Шрӣмад Бха̄гаватам 3.29.1-2

देवहूतिरुवाच
लक्षणं महदादीनां प्रकृते: पुरुषस्य च ।
स्वरूपं लक्ष्यतेऽमीषां येन तत्पारमार्थिकम् ॥ १ ॥
यथा साङ्ख्येषु कथितं यन्मूलं तत्प्रचक्षते ।
भक्तियोगस्य मे मार्गं ब्रूहि विस्तरश: प्रभो ॥ २ ॥
девахӯтир ува̄ча
лакш̣ан̣ам̇ махад-а̄дӣна̄м̇
пракр̣тех̣ пуруш̣ася ча
сварӯпам̇ лакш̣яте 'мӣш̣а̄м̇
йена тат-па̄рама̄ртхикам
ятха̄ са̄н̇кхйеш̣у катхитам̇
ян-мӯлам̇ тат прачакш̣ате
бхакти йогася ме ма̄ргам̇
брӯхи вистарашах̣ прабхо

Дума по дума

девахӯтих̣ ува̄чаДевахӯти каза; лакш̣ан̣ампризнаци; махат-а̄дӣна̄мна махат-таттва и пр.; пракр̣тех̣на материалната природа; пуруш̣асяна духа; чаи; сварӯпамприродата; лакш̣ятее описана; амӣш̣а̄мна онези; йеначрез които; тат-па̄рама-артхикамистинската им природа; ятха̄както; са̄н̇кхйеш̣увъв философията са̄н̇кхя; катхитаме обяснено; ятна което; мӯламосновата; таттова; прачакш̣атете наричат; бхакти йогасяна преданото служене; мена мен; ма̄ргампътя; брӯхимоля те, обясни; вистарашах̣подробно; прабхоскъпи Господи Капила.

Превод

Девахӯти каза: О, Господи, Ти вече обясни признаците на съвкупната материална природа и отличителните черти на духа по научен начин, от гледна точка на философската система са̄н̇кхя. Сега искам да те помоля да опишеш пътя на преданото служене, който е смисълът на всички философски системи.

Пояснение

В двайсет и девета глава се говори за величието на преданото служене и за това, как времето влияе върху обусловената душа. Влиянието на времето е описано така подробно, за да бъде подтикната обусловената душа да се откаже от материалните си дейности, които не са нищо повече от празна загуба на време. В предишната глава бе представено аналитично описание на материалната природа, на духа и Върховния Бог, или Свръхдушата, а в тази глава са изложени принципите на бхакти йога, или преданото служене – дейностите, които живото същество извършва в рамките на вечните си взаимоотношения с Божествената Личност.
Бхакти йога, преданото служене, е основният принцип на всички философски системи. Философия, която не извежда човека до преданото служене за Бога, е плод на празни разсъждения. Естествено, ако е лишена от философска основа, бхакти йога си остава повече или по-малко сантименталност. Има две категории хора. Едните смятат себе си за интелектуалци и се занимават изключително с философски разсъждения или медитация, а другите се доверяват на емоциите си и възгледите им нямат ясна философска основа. Нито едните, нито другите могат да постигнат висшата цел на живота. Но даже и ако успеят, за това ще са им необходими много, много години. Ето защо ведическата литература говори за съществуването на три компонента: Върховния Бог, живото същество и вечните им взаимоотношения, а крайната цел на живота е в това, като следва принципите на бхакти, или преданото служене, човек да развие любов и преданост към Върховния Бог и, като негов вечен слуга, накрая да постигне планетата му.
Философията са̄н̇кхя представлява аналитично описание на битието. За да разбере същността на всяко едно нещо, човек трябва да изследва неговата природа и свойства. Това се нарича процес на придобиване на знание. Но придобиването на знание не трябва да бъде самоцел, а средство за постигане на крайната цел на живота, бхакти йога, до която се свежда смисълът на процеса на познанието. Ако елиминираме бхакти йога и се занимаваме изключително с аналитично изучаване на природата на нещата, резултатът ще бъде практически никакъв. В Бха̄гаватам тези занимания са сравнени с лющене на празни оризови шушулки. Няма смисъл да лющим празните шушулки, в които вече няма зърно. Чрез научния анализ на материалната природа, на живото същество и на Свръхдушата човек трябва да разбере основополагащия принцип – преданото служене за Бога.