Texts 1-2
ТЕКСТОВЕ 1 – 2
Texto
Текст
lakṣaṇaṁ mahad-ādīnāṁ
prakṛteḥ puruṣasya ca
svarūpaṁ lakṣyate ’mīṣāṁ
yena tat-pāramārthikam
лакш̣ан̣ам̇ махад-а̄дӣна̄м̇
пракр̣тех̣ пуруш̣ася ча
сварӯпам̇ лакш̣яте 'мӣш̣а̄м̇
йена тат-па̄рама̄ртхикам
yan-mūlaṁ tat pracakṣate
bhakti-yogasya me mārgaṁ
brūhi vistaraśaḥ prabho
ян-мӯлам̇ тат прачакш̣ате
бхакти йогася ме ма̄ргам̇
брӯхи вистарашах̣ прабхо
Palabra por palabra
Дума по дума
devahūtiḥ uvāca — Devahūti dijo; lakṣaṇam — características; mahat-ādīnām — del mahat-tattva, etc.; prakṛteḥ — de la naturaleza material; puruṣasya — del espíritu; ca — y; svarūpam — la naturaleza; lakṣyate — está explicada; amīṣām — de aquellos; yena — por los cuales; tat-pārama-arthikam — su verdadera naturaleza; yathā — como; sāṅkhyeṣu — en la filosofía sāṅkhya; kathitam — está explicada; yat — del cual; mūlam — fin supremo; tat — eso; pracakṣate — denominan; bhakti-yogasya — del servicio devocional; me — a mí; mārgam — el sendero; brūhi — por favor, explica; vistaraśaḥ — extensamente; prabho — mi querido Señor Kapila.
девахӯтих̣ ува̄ча – Девахӯти каза; лакш̣ан̣ам – признаци; махат-а̄дӣна̄м – на махат-таттва и пр.; пракр̣тех̣ – на материалната природа; пуруш̣ася – на духа; ча – и; сварӯпам – природата; лакш̣яте – е описана; амӣш̣а̄м – на онези; йена – чрез които; тат-па̄рама-артхикам – истинската им природа; ятха̄ – както; са̄н̇кхйеш̣у – във философията са̄н̇кхя; катхитам – е обяснено; ят – на което; мӯлам – основата; тат – това; прачакш̣ате – те наричат; бхакти йогася – на преданото служене; ме – на мен; ма̄ргам – пътя; брӯхи – моля те, обясни; вистарашах̣ – подробно; прабхо – скъпи Господи Капила.
Traducción
Превод
Devahūti dijo: Mi querido Señor, has explicado ya de modo muy científico las características del espíritu y de la naturaleza material total según el sistema de filosofía sāṅkhya. Ahora Te pediré que me expliques el sendero del servicio devocional, que es el fin supremo de todos los sistemas filosóficos.
Девахӯти каза: О, Господи, Ти вече обясни признаците на съвкупната материална природа и отличителните черти на духа по научен начин, от гледна точка на философската система са̄н̇кхя. Сега искам да те помоля да опишеш пътя на преданото служене, който е смисълът на всички философски системи.
Significado
Пояснение
En este capítulo veintinueve se explican extensamente las glorias del servicio devocional, y se describe también la influencia del tiempo en el alma condicionada. Esta explicación detallada de la influencia del tiempo tiene la finalidad de hacer que el alma condicionada se desapegue de las actividades materiales, que se consideran una simple pérdida de tiempo. En el capítulo anterior se han estudiado analíticamente la naturaleza material, el espíritu y el Señor Supremo o Superalma; en este, se explican los principios del bhakti-yoga o servicio devocional, es decir, la ejecución de actividades en el plano de la relación eterna que existe entre las entidades vivientes y la Personalidad de Dios.
