Sloka 7
ТЕКСТ 7
Verš
Текст
vidvān kurvīta mānavaḥ
karmaṇā tena rājendra
jñānena na sa lipyate
видва̄н курвӣта ма̄навах̣
карман̣а̄ тена ра̄джендра
гя̄нена на са липяте
Synonyma
Дума по дума
ях̣ – който и да е; евам – така; карма – дейности; ниятам – регулирани; видва̄н – учен; курвӣта – трябва да извършва; ма̄навах̣ – човек; карман̣а̄ – от такива дейности; тена – от това; ра̄джа-индра – о, царю; гя̄нена – чрез напредъка в знанието; на – никога; сах̣ – той; липяте – става обвързан.
Překlad
Превод
Nārada Muni dále vysvětloval králi Prācīnabarhiṣatovi: Můj milý králi, když člověk jedná podle pokynů védských písem, nikdy se nezaplete do plodonosných činností.
На̄рада Муни продължи да говори на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат: Царю честити, човек, който действа според наставленията на ведическите писания, не бива обвързван от плодоносните дейности.
Význam
Пояснение
Podobně jako vláda může vydávat svým občanům povolení k obchodní činnosti, aby usměrnila jejich jednání, dávají Vedy pokyny, které omezují a usměrňují všechny naše plodonosné činnosti. Všechny živé bytosti si přicházejí do tohoto hmotného světa užívat. Proto jsou zde Vedy — aby usměrňovaly smyslový požitek. Ten, kdo uspokojuje své smysly podle védských zásad, se nezaplete do akcí a reakcí svého jednání. Jak je řečeno v Bhagavad-gītě (3.9): yajñārthāt karmaṇaḥ — člověk má jednat pouze v rámci vykonávání oběti, aby uspokojil Pána Viṣṇua. Anyatra loko 'yaṁ karma-bandhanaḥ — jakýkoliv jiný čin přinese odplatu, která bude živou bytost poutat. Lidská podoba je zvláště určena k osvobození se z pout zrození, smrti, stáří a nemoci. Védské zásady proto usměrňují naše jednání takovým způsobem, abychom naplnili své touhy po smyslovém požitku a zároveň se postupně vysvobozovali z hmotného otroctví. Jednání podle těchto zásad se nazývá poznání. Slovo veda vlastně znamená “poznání”. Slova jñānena na sa lipyate naznačují, že ten, kdo se řídí védskými zásadami, se nezaplete do akcí a reakcí spojených s jeho plodonosným jednáním.
Както правителството изисква от гражданите разрешително за търговия, за да ги принуди да действат по определен начин, така и Ведите съдържат предписания и съвети, които налагат ограничения и по такъв начин регулират всички плодоносни дейности на човека. Всички живи същества в материалния свят са дошли тук да се наслаждават. Целта на Ведите е да ограничат сетивното наслаждение в разумни рамки. Който се наслаждава на сетивата си, като спазва заповедите на ведическите писания, не бива обвързван от своите дейности и от последиците им. В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – всичко, което човек прави, трябва да го върши като ягя, т.е. за да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Анятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: всяко друго действие ще предизвиква последици, които ще обвързват живото същество. А целта на човешкия живот е именно в това – да се освободим от робството на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ето защо регулиращите принципи на Ведите направляват дейността ни така, че да задоволим желанията си за сетивно наслаждение и в същото време постепенно да се освободим от материалното робство. Да се действа в съответствие с тези принципи, се нарича знание. Самата дума веда значи „знание“. Думите гя̄нена на са липяте показват, че когато следва ведическите принципи, човек не се заплита в мрежите на плодоносните дейности и произтичащите от тях последствия.
Každému se proto doporučuje, aby jednal podle védských pokynů, a nikoliv nezodpovědně. Jedná-li občan státu podle vládních zákonů a povolení, nezaplete se do trestných činností. Lidské zákony mají ovšem vždy své nedostatky, protože je vytvářejí lidé, kteří chybují, podléhají iluzi, podvádějí a mají nedokonalé smysly. Védské pokyny jsou jiné, neboť nemají tyto čtyři nedostatky. Pokyny Ved jsou bezchybné. Védské poznání je poznání získané přímo od Boha, a tím pádem není ovlivněno iluzí, podváděním, chybami či nedokonalými smysly. Je dokonalé, protože přichází přímo od Boha prostřednictvím parampary, učednické posloupnosti. Ve Śrīmad-Bhāgavatamu (1.1.1) je řečeno: tene brahma hṛdā ya ādi-kavaye. První bytost tohoto vesmíru, Pána Brahmu zvaného ādi-kavi, poučil Kṛṣṇa ze srdce. Poté, co Brahmā přijal védské pokyny od Samotného Pána Kṛṣṇy, předal toto poznání prostřednictvím systému paramparā Nāradovi a Nārada ho předal Vyāsovi. Díky tomu je védské poznání dokonalé. Budeme-li jednat podle něho, nepřipadá v úvahu, že bychom se zapletli do hříšných činností.
И така, човек трябва да действа според предписанията на Ведите, а не своеволно. Ако гражданинът спазва законите и правилата в страната, той не се забърква в престъпни дела. Но законите, създадени от хората, винаги са несъвършени, защото самите хора са обречени да допускат грешки, да попадат под влияние на илюзията, склонни са да заблуждават себеподобните си и имат несъвършени сетива. Ведическите наставления са от друг характер, защото са освободени от тези четири недостатъка. Те са безупречни. Знанието на Ведите идва направо от Бога и затова в него няма и следа от илюзия, измама, грешки или неточности, плод на несъвършените сетива. Цялото ведическо знание е съвършено, защото идва направо от Бога посредством веригата на парампара̄, ученическата последователност. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.1) се казва: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе. Брахма̄ – първоначалното същество във вселената, наричано още а̄ди-кави – получил наставления от Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. След като получил това знание от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, Брахма̄ чрез системата на парампара̄ го предал на На̄рада, а той на свой ред – на Вя̄са. Ето защо ведическото знание е съвършено. Ако действаме в съответствие с принципите на Ведите, няма опасност да се обвържем с греховни дейности.