите същества – той намира покой от материалните страдания“.

Ако хората искат да постигнат вътрешен мир и да има спокойствие в обществото, те трябва да приемат факта, че истинският наслаждаващ се на всичко е Богът, Върховната Личност. Той е собственикът на цялата вселена и най-добрият приятел на всички живи същества. Щом хората разберат това, всеки от тях поотделно и човечеството като цяло ще могат да се радват на щастие и спокойствие.

Думата пан̣д̣ита значи „мъдрец“. Но кой е истински мъдър? Отговора на този въпрос откриваме в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

И така, когато след много раждания и самостоятелни опити за себепознание мъдрецът постигне истинска мъдрост, той се предава на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Такъв учен човек се нарича маха̄тма̄, защото знае, че Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити). Всички мъдри личности считат, че животът е безсмислено пропилян, ако човек не служи на Бог Кр̣ш̣н̣а и не стане негов предан. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ също пише, че в хода на усъвършенстването си в преданото служене човек постепенно разбира, че трябва да е сдържан и упорит (кш̣а̄нтих̣) и трябва да служи на Бога, без да си губи времето (авяртха-ка̄латвам). Освен това той трябва да се освободи от влечението към всичко материално (вирактих̣) и да не очаква материални почести в награда за дейностите, които извършва (ма̄на-шӯнята̄). Той трябва да е уверен, че Кр̣ш̣н̣а ще го дари с милостта си (а̄ша̄-бандхах̣), и постоянно трябва да се стреми да служи вярно на Бога (самуткан̣т̣ха̄). Мъдрецът винаги е пълен с желание да слави Бога, като повтаря и слуша имената му (на̄ма-га̄не сада̄ ручих̣), и винаги е готов да разказва на другите за неговите трансцендентални качества (а̄сактис тад-гун̣а̄кхя̄не). Освен това той изпитва силно влечение към местата, в които Богът е извършвал своите забавления (прӣтис тад-васати-стхале). Това са признаците, по които може да бъде разпознат напредналият предан.

Духовно напредналият предан е съвършено човешко същество, което притежава истинско знание и мъдрост, затова той никога не би спрял да служи на лотосовите нозе на Бога. Дори Брахма̄, който живее невъобразимо дълго (дванайсет часа от деня на Брахма̄ продължават 4320000000 земни години), се бои от смъртта и затова отдава на Бога предано служене. Всички Манувци, които идват на власт в продължение на един ден на Брахма̄, също служат на Бога. В един ден на Брахма̄ се сменят четиринайсет Манувци, първият от които е Сва̄ямбхува Ману. Всеки Ману живее седемдесет и една юги, а всяка юга продължава 4320000 години. Въпреки че имат толкова дълъг живот, Манувците също се подготвят за следващото си раждане, като отдават на Бога предано служене. В днешната епоха хората живеят едва шейсет-седемдесет години, но дори и този нищожно кратък срок все повече намалява. Следователно за тях с още по-голяма сила се отнася повелята на Бог Чайтаня Маха̄прабху да почитат лотосовите нозе на Бога, като непрекъснато повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.

Когато човек отдава предано служене, той често е обкръжен от злонамерени хора и те много пъти се опитват да го сломят и да спрат служенето му. Това не е нещо ново – още в прастари времена Прахла̄да Маха̄ра̄джа, който бил предан на Бога, бил измъчван от демоничния си баща Хиран̣якашипу. Атеистите винаги са готови да причиняват зло на преданите, затова Бог Чайтаня ни съветва да сме изключително търпеливи с тях. Каквото и да става, с цената на всичко трябва да продължим да мантруваме Харе Кр̣ш̣н̣а и да учим и другите на това, защото възпяването на святите имена и проповядването е съвършенството на живота. Човек трябва да повтаря святите имена и да проповядва на хората за необходимостта да постигнат съвършенство в живота си. Така той трябва да служи на Бога с преданост и да следва примера на Брахма̄ и на другите предишни а̄ча̄рии.

