ТЕКСТ 28
VERSO 28
Текст
Texto
даттва̄ бхагавад-арпан̣ам
го-випра̄ртха̄савах̣ шӯра̄х̣
пран̣емур бхуви мӯрдхабхих̣
dattvā bhagavad-arpaṇam
go-viprārthāsavaḥ śūrāḥ
praṇemur bhuvi mūrdhabhiḥ
Дума по дума
Sinônimos
аннам – храна; ча – също така; уру-расам – най-изискана; тебхях̣ – на бра̄хман̣ите; даттва̄ – щом дадоха; бхагават-арпан̣ам – която преди това бе предложена на Божествената Личност; го – крави; випра – бра̄хман̣и; артха – цел; асавах̣ – цел на живота; шӯра̄х̣ – всички доблестни кш̣атрии; пран̣емух̣ – отдадоха почитания; бхуви – докосвайки земята; мӯрдхабхих̣ – с главите си.
annam — gêneros alimentícios; ca — também; uru — rasam – muito deliciosos; tebhyaḥ — aos brāhmaṇas; dattvā — após fornecerem; bhagavat-arpaṇam — que foi primeiro oferecido à Personalidade de Deus; go — vacas; vipra — brāhmaṇas; artha — propósito; asavaḥ — propósito de viver; śūrāḥ — todos os valentes kṣatriyas; praṇemuḥ — reverências oferecidas; bhuvi — tocando ο solo; mūrdhabhiḥ — com suas cabeças.
Превод
Tradução
След това те предложиха на бра̄хман̣ите изискани блюда, които преди това бяха предложени на Божествената Личност, и почтително се поклониха, като докоснаха земята с главите си. Техният живот преминаваше в грижи за кравите и бра̄хман̣ите и бе съвършен.
Depois disso, ofereceram aos brāhmaṇas pratos muito deliciosos primeiro ofertados à Personalidade de Deus e ofereceram suas reverências tocando com suas cabeças ο solo. Eles viviam perfeitamente protegendo as vacas e os brāhmaṇas.
Пояснение
Comentário
Поведението на Я̄давите в мястото за поклонение Прабха̄са е знак за тяхната висока култура и показва, че те били достигнали съвършенството на човешкия живот. За да постигне съвършенство, човек трябва да следва трите принципа на цивилизовано съществуване: да покровителства кравите, да поддържа браминската култура и, най-главното, да стане чист предан на Бога. Ако не стане предан на Бога, човек не може да постигне съвършенство в живота си – да се извиси до духовния свят, където няма раждане, смърт, болести и старост. Това е най-висшата цел и съвършенството на човешкото съществуване. Ако човек не се стреми към тази цел, животът му е обречен да бъде поражение, независимо до какъв материален прогрес се издига и с колко удобства се огражда.
O comportamento mostrado pelos descendentes de Yadu no local de peregrinação de Prabhāsa era altamente civilizado e exatamente à altura da perfeição humana. A perfeição da vida humana é atingida seguindo-se três princípios de civilização: proteger as vacas, manter a cultura bramânica e, acima de tudo, tornar-se um devoto puro do Senhor. Sem se tornar um devoto do Senhor, não se pode aperfeiçoar a vida humana. A perfeição da vida humana é elevar-se ao mundo espiritual, onde não há nascimento, morte, doença nem velhice. Esse é ο objetivo máximo de perfeição da vida humana. Sem esse objetivo, qualquer quantidade de avanço material em assim chamados confortos só pode ocasionar a frustração da forma humana de vida.
Бра̄хман̣ите и ваиш̣н̣авите никога не приемат храна, която не е предложена първо на Божествената Личност. А на храната, която е предложена на Бога, те гледат като на негова милост, защото в крайна сметка и хората, и животните получават храната си от Бога. Човек никога не трябва да забравя, че всички храни – зърното, зеленчуците, млякото, водата и прочее – с други думи, всичко, което е от първа необходимост за съществуването, – всичко това му се дава от Бога; нито един учен и нито един материалист не може да създаде тези продукти в лаборатория или да ги произведе във фабрика, дело на хората. Интелектуалците на обществото се наричат бра̄хман̣и, а тези, които са осъзнали Абсолютната Истина в Нейния висш личностен аспект, се наричат ваиш̣н̣ави. И едните, и другите приемат само храна, която е останала от жертвоприношение. Крайната цел на всяко жертвоприношение е да бъде удовлетворен ягя-пуруш̣а, Виш̣н̣у. В Бхагавад-гӣта̄ (3.13) се казва, че човек, който приема единствено храна, която е останала от жертвоприношение, изкупва всичките си грехове, а този, който приготвя храната, за да поддържа собственото си тяло, заедно с нея поглъща и всевъзможни грехове, носещи само страдания. Ястията, които Я̄давите приготвили и поднесли на достойните бра̄хман̣и на мястото за поклонение Прабха̄са, били предложени първо на Божествената Личност Виш̣н̣у. Потомците на рода Яду отдали на бра̄хман̣ите искрени почитания, като докоснали земята с главите си. Я̄давите, както и всички други културни семейства във ведическото общество, били възпитавани в стремеж да си сътрудничат с другите обществени класи в името на общото служене, затова пред тях бил открит пътят на съвършенството.
