VERSO 9
ТЕКСТ 9
Texto
Текст
kṛto rājātad-arhaṇaḥ
tato ’py āsīd bhayaṁ tv adya
kathaṁ syāt svasti dehinām
кр̣то ра̄джа̄тад-архан̣ах̣
тато 'пй а̄сӣд бхаям̇ тв адя
катхам̇ ся̄т свасти дехина̄м
Sinônimos
Дума по дума
arājaka — estando sem rei; bhayāt — por temor; eṣaḥ — este Vena; kṛtaḥ — foi feito; rājā — o rei; a-tat-arhaṇaḥ — embora desqualificado para isso; tataḥ — dele; api — também; āsīt — havia; bhayam — perigo; tu — então; adya — agora; katham — como; syāt — pode haver; svasti — felicidade; dehinām — das pessoas em geral.
ара̄джака – в отсъствие на цар; бхая̄т – от страх; еш̣ах̣ – този Вена; кр̣тах̣ – бе направен; ра̄джа̄ – цар; а-тат-архан̣ах̣ – въпреки че не заслужаваше; татах̣ – от него; апи – също; а̄сӣт – имаше; бхаям – опасност; ту – тогава; адя – сега; катхам – как; ся̄т – може да има; свасти – щастие; дехина̄м – за обикновените хора.
Tradução
Превод
Pensando em salvar o estado da irregularidade, os sábios se puseram a considerar que foi devido a uma crise política que eles entronaram Vena, embora ele não fosse qualificado. Mas agora as pessoas estavam sendo perturbadas pelo próprio rei! Em tais circunstâncias, como o povo poderia ser feliz?
Размишлявайки как да спасят държавата от анархията, мъдреците изтъкнаха, че са поставили Вена за цар само заради политическата криза в страната, макар той да не притежавал нуждите качества. Но уви, самият цар се превърнал в източник на нещастие за народа. Как хората могат да бъдат щастливи в такова положение?
Comentário
Пояснение
SIGNIFICADO—Na Bhagavad-gītā (18.5), afirma-se que mesmo na ordem renunciada não se deve abandonar o sacrifício, a caridade e a penitência. Os brahmacārīs devem executar sacrifícios, os gṛhasthas devem fazer caridade e os que estão na ordem de vida renunciada (os vānaprasthas e sannyāsīs) devem praticar penitências e austeridades. Esses são os procedimentos pelos quais todos podem elevar-se à plataforma espiritual. Ao verem que o rei Vena interrompera todas essas funções, os sábios e pessoas santas ficaram muito preocupados com o progresso das pessoas. As pessoas santas pregam a consciência de Deus, ou consciência de Kṛṣṇa, porque anseiam por salvar a população em geral dos perigos da vida animalesca. É preciso haver um bom governo para fazer com que os cidadãos realmente executem seus rituais religiosos e ladrões e trapaceiros sejam reprimidos. Fazendo-se isso, o povo pode avançar pacificamente em consciência espiritual e fazer de sua vida um êxito.
В Бхагавад-гӣта̄ (18.5) се казва, че дори който е приел живот в отречение, трябва да продължи да извършва жертвоприношения, да се подлага на мъчения и лишения и да раздава пожертвования. Брахмача̄рӣте трябва да извършват жертвоприношения, гр̣хастхите – да раздават пожертвования, а онези, които са дали обет за отречение (ва̄напрастхите и сання̄сӣте), трябва да се подлагат на лишения и мъчения. Така всеки може да се издигне до духовно равнище. Когато мъдреците и святите личности видели, че цар Вена е забранил тези дейности, те се разтревожили за духовния напредък на хората. Святите личности проповядват съзнание за Бога, или Кр̣ш̣н̣а съзнание, защото се стремят да спасят човечеството от деградация и животинско съществуване. За да могат хората да изпълняват както трябва религиозните ритуали, а крадците и престъпниците да бъдат държани в подчинение, трябва да има силна държавна власт. Само тогава хората ще могат да развиват у себе си духовно съзнание и да осъществят висшето предназначение на човешкия живот.