Трима повелители осъществяват сътворяването, поддържането и унищожаването на космическото проявление: Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива (Махешвара). По време на унищожението на материалния свят умира и материалното тяло. И гигантското тяло на вселената, и нищожното тяло на индивидуалното живо същество накрая загиват. Но преданите не се боят от унищожението на тялото, защото са убедени, че след това ще се върнат вкъщи, при Бога (тяктва̄ дехам̇ пунар джанма наити ма̄м ети со 'рджуна).

Човек, който стриктно следва процеса на преданото служене, не се бои от смъртта, защото вече му е отредено да се върне при Бога. Смъртта всява ужас у неотдадените, понеже те нямат представа къде отиват или пък не знаят в какво следващо тяло ще се въплътят. В тази строфа е много важна думата рудра-бхая: самият Рудра (Шива) говори за „страха от Рудра“. Това означава, че има много личности, известни като Рудра (всичко единайсет на брой), и че този Рудра (Шива), който тук се моли на Върховната Божествена Личност, е различен от другите, въпреки че притежава същото могъщество като тях. Всеки Рудра се бои от останалите Рудри, защото всеки от тях има своята роля в унищожението на материалния космос. С изключение на предания, всички се боят от Рудра, дори и самият Рудра. Преданият обаче не се страхува от него, защото винаги е в безопасност, закрилян от лотосовите нозе на Бога. Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.31): каунтея пратиджа̄нӣхи на ме бхактах̣ пран̣ашяти – „Скъпи Арджуна, може да оповестиш на всеослушание, че моят чист предан никога няма да загине“.

Молитвите на Шива са авторитетни и имат много важно значение. Просто като се моли на Бога, човек може да постигне съвършенство, дори и да е погълнат от изпълнението на своите рутинни задължения. Истинската цел на живота е да станем предани на Върховния Бог. Няма значение какво положение заемаме. Всеки, независимо дали е бра̄хман̣а, кш̣атрия, вайшя, шӯдра, американец, англичанин, индиец и прочее, в която и част на материалното творение да се намира, може да отдава предано служене просто като се моли на Върховната Божествена Личност. Маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а също е молитва, защото с всяка молитва човек се обръща към Бога по име и го моли за свое добро да му позволи да отдава предано служене. Мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а също гласи: „Скъпи Боже Кр̣ш̣н̣а, скъпи Боже Ра̄ма, о, енергийо на Бога (Харе), моля ви, позволете ми да ви служа“. Човек може да служи на Бога във всякакви обстоятелства, дори и да заема най-незначителното положение. В Бха̄гаватам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.6) е казано: ахаитукй апратихата̄ – „Преданото служене не може да бъде препятствано от никакви материални условия“. Бог Чайтаня Маха̄прабху също препоръчва този процес:

Човек може да запази сегашното си положение и да продължи да изпълнява задълженията, които са му отредени, ала в същото време да слуша посланието на Бога от личностите, постигнали себепознание. Това е принципът, на който се основава дейността на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Ние откриваме центрове по целия свят, за да дадем възможност на всекиго да слуша посланието на Бог Кр̣ш̣н̣а и така да се върне вкъщи, в духовния свят.

В тази строфа е важна думата асакр̣т, която значи не няколко минути, а непрекъснато. Точно на това ни учи Бог Чайтаня Маха̄прабху в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака: кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣ – „Човек трябва да възпява святото име на Бога непрекъснато“. Затова в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание ние апелираме към преданите да повтарят поне по шестнайсет кръга от мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а всеки ден. Всъщност човек трябва да повтаря святото име ден и нощ, както Т̣ха̄кура Харида̄са, който всеки ден повтарял святите имена по триста хиляди пъти. Той не правел нищо друго. Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ и останалите Госва̄мӣ също повтаряли мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а по много пъти и всеки ден отдавали точно определен брой поклони. В молитвата си към шестимата Госва̄мӣ (ад̣-госва̄мй аш̣т̣ака) Шрӣнива̄са̄ча̄ря пише: сан̇кхя̄-пӯрвака-на̄ма-га̄на-натибхих̣ ка̄ла̄васа̄нӣ-кр̣тау. Думата сан̇кхя̄-пӯрвака значи „изпълнявайки точно определен брой“. Рагхуна̄тха да̄са Госва̄мӣ не само повтарял святото име на Бога непрекъснато, но и всеки ден отдавал на Бога огромен брой поклони.

