Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.5
Текст
хавирдха̄нам авиндата
я индрам ашва-харта̄рам̇
видва̄н апи на джагхнива̄н
Дума по дума
антардха̄нах̣ – царят на име Антардха̄на; набхасватя̄м – на съпругата си Набхасватӣ; хавирдха̄нам – на име Хавирдха̄на; авиндата – получи; ях̣ – който; индрам – цар Индра; ашва-харта̄рам – който отвлече коня на баща му; видва̄н апи – макар да знаеше; на джагхнива̄н – не уби.
Превод
Маха̄ра̄джа Антардха̄на имаше и друга съпруга, Набхасватӣ, която го ощастливи с още един син, на име Хавирдха̄на. Понеже беше много великодушен, Маха̄ра̄джа Антардха̄на не уби полубога Индра, когато той отвлече жертвения кон на баща му.
Пояснение
От различните писания и Пура̄н̣и научаваме, че небесният цар Индра е много ловък крадец и дързък похитител на чужди жени. Той може да стане невидим и да открадне каквото поиска или да отвлече съпругата на всекиго, без да бъде забелязан. Като използвал способността си да става невидим, веднъж Индра похитил съпругата на Гаутама Муни. Пак по същия начин той откраднал коня на Маха̄ра̄джа Пр̣тху. Макар че сред хората подобни деяния са неморални и осъдителни, Индра не бива да бъде смятан за престъпник или развратник. Антардха̄на видял, че небесният цар отвлича бащиния му кон, ала не го наказал, защото знаел, че ако някоя необикновено могъща личност извърши осъдително действие, не бива да обръщаме внимание на това. В Бхагавад-гӣта̄ (9.30) ясно е казано:
бхаджате ма̄м ананя-бха̄к
са̄дхур ева са мантавях̣
самяг вявасито хи сах̣
Тук Богът казва, че дори преданият да извърши нещо порочно, той пак трябва да бъде смятан за са̄дху, за праведник, защото е неизменно предан на Върховния Бог. Преданите на Бога никога не съгрешават умишлено, но понякога се случва да сторят нещо осъдително заради предишните си лоши навици. Подобни постъпки не бива да се приемат много сериозно, защото независимо къде се намират – на райските планети или на Земята, – преданите на Бога са много могъщи. Ако случайно извършат нещо лошо, не бива да отдаваме голямо значение на постъпката им, а трябва да им простим.