Os brāhmaṇas e os vaiṣṇavas não aceitam nenhuma comida que não tenha sido oferecida primeiro à Personalidade de Deus. A comida oferecida ao Senhor é aceita pelos devotos como a misericórdia do Senhor. Afinal de contas, ο Senhor fornece todos os tipos de gêneros alimentícios, tanto para ο ser humano quanto para outros animais. Um ser humano deve ser consciente do fato de que todos os gêneros alimentícios, a saber, os cereais, legumes, azeite, água etc. – as necessidades primárias da vida – são fornecidas à humanidade pelo Senhor, e esses gêneros alimentícios não podem ser fabricados por nenhum cientista ou materialista em um laboratório ou fábrica estabelecidos pelo esforço humano. A classe dos homens inteligentes é chamada de classe dos brāhmaṇas, e aqueles que compreenderam a Verdade Absoluta em Seu aspecto pessoal supremo são chamados vaiṣṇavas. Porém, tanto os brāhmaṇas quanto os vaiṣṇavas aceitam os gêneros alimentícios que são os restos de sacrifícios. Em última análise, ο objetivo do sacrifício é satisfazer ο yajña-puruṣa, Viṣṇu. Na Bhagavad-gītā (3.13), é dito que aquele que aceita os gêneros alimentícios como os restos do sacrifício livra-se de todas as reações pecaminosas, e aquele que cozinha os alimentos para manter seu corpo recebe pecados de toda espécie, que só trazem sofrimento. Os gêneros alimentícios preparados pelos Yadus no local de peregrinação em Prabhāsa, para serem oferecidos aos brāhmaṇas fidedignos que ali se encontravam, foram todos oferecidos à Personalidade de Deus, Viṣṇu. Os Yadus ofereceram suas sinceras reverências, tocando com suas cabeças ο solo. Os Yadus ou qualquer família iluminada na cultura védica são educados para alcançar a perfeição humana através da total cooperação de serviço entre as diferentes divisões das ordens sociais.
Внимание заслужава думата уру-расам от настоящата строфа. От зърно, зеленчуци и мляко могат да се приготвят стотици вкусни ястия. Всички те са в гун̣ата на доброто и затова могат да се предлагат на Божествената Личност. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (9.26), Богът приема само плодове, цветя, листа и течности, и то единствено от човек, който изцяло се е отдал на преданото служене. Предаността е единственото, което е необходимо, за да приеме Богът това, което му предлагаме. Богът ни уверява, че винаги опитва ястията, предложени му от неговите предани. И така, във всяко едно отношение Я̄давите били просветени и висококултурни хора и мъдрите бра̄хман̣и ги проклели само защото такова било желанието на Бога. Това произшествие било предупреждение към всички, които по един или друг начин общуват с бра̄хман̣и и ваиш̣н̣ави, че в никакъв случай не бива да се държат непочтително с тях.
A palavra uru-rasam também é significativa nesta passagem. Centenas de iguarias podem ser preparadas simplesmente pela combinação de cerais, legumes e leite. Todas essas preparações estão no modo da bondade e, por isso, podem ser oferecidas à Personalidade de Deus. Como é declarado na Bhagavad-gītā (9.26), ο Senhor só aceita gêneros alimentícios que estejam incluídos entre as frutas, as flores, as folhas e os líquidos, contanto que sejam oferecidos em serviço devocional pleno. O serviço devocional é ο único critério para um oferecimento fidedigno ao Senhor. O Senhor garante que come realmente esses alimentos oferecidos pelos devotos. Assim, julgando todos os aspectos, os Yadus eram pessoas civilizadas e perfeitamente educadas, e ο fato de eles terem sido amaldiçoados pelos sábios brāhmaṇas só ocorreu por desejo do Senhor; todo ο incidente foi uma advertência a todos os interessados de que ninguém deve se comportar frivolamente com brāhmaṇas e vaiṣṇavas.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към трета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Забавленията на Бога извън Вр̣нда̄вана“.
Neste ponto, encerram-se os Significados Bhaktivedanta do terceiro canto, terceiro capítulo, do Śrīmad-Bhāgavatam, intitulado “Os Passatempos do Senhor Fora de Vṛndāvana”.