Принцовете се готвели да се подложат на суров аскетизъм, с което да почетат Върховната Божествена Личност, затова Шива ги посъветвал непрекъснато да възпяват Върховния Бог и да мислят за него. Важен е фактът, че Шива изговорил тези молитви така, както ги бил научил от своя баща (Брахма̄). На свой ред Шива също проповядвал на царските синове, следвайки принципите на парампара̄. Човек трябва не само да изпълнява наставленията, които е чул от духовния си учител, но и да предава това знание на собствените си ученици.

Думите а̄тма̄нам и а̄тма-стхам̇ сарва-бхӯтеш̣в авастхитам също заслужават внимание. Божествената Личност е източник на всички живи същества. Тъй като живите същества са неразделни частици от Бога, Той е техен баща. Човек може много лесно да открие Върховния Бог в сърцето си – Той се намира в сърцето на всекиго. От тази строфа се вижда, че процесът на поклонение на Върховния Бог е изключително лесен и във всяко отношение съвършен, защото независимо къде и в какви обстоятелства се намира, всеки човек може да повтаря святите имена на Бога. А повтарянето и слушането на тези имена само по себе си е медитация.

Системата хат̣ха йога се състои от физически упражнения, дхя̄на, дха̄ран̣а̄, а̄сана, медитация и т.н. Човек трябва да седи на едно място в определена поза, съсредоточил поглед върху върха на носа си. Хат̣ха йога е свързана с толкова много правила и забрани, че в съвременната епоха практически никой не е в състояние да я следва. За разлика от нея, алтернативната система на бхакти йога е прост метод за духовно себепознание, известен още от миналите епохи – дори в онези прастари времена, когато Шива наставлявал синовете на Маха̄ра̄джа Пра̄чӣнабархиш̣ат, той им препоръчал именно бхакти йога. Бхакти йога не е създадена в наши дни – още преди пет хилядолетия, излагайки нейните принципи, Бог Кр̣ш̣н̣а я нарекъл най-висшата йога. Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна в Бхагавад-гӣта̄ (6.47):

„А от всички йогӣ този, който винаги с голяма вяра пребивава в мен, погълнат е от мисли за мен и ми отдава трансцендентално любовно служене – той е най-съкровено свързан с мен в йога и е най-издигнат. Това е моето мнение“.

Най-великият йогӣ е този, който вътре в себе си постоянно мисли за Кр̣ш̣н̣а и възпява величието му. С други думи, системата на бхакти йога съществува още от незапомнени времена и днес намира продължение в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание.

Във връзка с това заслужава внимание думата муни-врата̄х̣: тези, които се стремят към духовно съвършенство, трябва да се научат да мълчат. Мълчание означава да се говори само за Кр̣ш̣н̣а (кр̣ш̣н̣а-катха̄). Това бил принципът, който и Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а следвал:

„Всички мисли на цар Амбарӣш̣а бяха насочени единствено към лотосовите нозе на Върховния Бог и той говореше само за Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 9.4.19). Ние също трябва да се възползваме от възможността да станем истински святи, като избягваме да говорим излишно с неподходящи хора. Трябва да говорим само за Кр̣ш̣н̣а или да повтаряме мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а. Това се нарича муни-врата. Интелигентността ни трябва да стане много силна (сама̄хита-дхиях̣) и винаги да действа в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Думите етад абхясата̄др̣та̄х̣ показват, че за човек, който приема тези наставления от духовния си учител с голямо благоговение (а̄др̣та) и неотклонно ги изпълнява, процесът на бхакти йога става изключително лесен.

