Text 60
ТЕКСТ 60
Texto
Текст
nāyaṁ vīraḥ suhṛt tava
na patis tvaṁ purañjanyā
ruddho nava-mukhe yayā
на̄ям̇ вӣрах̣ сухр̣т тава
на патис твам̇ пуран̃джаня̄
руддхо нава-мукхе яя̄
Palabra por palabra
Дума по дума
na — no; tvam — tú; vidarbha-duhitā — hija de Vidarbha; na — no; ayam — este; vīraḥ — héroe; su-hṛt — esposo bienqueriente; tava — tuyo; na — no; patiḥ — esposo; tvam — tú; purañjanyāḥ — de Purañjanī; ruddhaḥ — cautivo; nava-mukhe — el cuerpo, que tiene nueve puertas; yayā — por la energía material.
на – не; твам – ти; видарбха-духита̄ – дъщеря на Видарбха; на – не; аям – този; вӣрах̣ – герой; су-хр̣т – доброжелателен съпруг; тава – твой; на – не; патих̣ – съпруг; твам – ти; пуран̃джаня̄х̣ – на Пуран̃джанӣ; руддхах̣ – пленен; нава-мукхе – в тялото с девет врати; яя̄ – от материалната енергия.
Traducción
Превод
En realidad, tú no eres la hija de Vidarbha, ni este hombre, Malayadhvaja, es tu esposo y bienqueriente. Y en realidad, tampoco eras el esposo de Purañjanī. Simplemente estabas cautivo en este cuerpo de nueve puertas.
Всъщност ти не си дъщеря на Видарбха, нито този мъж тук, Малаядхваджа, е твой верен съпруг. Ти не беше и съпруг на Пуран̃джанӣ. Ти просто бе пленник в едно тяло с девет врати.
Significado
Пояснение
En el mundo material, muchas entidades vivientes entran en contacto las unas con las otras, y con el aumento de su apego por un determinado tipo de cuerpo, establecen lazos familiares como padres, esposos, madres, esposas, etc. En realidad, toda entidad viviente es un ser individual con identidad propia, y el hecho de que entre en relación con otros cuerpos y establezca vínculos falsos se debe a su contacto con la materia. Debido a esos cuerpos falsos, nos unimos formando familias, comunidades, sociedades y naciones. Lo cierto es que todas las entidades vivientes son partes integrales de la Suprema Personalidad de Dios; sin embargo, están demasiado absortas en el cuerpo material. Kṛṣṇa, la Suprema Personalidad de Dios, adviene y deja Sus enseñanzas en la forma del Bhagavad-gītā y las Escrituras védicas. El Señor Supremo deja esas enseñanzas porque es el amigo eterno de todas las entidades vivientes. Sus enseñanzas son importantes porque, con ellas, la entidad viviente puede llegar a liberarse del cautiverio corporal. La corriente de un río arrastra muchas briznas de hierba y paja de la orilla, que durante un tiempo siguen la corriente juntas, hasta que, con los movimientos de las olas, se separan, y cada una de ellas sigue un rumbo diferente. De la misma manera, las innumerables entidades vivientes del mundo material son arrastradas por las olas de la naturaleza material. A veces las olas las unen, y las entidades vivientes establecen amistad y relaciones familiares, comunitarias o nacionales, todo ello basado en el cuerpo. Con el paso del tiempo, las olas de la naturaleza material las separan de nuevo. Este proceso tiene lugar desde la creación de la naturaleza material. Con respecto a esto, Śrīla Bhaktivinoda Ṭhākura dice en una canción:
В материалния свят живото същество среща множество себеподобни и като задълбочава привързаността си към определен вид тяло, става баща, съпруг, майка, съпруга и пр. В действителност всяко живо същество е отделна индивидуалност, но заради контакта си с материята то се сближава с други тела и се обвързва с тях чрез илюзорни връзки. На основата на илюзорното тяло се създават различни по вид обединения, наречени семейства, колективи, общества и нации. Всъщност всяко живо същество е неразделна частица от Върховната Божествена Личност, но сега изцяло се е отдало на материалното тяло. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се явява и дава на живите същества наставления във формата на Бхагавад-гӣта̄ и други ведически произведения. Той прави това, защото е вечен приятел на живите същества. Неговите наставления са изключително важни, тъй като с тяхна помощ живото същество може да се освободи от оковите на материалното тяло. Речните води отмиват от бреговете много треви и сламки. Известно време течението ги носи заедно, но после речните вълни ги разделят и отново ги отпращат в различни страни. Така и вълните на материалната природа носят безбройните живи същества в материалния свят. Понякога те ги събират и тогава живите същества стават приятели или общувайки едно с друго на телесно равнище, създават семейства, общности или нации. Но рано или късно вълните на материалната природа отново ги разделят, оттласквайки ги в различни посоки. И всичко това продължава още от самото начало на сътворението. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:
khāccha hābuḍubu, bhāi
jīva kṛṣṇa-dāsa, e viśvāsa,
karle ta’ āra duḥkha nāi
кха̄ччха ха̄буд̣убу, бха̄и
джӣва кр̣ш̣н̣а-да̄са, е вишва̄са,
карле та' а̄ра дух̣кха на̄и
«Mis queridas entidades vivientes, están siendo arrastradas por las olas de la naturaleza material. A veces están en la superficie, a veces se hunden. De esa forma echan a perder su vida eterna. Solo tienen que aferrarse a Kṛṣṇa y al refugio de Sus pies de loto; entonces de nuevo estarán libres de todas las miserables condiciones materiales».
„О, живи създания, вълните на материалната природа ви люшкат и вие ту се издигате до самия им гребен, ту потъвате надълбоко. Така пропускате възможността да постигнете вечен живот. Но ако се уловите за Кр̣ш̣н̣а и се приютите в лотосовите му нозе, отново ще се освободите от всички материални страдания“.
En este verso son muy significativas las palabras suhṛt («bienqueriente») y tava («tuyo»). Ningún supuesto esposo, familiar, hijo, padre o lo que sea puede ser un verdadero bienqueriente. Solo el propio Kṛṣṇa es un verdadero bienqueriente, tal como el mismo Kṛṣṇa confirma en el Bhagavad-gītā (5.29): suhṛdaṁ sarva-bhūtānām. La sociedad, la amistad, el amor y los bienquerientes son solo el resultado de nuestro enjaulamiento en diversos cuerpos. Debemos saber bien esto y tratar de salir del enjaulamiento material en que nos vemos arrojados vida tras vida. Hay que refugiarse en la Suprema Personalidad de Dios, Kṛṣṇa, y regresar al hogar, de vuelta a Dios.
В тази строфа важно значение имат думите сухр̣т („доброжелател“) и тава („твой“). Нашите тъй наречени съпрузи, роднини, синове, бащи и прочее не могат да ни бъдат истински доброжелатели. Единственият истински доброжелател на живото същество е Кр̣ш̣н̣а, както сам Той утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.29): сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м. Общество, приятелство и любов – всички те са просто резултат от пленничеството ни в различни тела. Човек трябва да осъзнае това и да се опита да се измъкне от клетката на материалното тяло, в която стои затворен живот след живот. Той трябва да се подслони при Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и да се върне вкъщи, обратно при него.