ТЕКСТ 28
Sloka 28
Текст
Verš
даттва̄ бхагавад-арпан̣ам
го-випра̄ртха̄савах̣ шӯра̄х̣
пран̣емур бхуви мӯрдхабхих̣
dattvā bhagavad-arpaṇam
go-viprārthāsavaḥ śūrāḥ
praṇemur bhuvi mūrdhabhiḥ
Дума по дума
Synonyma
аннам – храна; ча – също така; уру-расам – най-изискана; тебхях̣ – на бра̄хман̣ите; даттва̄ – щом дадоха; бхагават-арпан̣ам – която преди това бе предложена на Божествената Личност; го – крави; випра – бра̄хман̣и; артха – цел; асавах̣ – цел на живота; шӯра̄х̣ – всички доблестни кш̣атрии; пран̣емух̣ – отдадоха почитания; бхуви – докосвайки земята; мӯрдхабхих̣ – с главите си.
annam — pokrmy; ca — také; uru-rasam — velice lahodné; tebhyaḥ — brāhmaṇům; dattvā — poté, co dali; bhagavat-arpaṇam — co bylo nejprve nabídnuto Osobnosti Božství; go — krávy; vipra — brāhmaṇové; artha — smysl; asavaḥ — smysl života; śūrāḥ — všichni udatní kṣatriyové; praṇemuḥ — vzdali poklony; bhuvi — dotýkajíce se země; mūrdhabhiḥ — svými hlavami.
Превод
Překlad
След това те предложиха на бра̄хман̣ите изискани блюда, които преди това бяха предложени на Божествената Личност, и почтително се поклониха, като докоснаха земята с главите си. Техният живот преминаваше в грижи за кравите и бра̄хман̣ите и бе съвършен.
Poté přinesli brāhmaṇům velice lahodné pokrmy, které byly nejprve nabídnuty Osobnosti Božství, a vzdali uctivé poklony tím, že se hlavami dotkli země. Jejich životy byly dokonalé, neboť chránili krávy a brāhmaṇy.
Пояснение
Význam
Поведението на Я̄давите в мястото за поклонение Прабха̄са е знак за тяхната висока култура и показва, че те били достигнали съвършенството на човешкия живот. За да постигне съвършенство, човек трябва да следва трите принципа на цивилизовано съществуване: да покровителства кравите, да поддържа браминската култура и, най-главното, да стане чист предан на Бога. Ако не стане предан на Бога, човек не може да постигне съвършенство в живота си – да се извиси до духовния свят, където няма раждане, смърт, болести и старост. Това е най-висшата цел и съвършенството на човешкото съществуване. Ако човек не се стреми към тази цел, животът му е обречен да бъде поражение, независимо до какъв материален прогрес се издига и с колко удобства се огражда.
Chování potomků Yadua na poutním místě Prabhāsa bylo vysoce kultivované a bylo ukázkou dokonalosti lidské existence. Člověk dosahuje dokonalosti následováním tří zásad civilizovaného života: ochranou krav, udržováním bráhmanské kultury a hlavně tím, že se stane čistým oddaným Pána. Nikdo nemůže dovést svůj lidský život k dokonalosti, aniž by se stal oddaným Pána. Dokonalým naplněním lidského života je přemístit se do duchovního světa, kde neexistuje zrození, smrt, nemoc ani stáří. To je nejvyšší dokonalost lidského života. Lidská společnost, která nemá tento cíl, je neúspěšná bez ohledu na to, jakého dosahuje hmotného rozvoje a jak zvyšuje své takzvané pohodlí.
Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите никога не приемат храна, която не е предложена първо на Божествената Личност. А на храната, която е предложена на Бога, те гледат като на негова милост, защото в крайна сметка и хората, и животните получават храната си от Бога. Човек никога не трябва да забравя, че всички храни – зърното, зеленчуците, млякото, водата и прочее – с други думи, всичко, което е от първа необходимост за съществуването, – всичко това му се дава от Бога; нито един учен и нито един материалист не може да създаде тези продукти в лаборатория или да ги произведе във фабрика, дело на хората. Интелектуалците на обществото се наричат бра̄хман̣и, а тези, които са осъзнали Абсолютната Истина в Нейния висш личностен аспект, се наричат ваиш̣н̣ави. И едните, и другите приемат само храна, която е останала от жертвоприношение. Крайната цел на всяко жертвоприношение е да бъде удовлетворен ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у. В Бхагавад-гӣта̄ (3.13) се казва, че човек, който приема единствено храна, която е останала от жертвоприношение, изкупва всичките си грехове, а този, който приготвя храната, за да поддържа собственото си тяло, заедно с нея поглъща и всевъзможни грехове, носещи само страдания. Ястията, които Я̄давите приготвили и поднесли на достойните бра̄хман̣и на мястото за поклонение Прабха̄са, били предложени първо на Божествената Личност Виш̣н̣у. Потомците на рода Яду отдали на бра̄хман̣ите искрени почитания, като докоснали земята с главите си. Я̄давите, както и всички други културни семейства във ведическото общество, били възпитавани в стремеж да си сътрудничат с другите обществени класи в името на общото служене, затова пред тях бил открит пътят на съвършенството.
