Sloka 41
ТЕКСТ 41
Verš
Текст
man-māyām ṛṣabhāyatīm
strītvaṁ strī-saṅgataḥ prāpto
vittāpatya-gṛha-pradam
ман-ма̄я̄м р̣ш̣абха̄ятӣм
стрӣтвам̇ стрӣ-сан̇гатах̣ пра̄пто
витта̄патя-гр̣ха-прадам
Synonyma
Дума по дума
yām — co; manyate — ona považuje; patim — svého manžela; mohāt — působením iluze; mat-māyām — Moje māyā; ṛṣabha — v podobě muže; āyatīm — přicházející; strītvam — ženství; strī-saṅgataḥ — z připoutanosti k ženě; prāptaḥ — získaný; vitta — bohatství; apatya — potomstvo; gṛha — dům; pradam — dávající.
я̄м – която; маняте – тя мисли; патим – своя съпруг; моха̄т – от илюзия; мат-ма̄я̄м – моята ма̄я̄; р̣ш̣абха – в образа на мъж; а̄ятӣм – идвайки; стрӣтвам – съществуване в женска форма; стрӣ-сан̇гатах̣ – от привързаност към жена; пра̄птах̣ – получено; витта – богатство; апатя – потомство; гр̣ха – дом; прадам – дарявайки.
Překlad
Превод
Živá bytost, která byla kvůli své připoutanosti k ženě v minulém životě obdařena podobou ženy, pošetile hledí na māyu v podobě muže, svého manžela, jako na dárce bohatství, potomstva, domu a dalších hmotných věcí.
Живото същество, което в миналия си живот е било привързано към някоя жена, сега получава женско тяло и с глупаво умиление гледа своя съпруг, който е ма̄я̄, въплътила се в мъжки образ, смятайки го за източник на богатство, потомство, дом и на всякакви материални блага.
Význam
Пояснение
Z tohoto verše vyplývá, že žena byla ve svém minulém životě také muž, ale tento muž byl připoutaný ke své manželce, a proto má nyní tělo ženy. Bhagavad-gītā to potvrzuje — zrození člověka v příštím životě odpovídá tomu, na co myslí v okamžiku smrti. Je-li někdo příliš poután ke své manželce, přirozeně na ni myslí v okamžiku smrti a v příštím životě dostane tělo ženy. Stejně tak žena, která v okamžiku smrti myslí na svého manžela, dostane v příštím životě přirozeně tělo muže. Proto kladou hinduistická písma velký důraz na ženinu počestnost a oddanost muži. Je-li žena poutána ke svému manželovi, může v příštím životě obdržet tělo muže, ale je-li muž poután k ženě, bude v příštím životě degradován do těla ženy. Měli bychom mít vždy na paměti, že — jak je řečeno v Bhagavad-gītě — hrubohmotné i jemnohmotné tělo jsou oděvy; představují košili a kabát živé bytosti. Být žena či muž se týká pouze tělesného oděvu. Duše je svou povahou ve skutečnosti okrajovou energií Nejvyššího Pána. Každá živá bytost jakožto energie má původně postavení ženy neboli toho, kdo dává požitek. Tělo muže poskytuje lepší příležitost vymanit se z hmotného zajetí; v těle ženy je tato příležitost menší. Tento verš naznačuje, že ten, kdo získal tělo muže, nemá svého těla zneužívat. Nemá se připoutávat k ženám, a tak se příliš zaplétat do hmotného požitku, neboť to by mělo za výsledek, že v příštím životě dostane tělo ženy. Žena má obvykle zálibu v bohatství domácnosti, ozdobách, nábytku a šatech. Je spokojená, když manžel všechny tyto věci zajistí v dostatečném množství. Vztah mezi mužem a ženou je velice komplikovaný, ale podstatné je to, že ten, kdo se uchází o postup na transcendentální úroveň duchovní realizace, si má dávat na společnost ženy veliký pozor. Na úrovni vědomí Kṛṣṇy ovšem mohou být tato omezení vzájemných styků mírnější, protože nejsou-li muž a žena poutáni jeden ke druhému, ale ke Kṛṣṇovi, pak jsou oba stejně způsobilí vyprostit se z hmotného zapletení a dosáhnout Kṛṣṇova sídla. Jak potvrzuje Bhagavad-gītā, každý, kdo začne skutečně rozvíjet vědomí Kṛṣṇy — ať už v nejnižších životních druzích, nebo jako žena či příslušník méně inteligentních tříd, obchodnické a dělnické—půjde zpátky domů, zpátky k Bohu, a dosáhne Kṛṣṇova sídla. Muž nemá být poután k ženě ani žena k muži; oba mají být poutáni ke službě Pánu. Pak mohou oba dosáhnout osvobození z hmotného zapletení.
От тази строфа става ясно, че в миналия си живот жената най-вероятно е била мъж, който заради привързаността към съпругата си сега е получил женско тяло. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава това – мислите на човека в мига на смъртта определят следващото му тяло. Този, който е прекалено привързан към съпругата си, в момента на смъртта ще мисли за нея и в следващия си живот ще получи женско тяло. По същия начин ако, докато умира, жената мисли за съпруга си, в следващия си живот тя получава тяло на мъж. Затова в индуските писания се отдава такова голямо значение на целомъдрието на жената и на предаността ѝ към съпруга. Благодарение на привързаността към съпруга си жената се извисява и в следващия си живот получава тяло на мъж, но привързаността на мъжа към жената води само до деградация и в следващия си живот мъжът приема женско тяло. Винаги трябва да помним думите на Бхагавад-гӣта̄, че грубото и финото тяло са само обвивки. Те са като връхни дрехи, покриващи живото същество. Да станеш мъж или жена, означава само да си смениш дрехата. По природа душата е междинна енергия на Върховния Бог. И тъй като е енергия, изначално тя е жена, т.е. обект на наслаждение. Живото същество, което е в мъжко тяло, има по-голям шанс да се освободи от материалния плен, отколкото живото същество в женско тяло. В тази строфа се казва, че мъжкото тяло трябва да се използва правилно, а не за развиване на привързаности към жени, защото тези привързаности водят до затъване в материалното наслаждение и до женско тяло в следващия живот. В най-честия случай жените обичат украшения, мебели, дрехи и семейно благополучие. И когато съпругът им обезпечава всичко това в достатъчни количества, те се чувстват доволни. Взаимоотношенията между мъжа и жената са много сложни, но най-важното, което трябва да запомним, е че този, който се стреми да се издигне до трансцендентално равнище и да постигне духовно себепознание, трябва да бъде много внимателен в общуването си с жените. Обаче за тези, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание, ограниченията могат да не бъдат толкова строги, защото ако мъжът и жената изпитват привързаност не един към друг, а към Кр̣ш̣н̣а, те са еднакво достойни да се освободят от материалния плен и да постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Бхагавад-гӣта̄ потвърждава, че всички, които се отнасят сериозно към дейностите в Кр̣ш̣н̣а съзнание – независимо дали са низши животни, жени или неинтелигентни хора от класата на търговците и работниците – ще се върнат вкъщи, при Бога, и ще постигнат обителта на Кр̣ш̣н̣а. Нито мъжът трябва да е привързан към жената, нито жената трябва да е привързана към мъжа. И двамата трябва да са привързани към служенето за Бога – тогава те ще могат да се освободят от материалния плен.