ТЕКСТ 6
Text 6
Текст
Texto
гя̄нам̇ карма ча ят-кр̣там
сакхяс тад-вр̣ттаях̣ пра̄н̣ах̣
пан̃ча-вр̣ттир ятхорагах̣
jñānaṁ karma ca yat-kṛtam
sakhyas tad-vṛttayaḥ prāṇaḥ
pañca-vṛttir yathoragaḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
сакха̄ях̣ – приятелите; индрия-ган̣а̄х̣ – сетивата; гя̄нам – знание; карма – дейност; ча – също; ят-кр̣там – извършвана от сетивата; сакхях̣ – приятелки; тат – на сетивата; вр̣ттаях̣ – занимания; пра̄н̣ах̣ – жизнен дъх; пан̃ча-вр̣ттих̣ – изпълняващ пет функции; ятха̄ – като; урагах̣ – змията.
sakhāyaḥ — los amigos; indriya-gaṇāḥ — los sentidos; jñānam — conocimiento; karma — actividad; ca — también; yat-kṛtam — hecho con los sentidos; sakhyaḥ — amigas; tat — de los sentidos; vṛttayaḥ — ocupaciones; prāṇaḥ — aire vital; pañca-vṛttiḥ — con cinco procesos; yathā — como; uragaḥ — la serpiente.
Превод
Traducción
Приятелите на Пуран̃джанӣ са олицетворение на петте деятелни и петте познавателни сетива. С тяхна помощ живото същество действа и придобива необходимата информация. А приятелките на Пуран̃джанӣ са символ на заниманията на сетивата. Петглавата змия пък е жизненият въздух, представен в тялото от пет въздушни потока.
Los cinco sentidos para la acción y los cinco sentidos para adquirir conocimiento son los amigos de Purañjanī. La entidad viviente cuenta con la ayuda de esos sentidos para adquirir conocimiento y para ocuparse en actividades. Las ocupaciones de los sentidos son las amigas de Purañjanī, y la serpiente, de la que se ha dicho que tiene cinco cabezas, es el aire vital que actúa en cinco procesos circulatorios.
Пояснение
Significado
никат̣а-стха ма̄я̄ та̄ре джа̄пат̣ия̄ дхаре
nikaṭa-stha māyā tāre jāpaṭiyā dhare
(Према виварта)
(Prema-vivarta)
Заради желанието си да се наслаждава на материалния свят живото същество получава грубо и фино материално тяло. Така то се сдобива с възможност да извлича наслада от сетивата си. С други думи, сетивата са инструменти, с чиято помощ живото същество се наслаждава на материалния свят. Затова тук те са наречени негови приятели. Понякога, ако извършва прекалено много греховни дела, живото същество не получава грубо материално тяло, а остава да блуждае във финото си тяло. Това е съществуването на призраците. Живото същество, което не притежава осезаемо тяло, с финото си тяло причинява много неприятности на околните. Затова въплътените изпитват ужас от призраците. Във връзка с това в Бхагавад-гӣта̄ (15.10) се казва:
Debido a su deseo de disfrutar del mundo material, la entidad viviente se viste con los cuerpos materiales denso y sutil, y de esa forma recibe la oportunidad de disfrutar de los sentidos. Por lo tanto, los sentidos son los instrumentos para disfrutar del mundo material; esa es la razón de que para referirse a ellos se haya dicho que son amigos. A veces, por haber cometido demasiadas actividades pecaminosas, la entidad viviente no recibe un cuerpo material denso, sino que queda flotando en el plano sutil. Eso es lo que se denomina vida de fantasma. Al carecer de un cuerpo denso, esa entidad viviente crea muchos problemas con su cuerpo sutil. Para los que viven en un cuerpo denso, la presencia de un fantasma es algo horrible. Como se afirma en el Bhagavad-gītā (15.10):
бхун̃джа̄нам̇ ва̄ гун̣а̄нвитам
вимӯд̣ха̄ на̄нупашянти
пашянти гя̄на-чакш̣уш̣ах̣
bhuñjānaṁ vā guṇānvitam
vimūḍhā nānupaśyanti
paśyanti jñāna-cakṣuṣaḥ
„Глупаците не разбират как едно същество може да напусне тялото си, нито на какъв вид тяло се наслаждава то, омагьосано от гун̣ите на материалната природа. Но личността с отворени от знанието очи, може да види всичко това“.
«Los necios no pueden entender que una entidad viviente pueda abandonar el cuerpo, ni pueden entender la clase de cuerpo de que disfruta bajo el hechizo de las modalidades de la naturaleza. Pero aquel que tiene los ojos del conocimiento puede ver todo eso».
Живото същество плува в жизнения въздух, който циркулира из тялото, изпълнявайки различни функции. Жизненият въздух действа като пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, вя̄на и сама̄на и тъй като изпълнява тези пет функции, е сравняван с петглава змия. Душата минава през кун̣д̣алинӣ-чакра досущ като пълзяща змия. И така, жизненият въздух е сравнен с урага, змия. А пан̃ча-вр̣тти е желанието да бъдат задоволени сетивата, които изпитват влечение към петте сетивни обекта – форма, вкус, звук, мирис и допир.
La entidad viviente está flotando en el aire vital, que actúa de varias formas distintas para su circulación. Están prāṇa, apāna, udāna, vyāna y samāna, y debido a esas cinco clases de circulación, el aire vital se compara con una serpiente de cinco cabezas. El alma pasa a través del kuṇḍalinī-cakra como una serpiente que se arrastra por el suelo. El aire vital se compara a uraga, la serpiente. Pañca-vṛtti es el deseo de satisfacer los sentidos, que se sienten atraídos por cinco objetos de los sentidos: la forma, el sabor, el sonido, el olor y el tacto.