Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.60

В материалния свят живото същество среща множество себеподобни и като задълбочава привързаността си към определен вид тяло, става баща, съпруг, майка, съпруга и пр. В действителност всяко живо същество е отделна индивидуалност, но заради контакта си с материята то се сближава с други тела и се обвързва с тях чрез илюзорни връзки. На основата на илюзорното тяло се създават различни по вид обединения, наречени семейства, колективи, общества и нации. Всъщност всяко живо същество е неразделна частица от Върховната Божествена Личност, но сега изцяло се е отдало на материалното тяло. Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност, се явява и дава на живите същества наставления във формата на Бхагавад-гӣта̄ и други ведически произведения. Той прави това, защото е вечен приятел на живите същества. Неговите наставления са изключително важни, тъй като с тяхна помощ живото същество може да се освободи от оковите на материалното тяло. Речните води отмиват от бреговете много треви и сламки. Известно време течението ги носи заедно, но после речните вълни ги разделят и отново ги отпращат в различни страни. Така и вълните на материалната природа носят безбройните живи същества в материалния свят. Понякога те ги събират и тогава живите същества стават приятели или общувайки едно с друго на телесно равнище, създават семейства, общности или нации. Но рано или късно вълните на материалната природа отново ги разделят, оттласквайки ги в различни посоки. И всичко това продължава още от самото начало на сътворението. Във връзка с това Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура казва:

„О, живи създания, вълните на материалната природа ви люшкат и вие ту се издигате до самия им гребен, ту потъвате надълбоко. Така пропускате възможността да постигнете вечен живот. Но ако се уловите за Кр̣ш̣н̣а и се приютите в лотосовите му нозе, отново ще се освободите от всички материални страдания“.

В тази строфа важно значение имат думите сухр̣т („доброжелател“) и тава („твой“). Нашите тъй наречени съпрузи, роднини, синове, бащи и прочее не могат да ни бъдат истински доброжелатели. Единственият истински доброжелател на живото същество е Кр̣ш̣н̣а, както сам Той утвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (5.29): сухр̣дам̇ сарва-бхӯта̄на̄м. Общество, приятелство и любов – всички те са просто резултат от пленничеството ни в различни тела. Човек трябва да осъзнае това и да се опита да се измъкне от клетката на материалното тяло, в която стои затворен живот след живот. Той трябва да се подслони при Върховната Божествена Личност, Кр̣ш̣н̣а, и да се върне вкъщи, обратно при него.