Sloka 17
ТЕКСТ 17
Verš
Текст
yaś ca buddheḥ paraṁ gataḥ
tāv ubhau sukham edhete
kliśyaty antarito janaḥ
яш ча буддхех̣ парам̇ гатах̣
та̄в убхау сукхам едхете
клишятй антарито джанах̣
Synonyma
Дума по дума
ях̣ – този, който е; ча – също; мӯд̣ха-тамах̣ – последен глупак; локе – в света; ях̣ ча – и този, който е; буддхех̣ – към интелигентността; парам – трансцендентален; гатах̣ – издигнал се; тау – на тях; убхау – и двамата; сукхам – щастие; едхете – се наслаждават; клишяти – страдат; антаритах̣ – заемащите междинно положение; джанах̣ – хора.
Překlad
Превод
Nejnižší z bláznů a ten, kdo je transcendentální veškeré inteligenci, jsou šťastní, ale všichni ostatní lidé trpí hmotnými bolestmi.
Щастливи са само пълните глупаци и онези, които са се издигнали над равнището на интелигентността. Хората, които заемат междинна позиция, са обречени на страдания.
Význam
Пояснение
Nejnižší z bláznů nechápou hmotné utrpení a vesele tráví své životy, aniž by se starali o životní problémy. Tito lidé jsou téměř na úrovni zvířat, která celý svůj život trpí (jak mohou vyšší tvorové vidět), ale přesto si nejsou vědoma hmotného neštěstí. Štěstí v životě prasete je degradované, neboť spočívá v žití ve špíně, v sexu při každé příležitosti a v těžkém boji o přežití, ale prase o tom neví. Lidé, kteří si nejsou vědomi utrpení hmotné existence a pro něž je štěstím sex a tvrdá práce, jsou nejnižší z bláznů. Jelikož však nemají ponětí o svém utrpení, myslí si, že zažívají takzvané štěstí. Druhá skupina lidí neboli ti, kteří jsou osvobozeni a nacházejí se v transcendentálním postavení, nad úrovní inteligence, jsou skutečně šťastní a nazývají se paramahaṁsové. Ale lidé, kteří nejsou ani jako prasata a psi, ani na úrovni paramahaṁsů, cítí hmotné bolesti a musí se tázat na Nejvyšší Pravdu. Ve Vedānta-sūtře je řečeno: athāto brahma-jijñāsā — “Nyní se ptej na Brahman.” Pro lidi, kteří nejsou ani paramahaṁsové, ani blázni, kteří uprostřed života plného uspokojování smyslů zapomněli na otázku seberealizace, jsou tyto otázky nezbytné.
Безнадеждните глупаци не познават материалните страдания; те безгрижно си изживяват дните и не си задават въпроси за страданията в живота. Този вид хора всъщност са почти на равнището на животните, чието съществуване, според хората, е изпълнено със страдания, но самите животни не осъзнават този факт. Свинята, която живее в мръсотия, съвкуплява се при всеки удобен случай и води тежка борба за съществуване, има много примитивни критерии за щастие, но не съзнава това. Така и хората, които не осъзнават страданията на материалното съществуване и за които е достатъчно да имат секс и работа до несвяст, за да са щастливи, са най-големите глупаци от всички. И все пак, понеже не усещат страданията, те си въобразяват, че се наслаждават на някакво щастие. Истински щастливи обаче са само парамахам̇сите – хората, които са постигнали освобождение и издигайки се над интелигентността, са се установили на трансцендентално равнище. А онези, които не са нито като свинете и кучетата, нито са постигнали равнището на парамахам̇сите, осезателно чувстват страданията на материалния свят. Те трябва да питат за Върховната Истина. Във Веда̄нта сӯтра се казва: атха̄то брахма-джигя̄са̄ – „Сега е време да питаме за Брахман“. За Брахман трябва да питат всички, които се намират в междинното положение между парамахам̇сите и погълнатите от сетивното наслаждение глупаци, които са забравили какво е себепознание.