Шрӣмад бха̄гаватам 4.24.67
Текст
яс те 'вама̄на-вяяма̄на-кетанах̣
вишан̇кая̄смад-гурур арчати сма яд
винопапаттим̇ манаваш чатурдаша
Дума по дума
ках̣ – кой; тват – твои; пада-абджам – лотосови нозе; виджаха̄ти – избягва; пан̣д̣итах̣ – учен; ях̣ – който; те – на тебе; авама̄на – осмивайки; вяяма̄на – подчинено на гибел; кетанах̣ – това тяло; вишан̇кая̄ – вън от всякакво съмнение; асмат – наш; гурух̣ – духовен учител, баща; арчати – се покланя; сма – в миналото; ят – това; вина̄ – без; упапаттим – брожение; манавах̣ – Манувците; чатух̣-даша – четиринайсет.
Превод
О, Господи, всеки образован човек знае, че ако не Ти се покланя, животът му е отишъл напразно. Тогава нима той би могъл да не обожава твоите лотосови нозе? Дори Брахма̄, моят баща и духовен учител, неотклонно Ти служеше, а четиринайсетте Манувци следваха примера му.
Пояснение
Думата пан̣д̣ита значи „мъдрец“. Но кой е истински мъдър? Отговора на този въпрос откриваме в Бхагавад-гӣта̄ (7.19):
гя̄нава̄н ма̄м̇ прападяте
ва̄судевах̣ сарвам ити
са маха̄тма̄ судурлабхах̣
„След многократно раждане и смърт, този, който наистина има знание, ми се отдава, разбирайки, че Аз съм причината на всички причини и всичко съществуващо. Такава велика душа се среща много рядко“.
И така, когато след много раждания и самостоятелни опити за себепознание мъдрецът постигне истинска мъдрост, той се предава на Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а. Такъв учен човек се нарича маха̄тма̄, защото знае, че Кр̣ш̣н̣а, Ва̄судева, е всичко (ва̄судевах̣ сарвам ити). Всички мъдри личности считат, че животът е безсмислено пропилян, ако човек не служи на Бог Кр̣ш̣н̣а и не стане негов предан. Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ също пише, че в хода на усъвършенстването си в преданото служене човек постепенно разбира, че трябва да е сдържан и упорит (кш̣а̄нтих̣) и трябва да служи на Бога, без да си губи времето (авяртха-ка̄латвам). Освен това той трябва да се освободи от влечението към всичко материално (вирактих̣) и да не очаква материални почести в награда за дейностите, които извършва (ма̄на-шӯнята̄). Той трябва да е уверен, че Кр̣ш̣н̣а ще го дари с милостта си (а̄ша̄-бандхах̣), и постоянно трябва да се стреми да служи вярно на Бога (самуткан̣т̣ха̄). Мъдрецът винаги е пълен с желание да слави Бога, като повтаря и слуша имената му (на̄ма-га̄не сада̄ ручих̣), и винаги е готов да разказва на другите за неговите трансцендентални качества (а̄сактис тад-гун̣а̄кхя̄не). Освен това той изпитва силно влечение към местата, в които Богът е извършвал своите забавления (прӣтис тад-васати-стхале). Това са признаците, по които може да бъде разпознат напредналият предан.
Духовно напредналият предан е съвършено човешко същество, което притежава истинско знание и мъдрост, затова той никога не би спрял да служи на лотосовите нозе на Бога. Дори Брахма̄, който живее невъобразимо дълго (дванайсет часа от деня на Брахма̄ продължават 4320000000 земни години), се бои от смъртта и затова отдава на Бога предано служене. Всички Манувци, които идват на власт в продължение на един ден на Брахма̄, също служат на Бога. В един ден на Брахма̄ се сменят четиринайсет Манувци, първият от които е Сва̄ямбхува Ману. Всеки Ману живее седемдесет и една юги, а всяка юга продължава 4320000 години. Въпреки че имат толкова дълъг живот, Манувците също се подготвят за следващото си раждане, като отдават на Бога предано служене. В днешната епоха хората живеят едва шейсет-седемдесет години, но дори и този нищожно кратък срок все повече намалява. Следователно за тях с още по-голяма сила се отнася повелята на Бог Чайтаня Маха̄прабху да почитат лотосовите нозе на Бога, като непрекъснато повтарят мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а.
тарор ива сахиш̣н̣уна̄
ама̄нина̄ ма̄надена
кӣртанӣях̣ сада̄ харих̣
(Шикш̣а̄ш̣т̣ака, 3)
Когато човек отдава предано служене, той често е обкръжен от злонамерени хора и те много пъти се опитват да го сломят и да спрат служенето му. Това не е нещо ново – още в прастари времена Прахла̄да Маха̄ра̄джа, който бил предан на Бога, бил измъчван от демоничния си баща Хиран̣якашипу. Атеистите винаги са готови да причиняват зло на преданите, затова Бог Чайтаня ни съветва да сме изключително търпеливи с тях. Каквото и да става, с цената на всичко трябва да продължим да мантруваме Харе Кр̣ш̣н̣а и да учим и другите на това, защото възпяването на святите имена и проповядването е съвършенството на живота. Човек трябва да повтаря святите имена и да проповядва на хората за необходимостта да постигнат съвършенство в живота си. Така той трябва да служи на Бога с преданост и да следва примера на Брахма̄ и на другите предишни а̄ча̄рии.