Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.20
Текст
апашян сумахат сарах̣
махан-мана ива сваччхам̇
прасанна-салила̄шаям
Дума по дума
са-самудрам – съвсем близо до океана; упа – горе-долу; вистӣрн̣ам – простиращ се надлъж и на шир; апашян – видяха; су-махат – много голям; сарах̣ – воден басейн; махат – велика душа; манах̣ – ум; ива – като; су-аччхам – бистра; прасанна – щастливи; салила – вода; а̄шаям – приели подслон.
Превод
Както вървяха, Прачета̄сите стигнаха до едно езеро, което беше обширно и безбрежно като океана. Водите му бяха спокойни и тихи като ума на велика душа. Обитателите му също изглеждаха умиротворени и щастливи, че са намерили подслон в него.
Пояснение
Думата са-самудра значи „близо до океана“. Езерото било като голям океански залив, защото се намирало недалече до океана. Думата упа, означаваща „около, приблизително“, се използва в най-различни словосъчетания, например упапати – „съпруг, но не съвсем“, т.е. любовник, който играе ролята на съпруг. Упа може да значи още „по-голям“, „по-малък“, „по-близък“ и т.н. Като вземем предвид това, може да заключим, че по пътя си Прачета̄сите стигнали до голям океански залив или до голямо езеро. За разлика от морето и океана, чиято повърхност е набраздена от вълни, това езеро било спокойно и тихо. Водата му била толкова бистра, че напомняла ясния, ведър ум на велика душа. Освен гя̄нӣте и йогӣте, които биват смятани за велики души, велики души са и бхактите (чистите предани), но те се срещат много рядко. Макар че сред йогӣте и гя̄нӣте човек може да открие множество велики души, истински велика душа е чистият предан, който съвършено служи на Бога. Такава душа се среща изключително рядко (са маха̄тма̄ судурлабхах̣, Бхагавад-гӣта̄, 7.19). Умът на предания винаги е спокоен, ясен и несмущаван от желания, защото преданият е аня̄бхила̄ш̣ита̄-шӯням – той няма други желания, освен да служи на Кр̣ш̣н̣а като негов слуга, приятел, баща, майка или любима. Той постоянно общува с Кр̣ш̣н̣а и затова винаги е спокоен и овладян. Заслужава да отбележим, че всички водни обитатели в езерото също били умиротворени и кротки. По същия начин, учениците, които са намерили убежище при велик предан, стават спокойни и уравновесени като учителя си и са защитени от вълните на материалния свят.
Материалният свят често е сравняван с океан от невежество. В този океан постоянно има бурни вълнения. Умът на великия предан също може да се сравни с океан или с голямо езеро; неговите води обаче винаги са спокойни. В Бхагавад-гӣта̄ (2.41) е казано: вяваса̄я̄тмика̄ буддхир екеха куру-нандана. Тези, които неотклонно служат на Бога, не могат да бъдат смутени от нищо. А на друго място в Бхагавад-гӣта̄ (6.22) се казва: ясмин стхито на дух̣кхена гурун̣а̄пи вича̄ляте. Преданият никога не се тревожи и не губи самообладание, дори когато е принуден да посреща превратностите на съдбата. Затова който приеме подслон при велика душа или велик предан, също постига вътрешно умиротворение. В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) е казано: кр̣ш̣н̣а-бхакта – ниш̣ка̄ма, атаева ша̄нта. Преданият на Кр̣ш̣н̣а винаги е спокоен, защото не изпитва желания, за разлика от йогӣте, кармӣте и гя̄нӣте, които са разкъсвани от всевъзможни желания. Някой може да възрази, че преданите също имат желания, защото се стремят да се върнат вкъщи, при Бога. Това желание обаче не нарушава спокойствието на техния ум. Въпреки че желае да се върне при Бога, преданият се чувства доволен във всички обстоятелства. Затова в тази строфа е използвана думата махан-манах̣, с която се означава, че езерото било спокойно и тихо като ума на велик предан на Бога.