Шрӣмад Бха̄гаватам 4.28.61
Деванагари
माया ह्येषा मया सृष्टा यत्पुमांसं स्त्रियं सतीम् ।
मन्यसे नोभयं यद्वै हंसौ पश्यावयोर्गतिम् ॥ ६१ ॥
मन्यसे नोभयं यद्वै हंसौ पश्यावयोर्गतिम् ॥ ६१ ॥
Стих
ма̄я̄ хй еш̣а̄ мая̄ ср̣ш̣т̣а̄
ят пума̄м̇сам̇ стриям̇ сатӣм
манясе нобхаям̇ яд ваи
хам̇сау пашя̄вайор гатим
ят пума̄м̇сам̇ стриям̇ сатӣм
манясе нобхаям̇ яд ваи
хам̇сау пашя̄вайор гатим
Дума по дума
ма̄я̄ — илюзорна енергия; хи — несъмнено; еш̣а̄ — тази; мая̄ — от мене; ср̣ш̣т̣а̄ — създадена; ят — от която; пума̄м̇сам — мъж; стриям — жена; сатӣм — целомъдрена; манясе — мислиш; на — не; убхаям — и двамата; ят — защото; ваи — несъмнено; хам̇сау — без материални замърсявания; пашя — виж само; а̄вайох̣ — нашата; гатим — действителна позиция.
Превод
Понякога ти се мислиш за мъж, друг път – за вярна жена или пък за евнух. И всичко това е само заради тялото, създадено от илюзорната енергия. Тя е просто една от енергиите ми, а ти и Аз всъщност сме личности, чисто духовни по същност. Постарай се да проумееш това. Опитвам се да ти обясня какво е истинското ни положение.
Пояснение
В истинското си положение Богът и живото същество са еднакви по качество. Богът е Върховният Дух, Свръхдушата, а живото същество е индивидуален дух, индивидуална душа. И макар че изначалната същност и на Бога, и на живото същество е духовна, при контакта си с материалната природа живото същество забравя истинската си самоличност и става обусловено. То започва да мисли, че е продукт на материалната природа. Заради материалното тяло то забравя, че е вечна (сана̄тана) неразделна частица от Върховната Божествена Личност. Това намира потвърждение в думите мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣. Думата сана̄тана се среща нееднократно в Бхагавад-гӣта̄. И Богът, и живото същество са сана̄тана (вечни), а отвъд материалния свят има друг свят, който също е сана̄тана. Именно това вечно (сана̄тана) царство, а не материалният свят е истинският дом на живото същество. Материалният свят е преходна, външна енергия на Бога и живото същество се озовава в него, защото е искало да заеме позицията на Върховната Божествена Личност. В материалния свят то се стреми да достави максимално удоволствие на сетивата си. Тук обусловената душа непрекъснато приема различни тела и се занимава с всякакви дейности, но когато получи тяло с достатъчно развито съзнание, тя трябва да се опита да промени това положение и отново да се върне в духовния свят. Методът, който ѝ дава възможност да се върне вкъщи, обратно при Бога, се нарича бхакти йога, или още сана̄тана-дхарма. Вместо да изпълнява кратковременни задължения, отнасящи се към материалното тяло, човек трябва да тръгне по пътя на сана̄тана-дхарма, или бхакти йога, за да сложи край на това непрекъснато робство в различни материални тела и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Докато хората градят дейностите си на лъжлива основа, като се отъждествяват с материалното тяло, целият привиден напредък в науката и философията е безполезен: той просто отклонява човека от верния път. Андха̄ ятха̄ндхаир упанӣяма̄на̄х̣. Материалният свят е място, където слепци водят след себе си други слепци.