Виш̣н̣у създал Брахма̄, а Брахма̄ на свой ред създал Шива, Бхр̣гу Муни и останалите велики мъдреци – Марӣчи, А̄трея, Васиш̣т̣ха и т.н. Всички те имали за задача да създадат поколение, за да заселят вселената. В началото на творението нямало много живи същества, затова Виш̣н̣у заръчал на Брахма̄ да довърши процеса на сътворението. Тогава Брахма̄ създал хиляди полубогове и мъдреци, които трябвало да продължат започнатото от него дело. Същевременно той дал на всичките си синове и ученици наставления под формата на молитвите, повторени тука от Шива. Материалното творение означава материални обвързаности, но човек може да се освободи от тези обвързаности, ако винаги помни отношенията си с Бога, описани в тези молитви на Шива. По този начин той винаги ще остане свързан с Върховната Божествена Личност и въпреки дейностите си в материалния свят няма да се отклони от пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнанието. Това е целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Всички в материалния свят изпълняват определени задължения, предписани от варн̣а̄шрама дхарма. Бра̄хман̣ите, кш̣атриите, вайшите, шӯдрите и всички останали извършват отредените за тях дейности, но ако човек помни кой е най-важният му дълг – винаги да запази връзката си с Върховната Божествена Личност, – всичките му дейности ще бъдат успешни. Ако човек следва правилата и предписанията на варн̣а̄шрама дхарма, действайки в ролята на бра̄хман̣а, кш̣атрия, вашия или шӯдра, но не помни вечните си отношения с Бога, всичките му дейности и занимания са напразно загубено време. За това се говори в Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.8):

И така, изпълнението на професионалните ни задължения не е препятствие за нашата дейност в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Просто трябва да отдаваме предано служене според метода на шраван̣ам̇ кӣртанам – да слушаме за Бога, да го възпяваме и да го помним. Не е нужно да изоставяме досегашните си занимания и професия. Както е казано в Бхагавад-гӣта̄ (18.46):

„Като обожава всепроникващия Бог, източника на всички същества, човек може да постигне съвършенство, изпълнявайки своите задължения“.

И така, човек може да продължи да упражнява професията си и ако едновременно с това се покланя на Върховната Божествена Личност според наставленията на Шива, той ще постигне съвършенството на живота. Свануш̣т̣хитася дхармася сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.2.13). Трябва да продължим да изпълняваме дълга, който ни е отреден, и ако с изпълнението му се опитваме да удовлетворим Върховната Божествена Личност, тогава животът ни е съвършен.

От тази строфа ясно се вижда, че различните видове живи същества били създадени едновременно в самото начало на сътворението. Това доказва безсмислието на еволюционната теория на Дарвин. Погрешно е да се мисли, че преди милиони години не е имало разумни човешки същества. Напротив, най-напред е било създадено най-интелигентното живо същество, Брахма̄. След това Брахма̄ създал Марӣчи, Бхр̣гу, А̄трея, Васиш̣т̣ха, Шива и много други святи мъдреци. А те на свой ред създали различните видове тела, които живите същества получават в съответствие с кармата си. В Шрӣмад Бха̄гаватам Бог Капиладева казва на майка си, че живото същество получава едно или друго тяло в зависимост от миналите си дейности и че видът на това тяло се определя от по-висши авторитети. Тези висши авторитети, назначени от Върховната Божествена Личност, са Брахма̄ и останалите Праджа̄пати, както и Манувците. И така, първото същество, създадено още в зората на сътворението, било надарено с най-висок интелект. Интелектът на днешните хора не е резултат от постепенен еволюционен процес. Както е казано в Брахма-ваиварта Пура̄н̣а, еволюция съществува, но не телата са тези, които еволюират. Всички видове материални тела са създадени едновременно, още в самото начало. Еволюира душата, духовната искра в тялото, която под надзора на висшите авторитети преминава от едно тяло в друго, следвайки законите на природата. От тази строфа научаваме, че цялото многообразие от форми на живот съществува от самото начало на сътворението. Животинските видове не измират. Те продължават да съществуват и единствено заради невежеството си ние не можем да видим нещата в истинската им перспектива.

