ТЕКСТ 16
Text 16
Текст
Texto
виш̣ӯчир мана учяте
татра мохам̇ праса̄дам̇ ва̄
харш̣ам̇ пра̄пноти тад-гун̣аих̣
viṣūcir mana ucyate
tatra mohaṁ prasādaṁ vā
harṣaṁ prāpnoti tad-guṇaiḥ
Дума по дума
Palabra por palabra
антах̣-пурам – лични покои; ча – и; хр̣даям – сърцето; виш̣ӯчих̣ – слугата на име Виш̣ӯчӣна; манах̣ – умът; учяте – се казва; татра – там; мохам – илюзия; праса̄дам – удовлетворение; ва̄ – или; харш̣ам – ликуване; пра̄пноти – постига; тат – на ума; гун̣аих̣ – чрез гун̣ите на природата.
antaḥ-puram — residencia privada; ca — y; hṛdayam — el corazón; viṣūciḥ — el sirviente llamado Viṣūcīna; manaḥ — la mente; ucyate — se dice; tatra — allí; moham — ilusión; prasādam — satisfacción; vā — o; harṣam — júbilo; prāpnoti — obtiene; tat — de la mente; guṇaiḥ — con las modalidades de la naturaleza.
Превод
Traducción
Антах̣-пура означава сърцето. А с името Виш̣ӯчӣна, което значи „ходещ навсякъде“, се назовава умът. В ума си живото същество се наслаждава на резултатите от взаимодействието с гун̣ите на природата. Веднъж тези резултати го потапят в илюзия, друг път му носят чувство на задоволство, а някога пораждат у него ликуване.
La palabra antaḥ-pura se refiere al corazón. La palabra viṣūcīna, que significa «que va a todas partes», se refiere a la mente. En su mente, la entidad viviente disfruta de los efectos de las modalidades de la naturaleza material. Esos efectos a veces causan ilusión, a veces satisfacción, y a veces júbilo.
Пояснение
Significado
В материалния свят умът и интелигентността на живото същество са под влиянието на гун̣ите на материалната природа и в зависимост от характера на общуването си с тях умът се лута в една или друга посока. Различните въздействия на гун̣ите на природата предизвикват в сърцето ликуване, задоволство или илюзия. Когато е обусловено от материята, живото същество на практика остава инертно. Гун̣ите са тези, които оказват влияние върху ума и сърцето му. Но в резултат на тези въздействия се наслаждава или страда самото то, живото същество. За това ясно се говори в Бхагавад-гӣта̄ (3.27):
En la existencia material, la mente y la inteligencia de la entidad viviente se ven afectadas por las modalidades de la naturaleza material; la mente está habituada a ir de un lugar a otro según la influencia de esas modalidades materiales. El corazón siente satisfacción, júbilo o ilusión, dependiendo de los efectos de las modalidades de la naturaleza material. En realidad, en su condición material, la entidad viviente permanece en un estado inerte. Son las modalidades de la naturaleza material las que actúan sobre la mente y el corazón, y la entidad viviente disfruta o sufre los resultados. Esto se afirma claramente en el Bhagavad-gītā (3.27):
гун̣аих̣ карма̄н̣и сарвашах̣
ахан̇ка̄ра-вимӯд̣ха̄тма̄
карта̄хам ити маняте
guṇaiḥ karmāṇi sarvaśaḥ
ahaṅkāra-vimūḍhātmā
kartāham iti manyate
„Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гун̣и на материалната природа“.
«El alma espiritual que está confundida por la influencia del ego falso, se cree el autor de actividades que en realidad son ejecutadas por las tres modalidades de la naturaleza material».