Sloka 28
ТЕКСТ 28
Verš
Текст
viviktādhyātma-darśanaḥ
vimuñcātma-tanuṁ ghorām
ity ukto vimumoca ha
вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣
вимун̃ча̄тма-танум̇ гхора̄м
итй укто вимумоча ха
Synonyma
Дума по дума
сах̣ – Върховният Бог; авадха̄ря – разбирайки; ася – на Брахма̄; ка̄рпан̣ям – нещастието; вивикта – без съмнение; адхя̄тма – мислите на другите; даршанах̣ – този, който вижда; вимун̃ча – остави; а̄тма-танум – твоето тяло; гхора̄м – нечисто; ити уктах̣ – така нареди; вимумоча ха – Брахма̄ го остави.
Překlad
Превод
Pán, který dokáže jasně číst v mysli druhých, postřehl Brahmovu úzkost a řekl mu: “Zbav se tohoto nečistého těla.” Na tento Pánův pokyn Brahmā odhodil své tělo.
Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахма̄ и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахма̄ напусна тялото си.
Význam
Пояснение
Pána zde popisuje slovo viviktādhyātma-darśanaḥ. Dokáže-li někdo bez jediné pochyby dokonale rozpoznat úzkost druhého, je to Samotný Pán. Když je nějaký člověk v úzkých a potřebuje od svého přítele pomoc, přítel často neumí posoudit míru jeho utrpení. Pro Nejvyššího Pána to však není nic těžkého. Sídlí jako Paramātmā v srdci každé živé bytosti a vidí jasně příčiny její úzkosti. V Bhagavad-gītě Pán říká: sarvasya cāhaṁ hṛdi sanniviṣṭhaḥ — “Sídlím v srdci každého a ode Mě pochází paměť i zapomenutí.” Proto jakmile se člověk plně odevzdá Nejvyššímu Pánu, zjistí, že Pán je v jeho srdci. Může mu dát pokyny, jak se dostat z nebezpečí nebo jak s Ním prostřednictvím oddané služby navázat spojení. Pán zde požádal Brahmu, aby se vzdal svého současného těla, které dalo vznik démonskému výtvoru. Podle Śrīdhara Svāmīho Brahmovo neustálé vyměňování těl neznamená, že by skutečně své tělo opouštěl. Říká, že Brahmā se spíše vzdal určité mentality. Mysl je jemnohmotným tělem živé bytosti. Někdy se může stát, že upřeně myslíme na něco hříšného, a když se této hříšné myšlenky vzdáme, je to, jako kdybychom opustili tělo. Když Brahmā tvořil démony, jeho mysl nebyla zcela v pořádku. Musela být plná vášně, protože celé jeho stvoření bylo plné vášně, a proto se mu narodili takoví vášniví synové. Z toho plyne, že každý otec a matka by si měli dávat dobrý pozor při plození dětí. Mentalita dítěte závisí na mentálním stavu jeho rodičů v době početí. Podle védského systému se pro početí dítěte vykonává obřad garbhādhāna-saṁskāra. Dříve než člověk přistoupí k početí dítěte, musí uklidnit a posvětit svoji rozháranou mysl. Když rodiče upínají mysl na lotosové nohy Pána a za takové situace se jim narodí dítě, přirozeně je to oddaný s dobrými vlastnostmi. Když je společnost tvořena takovým dobrým obyvatelstvem, nevznikají v ní žádné problémy způsobené démonskou mentalitou.
Тук Богът е наречен с думата вивикта̄дхя̄тма-даршанах̣. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парама̄тма̄ Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣта̄ Богът казва: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣ах̣ – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахма̄ да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Сва̄мӣ, когато се казва, че Брахма̄ периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахма̄ не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахма̄, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбха̄дха̄на-сам̇ска̄ра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.