Sloka 25
ТЕКСТ 25
Verš
Текст
kṛpaṇasya jijīviṣoḥ
paraity anicchato jīrṇo
jarayā vāsasī iva
кр̣пан̣ася джиджӣвиш̣ох̣
параитй аниччхато джӣрн̣о
джарая̄ ва̄сасӣ ива
Synonyma
Дума по дума
тася – на това; апи – въпреки; тава – твоето; дехах̣ – тяло; аям – това; кр̣пан̣ася – на този, който е скъперник; джиджӣвиш̣ох̣ – на този, който желае да живее; параити – ще се смали; аниччхатах̣ – въпреки неохотата; джӣрн̣ах̣ – разпаднало се; джарая̄ – стари; ва̄сасӣ – дрехи; ива – като.
Překlad
Превод
Přestože nechceš zemřít a přeješ si žít i za cenu své cti a pověsti, tvé staré tělo jistě zestárne a rozpadne se jako staré šaty.
Въпреки нежеланието ти да умреш и желанието ти да живееш дори с цената на честта и на достойнството си, тялото ти на скъперник неизбежно ще увехне, ще се смали и ще се разпадне като стара дреха.
Význam
Пояснение
Slova kṛpaṇasya jijīviṣoḥ jsou významná. Existují dvě třídy lidí — jedněm se říká kṛpaṇové a druhým se říká brāhmaṇové. Kṛpaṇa neboli lakomec nezná hodnotu svého hmotného těla, ale brāhmaṇa dobře zná své postavení i povahu hmotného těla. Kṛpaṇa, který nedokáže docenit své hmotné tělo, si chce jen ze všech sil užívat smyslových požitků, a dokonce i ve stáří se za pomoci lékařských nebo jiných prostředků chce stát znovu mladíkem. Dhṛtarāṣṭra je zde osloven jako kṛpaṇa, jelikož nechápe povahu svého hmotného těla a chce žít za každou cenu. Vidura se mu snaží otevřít oči, aby viděl, že nemůže žít déle než mu je dáno a že se musí připravit na smrt. Jelikož smrt je nevyhnutelná, proč by se měl tak ponižovat jenom proto, aby žil? Lepší je jít po správné cestě, i když riskuje svojí smrt. Smyslem lidského života je ukončit všechna strádání hmotné existence a život má být usměrněn tak, aby člověk mohl dosáhnout vytouženého cíle. Dhṛtarāṣṭra se svojí špatnou představou o životě už promrhal osmdesát procent energie, která mu byla dána, a proto se slušelo, aby zbývající dny svého “lakomého” života využil pro dosažení konečného dobra. Takový život je označen jako život lakomce, protože lakomý člověk náležitě nevyužívá výhod lidské životní podoby. Jedině se štěstím takový člověk potká seberealizovanou duši jako byl Vidura a díky jeho pokynům se zbaví nevědomosti hmotného bytí.
Тук вниманието ни заслужават думите кр̣пан̣ася джиджӣвиш̣ох̣. Има два вида хора: едните се наричат кр̣пан̣а, а другите – бра̄хман̣а. Кр̣пан̣а, скъперниците, нямат вярна представа за материалното си тяло, а бра̄хман̣ите правилно разбират какво са те и какво е материалното им тяло. Водени от погрешните си схващания за материалното си тяло, кр̣пан̣ите искат да се наслаждават на сетивно удоволствие колкото могат повече и дори когато остаряват, с помощта на медицината и на други средства се опитват отново да станат млади. Дхр̣тара̄ш̣т̣ра тук е наречен кр̣пан̣а, защото искал да живее на всяка цена, без да се замисля каква е стойността на материалното му тяло. Видура се опитва да го накара да прогледне за истината, че не може да живее повече, отколкото му е предопределено, и че трябва да се приготви за смъртта. Щом смъртта е неизбежна, защо той трябва да приема такъв унизителен живот? По-добре да поеме по верния път, макар и с риск за живота си. Животът е даден на човека, за да може той да сложи край на всичките си страдания в материалното битие. Затова трябва да бъде изживян така, че да се постигне тази цел. Поради заблудите си Дхр̣тара̄ш̣т̣ра вече бил пропилял осемдесет процента от енергията, която притежавал, и било редно да използва дните, останали от жалкия му скъпернически живот, с цел да постигне висшето благо. Такъв живот е живот на скъперник, който не е в състояние да използва правилно предимствата на човешката форма. Само щастливият случай събира такъв скъперник със себепознала се душа като Видура. Слушайки наставленията ѝ, скъперникът може да се освободи от невежеството на материалното битие.