В този текст трябва да обърнем внимание на думата дхваста-тамасах̣. Докато не се освободи от невежеството, човек не може да отговаря за сътворението на различните видове живот. В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.31.1) се казва: даива нетрен̣а – живите същества получават телата си по разпореждане на по-висши сили. Как тези висши сили биха могли да управляват еволюцията на живото същество, ако самите те са несъвършени? Последователите на Ведите не могат да приемат еволюционната теория на Дарвин, плод на несъвършеното човешко знание.

Да постигнеш съвършенство, означава да станеш предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. В Първа Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.28) е казано: ва̄судева-пара̄ веда̄ ва̄судева-пара̄ макха̄х̣. Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, е крайната цел на живота. Всеки предан на Бог Кр̣ш̣н̣а може да постигне съвършенство, материално благополучие и освобождение просто като се моли на Кр̣ш̣н̣а. Мъдреците и великите личности, като Брахма̄ и Шива, са ни оставили много молитви към Бог Кр̣ш̣н̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а е наричан шива-вирин̃чи-нутам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 11.5.33). Шива е Шива, а вирин̃чи е Брахма̄. И двамата полубогове се молят на Бог Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а, с прекрасни молитви. Ако последваме примера на тези велики души и станем предани на Бог Кр̣ш̣н̣а, ще постигнем най-висшата цел на живота. За съжаление, хората не знаят тази тайна. На те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум: „Те не знаят, че най-голямото благо и най-висшето съвършенство в живота е да служат на Бог Виш̣н̣у (Кр̣ш̣н̣а)“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.31). Човек не може да постигне удовлетворение, като се опитва да манипулира външната енергия. Който не се посвети на Бог Кр̣ш̣н̣а, среща само разочарования и неуспехи. За да спаси живите същества от тази беда, Бог Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):

„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.

Просто като станем предани на Ва̄судева, може да получим всички блага, които желаем.

Всички страдания в материалния свят се дължат на невежеството. Всеки ден виждаме как от невежество някой извършва престъпление, след което го арестуват и го осъждат, въпреки че може да не е съзнавал греховността на постъпката си. Това невежество се шири в целия свят. Хората не се замислят, че като се отдават на незаконен секс, като убиват животни, за да удовлетворят езика си, като пушат, пият и играят хазарт, всъщност рискуват живота си. Много е жалко, че обществените и политическите лидери не знаят какви са последиците от тези греховни дейности. Те гледат на тях лекомислено и още повече разширяват границите на океана от невежество.

Съвършеното знание, антипод на невежеството, е най-голямото постижение в материалния свят. Сами може да се убедим, че човек, който има знание, е защитен от много житейски опасности. В Бхагавад-гӣта̄ (7.19) е казано: бахӯна̄м̇ джанмана̄м анте гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте – „Истински мъдрият се отдава на Върховната Божествена Личност“. Ва̄судевах̣ сарвам ити са маха̄тма̄ судурлабхах̣: „Такава велика душа се среща изключително рядко“.

Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание си поставя за цел да отвори очите на така наречените лидери, които всъщност са пълни невежи, за да ги спаси от многобройните рискове и опасности на живота. Най-голямата опасност в този свят е след смъртта да се въплътим в животинско тяло. Ние сме получили човешката форма на съществуване с цената на огромни усилия и страдания и трябва да я използваме, за да възстановим отношенията си с Върховната Божествена Личност, Говинда. Шива ни уверява, че който се възползва от неговите молитви, много скоро ще стане предан на Бог Ва̄судева и тогава лесно ще прекоси океана на невежеството и ще постигне съвършенството на живота.