В двайсет и девета глава се говори за величието на преданото служене и за това, как времето влияе върху обусловената душа. Влиянието на времето е описано така подробно, за да бъде подтикната обусловената душа да се откаже от материалните си дейности, които не са нищо повече от празна загуба на време. В предишната глава бе представено аналитично описание на материалната природа, на духа и Върховния Бог, или Свръхдушата, а в тази глава са изложени принципите на бхакти йога, или преданото служене – дейностите, които живото същество извършва в рамките на вечните си взаимоотношения с Божествената Личност.
El bhakti-yoga, o servicio devocional, es el principio básico de todos los sistemas de filosofía; toda filosofía que no tenga el servicio devocional al Señor como objetivo se considera simple especulación mental. Por supuesto, el bhakti-yoga sin bases filosóficas viene a ser sentimentalismo. Hay dos clases de hombres: unos, que se consideran a sí mismos avanzados en el campo intelectual, simplemente especulan y meditan; otros son sentimentales, y defienden proposiciones para las que no tienen bases filosóficas. Ninguno de ellos puede alcanzar el objetivo supremo de la vida, o, en caso de lograrlo, les costaría muchísimos años. De modo que, las Escrituras védicas nos indican la existencia de tres elementos —el Señor Supremo, la entidad viviente, y su relación eterna—, y que el objetivo de la vida es seguir los principios del bhakti o servicio devocional, para finalmente, llenos de amor y devoción, alcanzar el planeta del Señor Supremo como servidores eternos Suyos.
Бхакти йога, преданото служене, е основният принцип на всички философски системи. Философия, която не извежда човека до преданото служене за Бога, е плод на празни разсъждения. Естествено, ако е лишена от философска основа, бхакти йога си остава повече или по-малко сантименталност. Има две категории хора. Едните смятат себе си за интелектуалци и се занимават изключително с философски разсъждения или медитация, а другите се доверяват на емоциите си и възгледите им нямат ясна философска основа. Нито едните, нито другите могат да постигнат висшата цел на живота. Но даже и ако успеят, за това ще са им необходими много, много години. Ето защо ведическата литература говори за съществуването на три компонента: Върховния Бог, живото същество и вечните им взаимоотношения, а крайната цел на живота е в това, като следва принципите на бхакти, или преданото служене, човек да развие любов и преданост към Върховния Бог и, като негов вечен слуга, накрая да постигне планетата му.
La filosofía sāṅkhya es el estudio analítico de toda existencia. Todo debe entenderse mediante el examen de su naturaleza y características. Esto se denomina adquisición de conocimiento. Pero no basta con adquirir conocimiento sin alcanzar el objetivo de la vida, el bhakti-yoga, el principio básico por el que se adquiere conocimiento. Si dejamos de lado el bhakti-yoga y simplemente nos afanamos en el estudio analítico de la naturaleza de las cosas tal como son, no obtendremos ningún resultado práctico. En el Bhāgavatam se afirma que esa ocupación es como batir cáscaras de arroz. Una vez sacados los granos, de nada sirve batir las cáscaras. El estudio científico de la naturaleza material, la entidad viviente y la Superalma, tiene que llevarnos a entender el principio básico del servicio devocional al Señor.
Философията са̄н̇кхя представлява аналитично описание на битието. За да разбере същността на всяко едно нещо, човек трябва да изследва неговата природа и свойства. Това се нарича процес на придобиване на знание. Но придобиването на знание не трябва да бъде самоцел, а средство за постигане на крайната цел на живота, бхакти йога, до която се свежда смисълът на процеса на познанието. Ако елиминираме бхакти йога и се занимаваме изключително с аналитично изучаване на природата на нещата, резултатът ще бъде практически никакъв. В Бха̄гаватам тези занимания са сравнени с лющене на празни оризови шушулки. Няма смисъл да лющим празните шушулки, в които вече няма зърно. Чрез научния анализ на материалната природа, на живото същество и на Свръхдушата човек трябва да разбере основополагащия принцип – преданото служене за Бога.