ТЕКСТ 61
Text 61
Текст
Text
ят пума̄м̇сам̇ стриям̇ сатӣм
манясе нобхаям̇ яд ваи
хам̇сау пашя̄вайор гатим
yat pumāṁsaṁ striyaṁ satīm
manyase nobhayaṁ yad vai
haṁsau paśyāvayor gatim
Дума по дума
Synonyms
ма̄я̄ – илюзорна енергия; хи – несъмнено; еш̣а̄ – тази; мая̄ – от мене; ср̣ш̣т̣а̄ – създадена; ят – от която; пума̄м̇сам – мъж; стриям – жена; сатӣм – целомъдрена; манясе – мислиш; на – не; убхаям – и двамата; ят – защото; ваи – несъмнено; хам̇сау – без материални замърсявания; пашя – виж само; а̄вайох̣ – нашата; гатим – действителна позиция.
māyā — illusory energy; hi — certainly; eṣā — this; mayā — by Me; sṛṣṭā — created; yat — from which; pumāṁsam — a male; striyam — a female; satīm — chaste; manyase — you think; na — not; ubhayam — both; yat — because; vai — certainly; haṁsau — freed from material contamination; paśya — just see; āvayoḥ — our; gatim — factual position.
Превод
Translation
Понякога ти се мислиш за мъж, друг път – за вярна жена или пък за евнух. И всичко това е само заради тялото, създадено от илюзорната енергия. Тя е просто една от енергиите ми, а ти и Аз всъщност сме личности, чисто духовни по същност. Постарай се да проумееш това. Опитвам се да ти обясня какво е истинското ни положение.
Sometimes you think yourself a man, sometimes a chaste woman and sometimes a neutral eunuch. This is all because of the body, which is created by the illusory energy. This illusory energy is My potency, and actually both of us — you and I — are pure spiritual identities. Now just try to understand this. I am trying to explain our factual position.
Пояснение
Purport
В истинското си положение Богът и живото същество са еднакви по качество. Богът е Върховният Дух, Свръхдушата, а живото същество е индивидуален дух, индивидуална душа. И макар че изначалната същност и на Бога, и на живото същество е духовна, при контакта си с материалната природа живото същество забравя истинската си самоличност и става обусловено. То започва да мисли, че е продукт на материалната природа. Заради материалното тяло то забравя, че е вечна (сана̄тана) неразделна частица от Върховната Божествена Личност. Това намира потвърждение в думите мамаива̄м̇шо джӣва-локе джӣва-бхӯтах̣ сана̄танах̣. Думата сана̄тана се среща нееднократно в Бхагавад-гӣта̄. И Богът, и живото същество са сана̄тана (вечни), а отвъд материалния свят има друг свят, който също е сана̄тана. Именно това вечно (сана̄тана) царство, а не материалният свят е истинският дом на живото същество. Материалният свят е преходна, външна енергия на Бога и живото същество се озовава в него, защото е искало да заеме позицията на Върховната Божествена Личност. В материалния свят то се стреми да достави максимално удоволствие на сетивата си. Тук обусловената душа непрекъснато приема различни тела и се занимава с всякакви дейности, но когато получи тяло с достатъчно развито съзнание, тя трябва да се опита да промени това положение и отново да се върне в духовния свят. Методът, който ѝ дава възможност да се върне вкъщи, обратно при Бога, се нарича бхакти йога, или още сана̄тана-дхарма. Вместо да изпълнява кратковременни задължения, отнасящи се към материалното тяло, човек трябва да тръгне по пътя на сана̄тана-дхарма, или бхакти йога, за да сложи край на това непрекъснато робство в различни материални тела и да се върне вкъщи, обратно при Бога. Докато хората градят дейностите си на лъжлива основа, като се отъждествяват с материалното тяло, целият привиден напредък в науката и философията е безполезен: той просто отклонява човека от верния път. Андха̄ ятха̄ндхаир упанӣяма̄на̄х̣. Материалният свят е място, където слепци водят след себе си други слепци.
The factual position of both the Supreme Personality of Godhead and the living entity is qualitatively one. The Supreme Lord is the Supreme Spirit, the Supersoul, and the living entity is the individual spiritual soul. Even though both of them are original spiritual identities, the living entity forgets his identity when he comes in contact with material nature and becomes conditioned. At such a time he identifies himself as a product of the material nature. Because of the material body, he forgets that he is the eternal (sanātana) part and parcel of the Supreme Personality of Godhead. This is confirmed in this way: mamaivāṁśo jīva-loke jīva-bhūtaḥ sanātanaḥ. The word sanātana is found in several places in Bhagavad-gītā. Both the Lord and the living entity are sanātana (eternal), and there is also a place known as sanātana, beyond this material nature. The real residence of both the living entity and God is the domain of sanātana, not this material world. The material world is the temporary, external energy of the Lord, and the living entity is placed in this material world because he wanted to imitate the position of the Supreme Personality of Godhead. In this material world he tries to enjoy his senses to his best capacity. All the activities of the conditioned soul within this material world are perpetually taking place in different types of bodies, but when the living entity acquires developed consciousness, he should try to rectify his situation and again become a member of the spiritual world. The process by which one can return home, back to Godhead, is bhakti-yoga, sometimes called sanātana-dharma. Instead of accepting a temporary occupational duty based on the material body, one should take to the process of sanātana-dharma, or bhakti-yoga, so that he can put an end to this perpetual bondage in material bodies and return home, back to Godhead. As long as human society works on the basis of false material identification, all the so-called advancements of science and philosophy are simply useless. They only serve to mislead human society. Andhā yathāndhair upanīyamānāḥ: in the material world, the blind simply lead the blind.