Brāhmaṇové a vaiṣṇavové nepřijímají žádné pokrmy, které nebyly nejprve obětovány Osobnosti Božství. Potravu obětovanou Pánovi přijímají oddaní jako Jeho milost. Pán ostatně dává potravu jak lidem, tak i zvířatům. Každý člověk si musí být vědom skutečnosti, že veškerá potrava—obilí, zelenina, mléko, voda atd., tedy všechny základní nezbytnosti—pochází od Pána a že žádný vědec či materialista nedokáže tuto potravu vyrobit v laboratoři nebo v továrně, kterou lidé postavili svým vlastním úsilím. Inteligentní třída lidí se nazývá brāhmaṇové a ti, kteří realizovali Absolutní Pravdu v nejvyšším osobním rysu, se nazývají vaiṣṇavové. Jak brāhmaṇové, tak i vaiṣṇavové přijímají jedině potravu, která je zbytkem po oběti. Každá oběť má z konečného hlediska uspokojit yajña-puruṣu, Viṣṇua. V Bhagavad-gītě (3.13) je řečeno, že ten, kdo přijímá pokrmy, které jsou zbytkem po oběti, je osvobozen od všech hříšných reakcí, zatímco ten, kdo vaří pokrmy pro udržování svého těla, přijímá všemožné hříchy, jež mu přinášejí pouze utrpení. Všechny pokrmy, které připravili Yaduovci na poutním místě Prabhāsa, aby je nabídli pravým brāhmaṇům, byly nejprve nabídnuty Osobnosti Božství, Viṣṇuovi. Yaduovci vzdali své upřímné poklony tím, že se hlavami dotkli země. Jako každá kulturní rodina ve védské civilizaci byli Yaduovci připraveni na dosažení dokonalosti lidského života dodržováním pravidel spolupráce a výměny služeb mezi jednotlivými třídami a duchovními stavy ve společnosti.
Внимание заслужава думата уру-расам от настоящата строфа. От зърно, зеленчуци и мляко могат да се приготвят стотици вкусни ястия. Всички те са в гун̣ата на доброто и затова могат да се предлагат на Божествената Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26), Богът приема само плодове, цветя, листа и течности, и то единствено от човек, който изцяло се е отдал на преданото служене. Предаността е единственото, което е необходимо, за да приеме Богът това, което му предлагаме. Богът ни уверява, че винаги опитва ястията, предложени му от неговите предани. И така, във всяко едно отношение Я̄давите били просветени и висококултурни хора и мъдрите бра̄хман̣и ги проклели само защото такова било желанието на Бога. Това произшествие било предупреждение към всички, които по един или друг начин общуват с бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, че в никакъв случай не бива да се държат непочтително с тях.
Významné je zde rovněž slovo uru-rasam. Z obilí, zeleniny a mléka lze připravit stovky lahůdek. Všechna taková jídla jsou v kvalitě dobra, a proto je lze nabídnout Osobnosti Božství. Pán říká v Bhagavad-gītě (9.26), že přijímá pouze pokrmy, které jsou připraveny z ovoce, květů, lístků a vody a které Mu člověk nabízí ve své čisté oddané službě. Oddanost je jediným kritériem toho, je-li oběť Pánovi pravá. Pán potvrzuje, že pokrmy, které Mu oddaní nabízejí, skutečně ochutnává. Yaduovci tedy byli po všech stránkách dokonale vychovaní civilizovaní lidé a bráhmanští mudrci je prokleli pouze proto, že to bylo Pánovo přání. Celá událost byla pro všechny varováním, že není radno se chovat lehkovážně k brāhmaṇům a vaiṣṇavům.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Забавленията на Бога извън Вр̣нда̄вана“.
Takto končí Bhaktivedantovy výklady ke třetí kapitole třetího zpěvu Śrīmad-Bhāgavatamu, nazvané “Pánovy zábavy mimo Vṛndāvan”.