Не бива да забравяме, че Шива е чист предан на Бог Ва̄судева. Ваиш̣н̣ава̄на̄м̇ ятха̄ шамбхух̣: „Шива е най-великият от всички ваиш̣н̣ави“. Той има своя сампрада̄я, ваиш̣н̣авска ученическа последователност, наречена Рудра-сампрада̄я. В наши дни тя се представя от ваиш̣н̣авите от Виш̣н̣ӯсва̄ми-сампрада̄я. Изключително трудно е човек да стане предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева. Затова тук е използвана думата дура̄ра̄дхям. Не е трудно човек да се кланя на полубоговете, но е много трудно да стане предан на Бог Кр̣ш̣н̣а. И все пак, ако по съвета на Шива той се придържа към принципите и върви по стъпките на висшите авторитети, тогава лесно може да стане предан на Бог Ва̄судева. Това е потвърдено и от Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Преданото служене не може да се постигне с философски търсения и умозрителни разсъждения. То е специално завоевание, достъпно само за оня, който се е посветил на чист предан. Прахла̄да Маха̄ра̄джа казва: махӣяса̄м̇ па̄да-раджо-'бхиш̣екам̇ ниш̣кин̃чана̄на̄м̇ на вр̣н̣ӣта я̄ват – „Докато човек не приеме прахта от лотосовите нозе на чист предан, свободен от всички материални замърсявания, той не може да проникне в преданото служене за Бога“ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.32).

В Бхагавад-гӣта̄ (6.22) е казано: ям̇ лабдхва̄ ча̄парам̇ ла̄бхам̇ маняте на̄дхикам̇ татах̣ – ако човек спечели милостта на Върховната Божествена Личност, той не желае нищо повече и не се стреми към никакви други цели. Когато с лишения и аскетизъм Дхрува Маха̄ра̄джа постигнал съвършенство и видял Върховната Божествена Личност лице в лице, Богът бил готов да му даде всичко, каквото той пожелаел. Но Дхрува отвърнал, че не му трябва нищо, защото е напълно удовлетворен от самата благословена възможност да го вижда. С изключение на служенето за Върховния Бог всичко останало, което бихме могли да желаем, е илюзия, ма̄я̄. Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху казва: джӣвера сварӯпа хая – кр̣ш̣н̣ера нитя-да̄са (Чайтаня Чарита̄мр̣та, Мадхя, 20.108). Всяко живо същество е вечен слуга на Бога. Следователно, когато служи на Бога, човек постига най-висшето съвършенство. Всички желания на верния слуга се изпълняват по милостта на неговия господар, затова този, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, не полага нарочни усилия, за да реализира желанията си. Всичките му желания се изпълняват благодарение на това че той постоянно и с любов служи на Бога. Шива ни уверява, че всеки предан може да постигне успех просто като повтаря молитвите, изпети от него.

Мукти, или освобождение, означава човек да се освободи от резултатите на плодоносните дейности. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.10.6) е казано: муктир хитва̄нятха̄-рӯпам. Мукти означава човек да прекрати всички материални дейности и да възвърне естествената си позиция (сварупен̣а вявастхитих̣). Сега, когато сме обусловени, ние сме обвързани от безбройните последици на нашите плодоносни дейности. Карма-бандхана значи „оковите на плодоносните дейности“. Докато умът ни е погълнат от плодоносни дейности, ние сме принудени да градим планове, как да постигнем щастие. Бхакти йога е пълна противоположност на плодоносните дейности, защото тя означава да се действа под ръководството на по-висш авторитет. Когато действаме под ръководството на най-висшия авторитет, не се оплитаме в мрежите на плодоносните дейности и техните резултати. Например Арджуна се сражавал, защото такова било желанието на Върховната Божествена Личност. Следователно той не бил отговорен за изхода на битката. В преданото служене слушането и мантруването са също толкова значителни дейности, колкото и дейностите, извършвани с тялото, ума и сетивата. В действителност слушането и мантруването също са дейности на сетивата. Когато използваме сетивата си за свое собствено наслаждение, те ни заплитат в мрежите на кармата, но когато с тях доставяме удоволствие на Бога, те ни помагат да се издигнем до бхакти.

Ако отдаваме предано служене неизменно и постоянно, едно по едно ще се изпълнят всичките ни желания.